Методи и техники за лов на глигани (Владимир Родченков)
Методи и техники за лов на дива свиня от засада.
И би било много уместно да кажем няколко думи за предпазливостта на големите (по-големи от 10 паунда) диви свине. Те наистина са много внимателни и, усещайки човешката миризма, бягат от това място, НО (!) Това е само ако не видят самия човек. Като цяло, през дългите години на наблюдение на поведението на животните и птиците, стигнах до извода, че теориите на Дарвин и Павлов за преобладаването на животинските инстинкти над интелигентността са нищо друго освен глупости. През живота си съм виждал стотици случаи на не само смислено поведение, но и ясни признаци на анализ на конкретна ситуация, което беше потвърдено от крайните действия на животните в текущата ситуация. За да не бъда голословен - ще дам примери. В моята родина цялата околност беше обстойно проучена от мен като дете и, разбира се, знам най-вероятните места за еднодневни екскурзии и основните пресичания на диви свине. И въпреки всичко това се случваха непредвидени ситуации. Вече беше късна есен. Планирах лов в едно от неожънатите овесени полета, което беше близо до дома. Пътят ми до него минаваше през поле за косене и много тясна гора, разделяща тези полета. Червеният залез предвещаваше нощни студове. Много силен поривист вятър, който духаше в лицето ми, разчисти небето и първата звезда вече беше посята на него. По това време се приближих до гората, обрасла с трева и все още не паднали бурени, зад които имаше овес. Пориви на вятъра, шумолене на рядка зеленина, силно люлееха дърветата. Гледайки първата звезда, бавно пресякох тази гора, приближавайки се до нейния край. Изведнъж всичко около мен сякаш избухна, изпука, избяга! Случайно влязох в стадо диви свине, които са на ръба на тази поляна, почти до самата овесена нива.прекара деня. Озовах се в самия център на това много голямо стадо. Тези мои мисли, които ще опиша по-долу, минаха през главата ми за части от секундата и аз действах в тази извънредна ситуация по-скоро на подсъзнателно ниво. Глиганите бяха с всякакви размери; женски, средни и три прасета, всяко от които с тегло над 200 кг. Мигновено изтръгвам карабината от рамото си, изваждам я от предпазителя и дръпвам затвора. Ясно си спомням проблясъка на една мисъл, която ръководеше действията ми - нямам нужда от малолетни, нямам нужда да бия голям (100 кг или повече) див глиган - не е удобно с него сам и затова отнема много време да се забъркваш - да победиш средното! Сега за това, което беше заклеймено около мен. Три здрави прасета стояха на следите си, промяната се втурваше насам-натам, но не бягаше никъде, докато средните бяха в слабо движение, което вероятно щеше да е кръгово, ако имаше достатъчно време за това. Както казах по-горе всичко описано продължи не повече от 3-4 секунди. През това време съзнателно избрах 50-60 килограмов глиган и стрелях от ръка. Пред него имаше не повече от 7 метра. Звярът падна, както се оказа по-късно, куршумът (SP) се отвори, но премина. Щом се чу изстрел, младите се отвяха от вятъра, те изтичаха до овесената нива, избягаха на 60 метра и замръзнаха, средни и по-големи хукнаха след тях и спряха там. При всичко това трите най-големи прасета не помръднаха. Пребитият звяр в агония, легнал настрани и опитвайки се да се блъска със задните си крака, пищи сърцераздирателно. Аз, който вече бях чувал този последен, предсмъртен писък на глиган много пъти, го приех много хладнокръвно, но този (може би ми се стори) беше необичайно дълъг и за да спра мъченията на звяра, аз вече го застрелях точно в главата. Глиганът замлъкна завинаги, но и след втория изстрел тези три прасета не избягаха. Те стояхапочти заедно, а най-близкият от тях беше на не повече от 12 метра. Просто бях почти между тях и полето, или по-скоро мястото, където стояха дивите свине. След втория ми изстрел най-близкото прасе изръмжа, поклати глава и направи три крачки към мен. Веднага вдигнах карабината и се прицелих в главата й. Също така ясно си спомням онези мисли, които като в най-мощния компютър минаха през главата ми за част от секундата - близо до мен има 2 или 3 трепетлики, малко по-дебели от ръка и те няма да ме спасят, ако прасето тръгне към мен - трябва да победиш, иначе краят. И тогава има други мисли - нямам нужда от такъв труп на месо и няма гаранция, че куршумът ще постави този труп на място и следователно в агония може да ме достигне, освен това не знам как ще се държат другите две прасета. И от всичко това мигновено решение - прасетата трябва да бъдат прогонени на всяка цена, изплашени! Притискайки карабината към рамото си с лявата си ръка и държайки прасето на прицела, с дясната започвам да удрям по затворната рама и пълнителя, като викам с пълно гърло да ги извадя. Не, не се заклех и най-важното е, че нямаше страх, никакъв! Въпреки лекия здрач, виждах ясно очите на това прасе. Тя ме погледна отново, падна и дръпна глава, бавно ме заобикаляйки, отиде до глиганите, стоящи на полето. Другите две прасета я последваха. Тези три прасета се приближиха до стадото в полето и спряха. Цялото стадо гледаше в моята посока. С мерника преброих 27 диви прасета. Няма да крия, че спрях мерника за известно време на онова прасе и в това време през главата ми мина егоистична мисъл (сега не бързо) - да не беше легнал само един глиган, щях да те погаля! Стадо диви свине много бавно изчезна зад един хълм и аз завлякох плячката си до края на полето, за да се отърва от сянката на храстите и преди да се стъмни, започнах дарязане. За себе си ще кажа, че не изпитвах страх нито в момента на най-близкия ми контакт с диви свине, нито когато те изчезнаха от поглед и започнах да режа трупа, дори сутринта, когато се събудих и си спомних всичко в най-малкия детайл - дори не се виждаше! Как да обясня всичко това - да, много просто - че останах цял и невредим - там е Божията милост и провидението на ангела-пазител, защото добре знам какво може да направи един разгневен възрастен глиган с човек. Но тъй като не говорим за човешка, а за животинска интелигентност, от този случай следва изводът, че животните са способни не само спокойно да оценят ситуацията, да изчислят степента на опасност за себе си, но и да излязат достойно от критична ситуация, което много от нас (хора) много често не успяват!
На снимката: ловувам глиган с куртшаари.