Методика на топографско-анатомични изследвания част 2
Техниката на инжектиране на лимфните съдове е значително подобрена от Г. М. Йосифов и Д. А. Жданов. Последният широко използва метода на полихромно (многоцветно) инжектиране в своите изследвания, като въвежда инжекционни течности с различни цветове в различни части на лимфната система (К. Н. Малиновски използва в работата си комбинация от метода на инжектиране на лимфни съдове с последващото им изследване върху разфасовки на долния крайник, произведени по метода на Пирогов).
В СССР макро-микроскопичният метод (V. P. Vorobyov и неговата школа) и методът на вътрешностволовото фибризиране (школата на V. N. Shevkunenko) се използват широко за изучаване на анатомията на периферната нервна система. И в двата случая, за отстраняване на епи- и периневралните тъкани, препаратите се третират с 1-3% разтвор на оцетна киселина както преди, така и по време на приготвянето (в последния случай е по-добре да се капе). В този случай тънките нервни клони се изследват в пропускаща светлина, за което източникът на светлина се поставя под дисекционната маса или в специална кутия със стъкло в капака. Върху стъклото се поставя парафинова плоскост, а върху нея тестовият препарат.
За да се установи естеството на нервите, захранващи вътрешните органи, и техните връзки с централната нервна система, основната роля играе методът на анатомичното и експерименталното изследване, широко използван от местните морфолози [A. Н. Миславски, Б. И. Лаврентиев, Н. Г. Колосов, И. Ф. Иванов, Г. Ф. Иванов (и др.), техни сътрудници и ученици]. Същността на метода се състои в това, че при животните се изследват крайните нервни апарати и се отстраняват различни части от автономната и цереброспиналната нервна система (възли на парасимпатиковите нерви, възли на симпатиковите нерви, гръбначни възли) илитрансекция на преганглионарни и постганглионарни клонове, принадлежащи към тези системи. Вторичните дегенерации на периферните нервни апарати, които се развиват в резултат на тези експерименти, позволяват да се установи кои от посочените елементи на периферната нервна система участват в инервацията на вътрешните органи и по какъв начин тези органи са свързани с централната нервна система.
При изучаването на топографската анатомия важна роля играят разрезите, направени в различни посоки върху замразени трупове. Създателят на "ледената анатомия" е Н. И. Пирогов. Той пръв посочи, че преди изрязване участъците и органите трябва да се фиксират в естествената им позиция, за да не се допуска разместване. Само при тези условия последващото изследване на топографията ще бъде пълно. За да се избегнат тези размествания, Пирогов започва да прилага предварително замразяване на изследваните трупове. Последните, когато са изложени на студ (от -12° до -15° и по-долу), силно се втвърдяват, придобивайки плътността на дърво, а студът фиксира органите в естественото им положение. След това замразеният труп (или част от него) може да бъде нарязан на отделни плочи.
Разрезите на замразени трупове са направени от Пирогов в три взаимно перпендикулярни посоки: хоризонтално (напречно), сагитално (или парасагитално) и фронтално, а в някои случаи разрезите са направени на един и същ труп успоредно един на друг, така че чрез сравняване на разрезите е възможно да се получат сравнителни данни за положението на органа на различни нива. В някои случаи се правят и разрези в наклонена посока, например по линията на хирургичния разрез, предложен от Пирогов за разкриване на външната илиачна артерия или бедрената артерия (виж фиг. 8).
Препаратите на Пирогов са скицирани от художници през стъкло, разделено на квадрати, върху което е насложена хартия, разделена на същите квадрати. Така се постига максимална точност при предаването на детайлите на лекарството. Забележителна особеност на чертежите на атласа на Пирогов е, че те са направени от препарати в реален размер и с удивителна вярност, отговаряйки на истинските топографски връзки, позволяват точно да се установят редица числени стойности, характеризиращи структурните характеристики и взаимоотношенията на органите. И така, според тези чертежи е възможно да се определи дължината и диаметъра на различните канали на тялото, дълбочината на нервно-съдовите снопове, ъгълът на наклона на мъжкия и женския таз и др.