Международни валутни системи
валутна система
Основният проблем, разбира се, е, че правителството, обявявайки долара за равен на стойност на някои лири, не постановява стабилност по отношение на търсенето и предлагането на лирата.
Тъй като търсенето и предлагането се променят с течение на времето, държавата трябва да се намеси пряко или непряко във функционирането на валутния пазар, за да стабилизира валутния курс. Да предположим, че търсенето на лири се е увеличило с някаква сума, следователно дефицитът на платежния баланс се е увеличил. Това означава, че правителството на САЩ поддържа обменен курс, който е под равновесния. Как Съединените щати могат да компенсират недостига на лири, който отразява дефицита на платежния баланс на САЩ? Повишаване на обменния курс до нивото на равновесие? Отговорът е очевиден: трябва да промените пазарното търсене или предлагане, или и двете, така че съответните графици все още да се пресичат със скорост $2 = £1.
Поддръжниците на фиксираната система твърдят, че използването й намалява риска и несигурността, свързани с международната търговия и финанси. Смята се, че използването на фиксирани валутни курсове води до разширяване на взаимноизгодните търговски и финансови транзакции. Жизнеспособността на системите с фиксирани обменни курсове обаче зависи от две взаимосвързани условия: 1) наличието на достатъчно резерви и 2) случайната поява на незначителни дефицити или активи на платежния баланс. Големите и постоянни дефицити могат да унищожат резервите на страната. Страна с недостатъчни валутни резерви е изправена пред по-малко желани избори. От една страна, тя ще трябва да вземе решение за болезнени и политически непопулярни мерки за макроикономическа корекция под формата на инфлация илирецесия. От друга страна, тази страна може да трябва да прибегне до протекционистични търговски политики или валутен контрол, които ограничават международната търговия и финанси.
3. Системи за международни обменни курсове
3.1 Златен стандарт: фиксирани обменни курсове
Системата за златен стандарт предвижда фиксиран обменен курс. Ретроспективен анализ на нейното функциониране и последвалия колапс е важен за разбирането на функциите и някои от предимствата и недостатъците на валутните системи с фиксиран курс.
Трябва да се подчертае, че и днес редица икономисти подкрепят фиксираните обменни курсове, а някои дори призовават за връщане към международния златен стандарт.
- Поддържа твърдо съотношение между своите златни резерви и вътрешното парично предлагане.
- Не пречи на свободния износ и внос на злато.
Системата на златен стандарт има следните предимства: - Стабилните обменни курсове спомагат за намаляване на несигурността и риска и по този начин стимулират растежа на международната търговия.
- Златният стандарт автоматично изравнява дефицитите и активите на платежния баланс. Ако има дефицит в платежния баланс, тогава неизбежното движение на златото ще доведе до изместване на кривите на търсене и предлагане, докато се пресекат в точка, съответстваща на фиксиран обменен курс. Правилата на златния стандарт правят тези мерки автоматични; не са предприети дискреционни действия. Няма нищо изненадващо във факта, че икономистите, които се застъпват за златния стандарт, са склонни да се отнасят с недоверие към дискреционната държавна политика, тоест гъвкави политики, които са независими от законодателната власт и се променят в зависимост от икономическатаусловия.
Златният стандарт също има два недостатъка: - Основният недостатък на златния стандарт произтича от анализа на коригиращите мерки, които генерира. Страните на златния стандарт трябва да се примирят с вътрешните процеси на приспособяване, които приемат такива неприятни форми като безработица и намаляване на доходите, от една страна, и инфлация, от друга. Съгласявайки се със златния стандарт (фиксиран обменен курс), страните трябва да са готови да подложат икономиките си на процеси на макроикономическа корекция. При златния стандарт политиката на една държава до голяма степен се определя от промените в търсенето и предлагането на чуждестранна валута. Ако една държава вече е на път към рецесия, загубата на злато само ще намали нейното парично предлагане и ще изостри проблема. При системата на международния златен стандарт държавите ще трябва да се откажат от независимата парична политика.
- Златният стандарт може да функционира, докато някой от участниците изчерпи златния си резерв. По този начин, ако една страна не е производител на злато и е изправена пред постоянен отлив на злато, тогава тя ще бъде принудена да напусне златния стандарт на даден етап. С други думи, златото е официалният резерв в тази система и държавите могат да изпълнят изискванията за фиксирани обменни курсове само ако имат такива резерви.
3.2 Бретън Уудс
„Голямата депресия от 30-те години на миналия век“ доведе до колапса на системата на златния стандарт. За да се развият основите на нова световна парична система, през 1944 г. в Бретън Уудс е свикана международна конференция на съюзническите страни. В резултат на тази конференция беше постигнато споразумение за създаването на регулирани свързани обменни курсове, т.еСистема Бретън Уудс. Новата система трябваше да запази предимствата на старата система на златен стандарт (фиксирани обменни курсове), като същевременно отбеляза нейните недостатъци. По-нататък на конференцията беше създаден Международният валутен фонд (МВФ), предназначен да направи новата парична система реална и жизнеспособна. Тази световна парична система, базирана на относително фиксирани обменни курсове и управлявана от МВФ, просъществува с някои модификации до 1971 г. МВФ продължава и сега да заема най-важното място в международните финанси.