Международната журналистика е мъртва, международните отношения са живи
Имаме многостранен, полуграмотен „медиен мениджър като цяло“, нетърпеливо изискващ от „журналист като цяло“ бърза реакция на вече намерен от някого повод за новини
Не, не съм награждавал най-добрите млади международни журналисти - дадох им точки като един от членовете на експертния екип (тържествена церемония по награждаване на финалистите от II Общобългарски конкурс за млади международни журналисти). Представено от Игор Иванов, ръководител на Българския съвет по международни въпроси, Съвет и проведе състезание.
Има международни. Това е фрапантен извод, като се има предвид, че по мои наблюдения вече почти нямаме международна журналистика.
По-точно унищожена е професионалната среда на международната журналистика. Средата е такова нещо, при което с промени професионалният растеж идва чрез растеж на компетентността. Там, където всеки има репутация, тя се гради на това в какви държави е работил човек, какви познати има, колко е образован и какви изводи може да си направи от фактите.
САЩ или Франция имат такава професионална среда, или ... (списъкът е дълъг), и то в СССР. И вече го нямаме. Имаме многолик, полуграмотен „медиен мениджър като цяло“, нетърпеливо изискващ от „журналист като цяло“ бърза реакция на вече намерен от някого повод за новина, който изглежда важен за медийния мениджър. Фактът, че показва своята некомпетентност с това, той не предполага. Фактът, че дори един слаб международен офицер презира него, мениджъра, за това, мениджърът усеща с кожата си. Е, въпросът за намирането на най-добрите кадри: арабисти в епохата на арабските революции или американисти в ерата на променящите се етапи в Америка - за какво говорите! Това са пари. И беда: те ще бъдат по-умни от мен ...
Сегачовек, за да стане добър международен журналист, трябва... да спре да бъде журналист. Отидете в някой от аналитичните центрове и от там напишете колонка в някоя медия. Това, което виждаме, включително и на състезанието. Ето такава схема на професионално израстване.
Медиите не само в България се превърнаха в занимание на полуграмотните, които за пари гъделичкат чувствата на други полуграмотници. И пробвайте с тях, кажете им - те са "четвъртата власт", а после - "защо ние"? Защо нашите медии трябва да харчат пари за интелигентна журналистика?
В резултат на това днес средностатистическият представител на средната класа в България най-малкото не е в крак с промените в този свят, което се отразява в решенията, които взема за днешния ни живот.
И сега, на конкурса за титлата най-добър международен журналист, седя и чета (анонимни, разбира се) произведения. И виждам, че някои са добри.
Но тук трябва да се отбележи, че някои от най-добрите не бяха публикувани в "ключовите" медии. Тази година победител в номинацията „Най-добър аналитичен труд“ е Юлия Свешникова със статия в академичното списание „Световна икономика и международни отношения“. Гледам други работи: откъде? Тук в САЩ е ясно къде да търсим пълна и сериозно поднесена информация за случващото се по света: в ключовите "качествени" медии на големите градове. И ето ни тук. Намерени - браво.
И си спомням, че на миналогодишния конкурс (текущият вече е вторият) имаше история с победителя в номинацията „Най-добър репортаж“: той отиде на пътуване (в Сирия!) със собствените си пари, защото редакторите не искаха да плащат за това. Но той отиде и спечели.
Би било интересно да се прочетат неродени материали, които просто не е позволено да бъдат написани.
Като цяло се оказа, че състезанието е от порядъка на предизвикателство към това, което имаме сега в медиите.Професионализъм, компетентност - срещу агресивно насадена посредственост.
И не си правете политически изводи от това. Не е политика, а липсата й. Но от друга страна, как тя, политиката, дори и да искаш, да се провежда? Да предположим, че ние, група оцелели международни експерти, подготвяме и публикуваме доклад с конкретни заключения: тук вие и вашите международни отдели сте унищожени, публикувани са откровени глупости в тази част, крадени от интернет, останалите знаещи хора не се допускат да работят ... И какво от това?
Последно: защо все още имаме международни журналисти. Моето заключение: те съществуват от гордост. Човек, който знае цената на своята компетентност, е сила.