История на нашата институция

През 1940 г. в района има 1762 клубни институции от всички ведомства. 22,5 хиляди души са участвали в аматьорски представления. KDNT подготви и изпрати методически писма, препоръки за репертоар в регионите, проведе първите олимпиади за любителски изпълнения. През тези години за първи път бяха организирани курсове за повишаване на квалификацията на ръководители на клубни кръжоци.

През годините на войната основната работа на KDNT беше насочена към организиране на концерти за любителско изкуство за работници от вътрешния фронт, военнослужещи и фронтови войници, които бяха лекувани за рани в болници. „Всичко за фронта, всичко за Победата“ - този призив вдъхнови народното творчество на региона.

През 50-те години на миналия век в района започва активно изграждане на клубове и домове на културата, особено в големи предприятия: Красмаш, Сибтяжмаш, Кръсцветмет. При липсата на други ведомствени центрове за управление на аматьорските представления, областният отдел на културата и неговият KDNT координираха тази дейност, насочваха репертоара за голям брой големи производствени и профсъюзни клубове, домове и дворци на културата.

Важно събитие за цялата художествена самодейност на региона е участието на Хакасския ансамбъл за песни и танци "Жарки" (ръководител: хореограф С. Д. Словина, музикален ръководител П. Ким, солисти В. Чаптиков и К. Сунчугашева) в Световния фестивал на младежта и студентите в Москва през 1957 г.

През 1959 г. е взето решение за присъждане на званието „народен” ​​на най-добрите самодейни колективи. Енисейският, Ужурският и Уярският народни театри са първите в региона, които го получават, които се превърнаха в методологическа основа за развитието на театрални аматьорски представления за KDNT.

През същите години, под ръководството на Ф. П. Веселков, участник във Великата отечествена война, възпитаник на Уралконсерватория в класа по композиция, сформираната през 1942 г. в KDNT секция на композиторите-любители работи ползотворно.

Учителят на регионалното музикално училище, хормайсторът, композиторът Д. С. Можин, със съдействието на KDNT, организира народна филхармония, която обединява най-добрите аматьорски художествени групи на Красноярск. Един от тези колективи на KDNT - народен хор, ръководен от хормайстор К. М. Скопцов - представлява Красноярския край през 1963 г. във VDNKh, изнася концерти в паркове за култура и отдих на столицата, среща се с групи от фабрики и фабрики.

Участието на художествената самодейност на Красноярския край в Общобългарския преглед на селската самодейност през 1964 г. не беше успешно. Разделянето на региона на "индустриален" и "селски", както и на страната като цяло, не донесе успех.

През 1964-1965г. имаше смяна на ръководството в отдела за култура на областния изпълнителен комитет, в регионалните културни организации, включително в KNDT. Ръководителят на отдела за култура М. А. Сидорова и нейният заместник по KPR И. В. Бородин показаха постоянство и инициативност в културното строителство на региона, в създаването на материално-техническата база на клубовете и центровете за отдих, в укрепването на техния персонал и в насърчаването на млади специалисти на ръководни длъжности. През 1965 г. В. И. Замышляев, възпитаник на Ленинградския държавен институт за култура, оглавява KDNT.

Участието на художествената самодейност на Красноярския край във Всебългарските и Всесъюзните прегледи и фестивали, посветени на 50-годишнината от Съветската власт, 100-годишнината от рождението на В. И. Ленин, 50-годишнината от образуването на СССР показа фундаментални положителни промени в народното творчество на Красноярск. На зонални изяви в Новосибирск и Иркутск, творческата програма на региона бе отбелязана с най-голям брой лауреатиграмоти с общобългарско значение. През 1967г творческата делегация на художествената самодейност на региона в размер на 60 души се представи на заключителния концерт в Кремълския дворец на конгресите в Москва. С тази чест са удостоени ансамблите за народни песни и танци "Хейро" (Таймир), "Осиктакан" (Евенкия), изпълнители на хакаски песни В. Чаптиков, К. Сунчугашева и изпълнител на български и украински песни А. Я. участие в него и за принос в културното строителство в селото.

Под ръководството на В. И. Замишляев започва да се развива издателската дейност на Регионалния дом на народното творчество. Фолклорни сборници „Евенкия пее“, „Хакас танцува“, „Народни танци на Красноярския край“ (от репертоара на Държавния академичен танцов ансамбъл на Сибир, сега носещ името на своя създател М. С. Годенко), сборници на красноярските композитори-любители Ф. Веселков, Л. Масленников, А. Шемряков, Н. Черемних, колективната колекция „Моята красноярска песен” (съставители М. Гуревич, В. Замишляев, А. Грицунов), тримесечна колекция от методически и репертоарни материали „Народно изкуство на Красноярския край”.

През 1968 г. Регионалната къща за народно творчество (директор В. И. Замышляев), като най-добра сред 8 отбелязани, е наградена с диплом от 1-ва степен на Министерството на културата на RSFSR, както и с грамота на Съвета на министрите на RSFSR, Всесъюзния централен съвет на профсъюзите и Централния комитет на Всесъюзния ленински младежки комунистически съюз.

От 1969 г. се поддържа архив на народното творчество, на чиято основа е създаден отраслов информационен отдел. Библиотечният фонд е литература във всички жанрове и области на художествената самодейност.

През 60-70-те години. в района започнаха да се провеждат творчески лаборатории заръководители на народни театри и хорове, годишни прегледи на агиткомандите, прегледи на духовите оркестри, творчески отчети на районите в областния център (въз основа на резултатите от културното строителство през последните години), прегледи на факултетите по обществени професии в университетите и др.

От 1974 г. до наши дни в района ежегодно се провежда творческата лаборатория на ръководителите на музикални и хореографски състави. В продължение на много години проучванията се провеждат от водещи специалисти на Държавния академичен народен хор на името на. М. Пятницки: Заслужили артисти на България, главен хормайстор Г. В. Фуфаева, ръководител на оркестъра В. Д. Калинин, ръководител на студиото на хора О. В. Золотова.

През 70-80-те години. фолклорното творчество на региона придобива нов мащаб: разширява се пространството за концертна дейност в региона, у нас и в чужбина, професионализират се ръководителите на народни театри, ансамбли за народни песни и танци, значително се подобрява репертоарната и издателската дейност, информационно-методическата подкрепа на културните и развлекателни институции.

По резултатите от Първия Всесъюзен фестивал на любителското художествено творчество (1975-1977) Красноярският край е награден с грамота на Съвета на министрите на RSFSR, Всесъюзния централен съвет на профсъюзите и Централния комитет на Комсомола за успехи в развитието на любителското изкуство, а материали за развитието на културата в селото са представени в експозицията на павилиона „Съветска култура“ “ във ВДНХ на СССР.

С постановление на Колегиума на Министерството на културата на RSFSR от 6 април 1978 г. „За работата на Красноярския ДНТ за развитието на художествената самодейност в региона“ работата на Красноярския ДНТ (директор В. М. Ковалчук) е одобрена и препоръчана като положителен опит на други центрове.

През 1979 г. Красноярският Дом на народното творчество е удостоен с наградата на Ленинския комсомол на Красноярсккрай и през същата година е награден с почетен диплом на Съветския фонд за мир.

Дейността на KDNT (KNMC) през 80-90-те години. свързано с активно участие в общественото движение "Да превърнем Сибир в земя на висока култура", в което KDNT през 1983, 1985 г. изложена във VDNKh (KDNT е награден с диплом 1-ва степен, Никитин Р. Г. - златен медал, Антоневич В. М. и Евтух А. Н. - бронз). KDNT организира регионални фестивали във всички жанрове, обменни концерти между региони в цялата област, провежда фестивали „Пролетта на KATEK“, „Студентска пролет“, „Дни на народното творчество в районите на региона“, регионални изложби на любителско изобразително изкуство, конкурси на бални танци (регионални и зонални) и др.

KNMC (от 1993 г. - Държавен център за народно изкуство на Красноярския край) провежда постоянна изследователска, събирателна, издателска и пропагандна работа в областта на фолклора. За тази цел е създадено регионалното училище за фолклор. Занятията се водеха от известни фолклористи, преподаватели от Московския държавен университет по култура: Е. О. Засимова, В. В. Бакке, Т. П. Беляева, Л. И. и В. А. Царегородцев, професор от Московската държавна консерватория В. М. Щуров.

През 1994 г. към ДЦНТ е създаден отдел на Българската фолклорна академия "Карагод" (творчески ръководител е председателят на Българската фолклорна академия, проф., заслужил деец на изкуството на България В. В. Гаврилов).

В рамките на организираните дейности по фолклор, известните фолклорни ансамбли „Енисеюшка” (ръководител Н. А. Шулпеков), „Пролет” (ръководител Е. Елисеева), фолклорен детски хореографски ансамбъл „Младост на Красноярск” (създатели А. И. Мелник, Л. С. Талалаева, по-късно - Т. Костяева, заслужил деятел на културатаБългария). В много общообразователни училища, в детските музикални школи, в детските градини започват да се провеждат „уроци по народни хора“, създават се детски фолклорни групи. В тази посока се работи в регионалните средни специализирани и висши учебни заведения за култура и изкуство.

От 1965 г. в ДКНТ се извършва широка работа по събиране и издаване на народни умотворения. За тази цел бяха проведени фолклорни експедиции с участието на служители на Държавния център за наука и технологии (К. М. Скопцов, А. И. Мелник, В. М. Логиновски, Н. А. Шулпеков, М. Л. Шрамко, С. К. Шчукин, Ю. С. Наумов и др.). Библиотеката на фолклорните издания на SCNT има повече от дузина публикации: "Антология на Енисейския фолклор" в няколко издания, народни песни от различни региони на региона, както и в обработката на В. Баке, А. Попов, В. Мочалов. Значителен принос за събирането на фолклор в региона имат специалистите по фолклор А. Айзенщадт и Н. Новоселова.

Рядък по съдържание и дългогодишно съществуване (от 1987 г.) е седмичният вестник „Клубен репертоар”, разпространяван чрез абонамент в цяла България. Дълги години ДКНТ изработва информационно-аналитични и библиографски материали под името „Център информира“. Успехът на Красноярския държавен център за наука и техника на Общобългарския преглед на информационната дейност през 2004 г. бе отбелязан с единадесет дипломи на лауреати. През 2005 г. за издаването на сборника „Слънцестоене. Традиционният народен календар на Енисейската губерния от Рождество Христово до Иван Купала” (съставител Н. А. Новоселова) Държавният център за наука и техника е награден с лауреатски диплом и грамота за успешен подбор на произведенията в сборника „Обичам те, България!: България в песните на 20 век” (съставител В. М. Ковалчук).

По инициатива на ДЦНТ през 1992 г. се сформира първото в България Сдружение на републикански, териториални, областни центрове за народно творчество, гл.който В. М. Ковалчук.

Значително събитие в дейността на Държавния център за наука и технологии беше създаването през 1993 г. на Настоятелството в областта на традиционното народно изкуство и провеждането на регионален конкурс за почетното звание „Лауреат на наградата на Красноярския край в областта на традиционното народно изкуство“. Първият представител на настоятелството беше В. С. Егоров, председател на Управителния съвет на Красинвестбанк. След смъртта му В. И. Сергиенко, депутат от Държавната дума на Руската федерация, президент на Красноярския съюз на производителите и предприемачите на стоки, продължи патронажа си. Професор, заслужил деятел на културата на България В. И. Замишляев стана председател на организационния комитет на състезанието. Сред победителите в проведените състезания бяха 35 известни дейци на народното творчество.

През всичките години на съществуване на Държавния център за музикални технологии, започвайки от 60-70-те години, най-добрите колективи за народно изкуство са придобили широка популярност в страната и чужбина. Сред тях са Енисейският народен театър (режисьор В. И. Евстифеев), танцовият ансамбъл "Енисейски зори" на името на своя създател Г. М. Петухов (продължен от Т. И. Петухова, И. Горлов), ансамбълът за песни и танци "Метелица" (ръководител С. Савоскин), ансамбълът "Сибирски зори" (ръководител А. И. Хлопков), Шушенски ансамбъл за песни и танци (ръководител С. Шчукин), танцов театър - ансамбъл "Орленце" (ръководител В. Н. Гудовская), образцов Красноярски детски хор (ръководител Л. Г. Стебенкова), танцов ансамбъл "Жарки" (първи ръководител С. Д. Словин), академичен хор на Красноярския ДОК (първи ръководител П. Марченко), акад. хор на регионалния Дом на просветните работници (ръководител Г. А. Шахраманян), ансамбъл "Енисеюшка" (ръководител Н. А. Шулпеков), ансамбъл "Осиктакан" (ръководител А. Кустов, солист-вокалист на ансамбъла В. Мукто), ансамбъл"Хейро" (основатели А. Крюков, В. Целищев и Г. Быстрова).

През 2001-2005 г. в Красноярския край са проведени 12 общобългарски и всесибирски фестивални акции, 59 регионални фестивали и конкурси.

Стана традиция провеждането на регионален конкурс за сценарии „По спиралата на епохите”, открит фестивал на патриотичната песен „България пее”, регионален фестивал на детските фолклорни ансамбли „От век на век”, фестивал на народното творчество „На бой сибиряк отиде”, регионален фестивал на семейните таланти „Очаг”, областна творческа работилница за художествени занаяти и др.

През 2006 г. в Красноярск се проведе Всесибирски фестивал на националните култури „Обичам те, България!”, който събра хореографски, вокални, фолклорни състави от Сибирския федерален окръг, през 2008 г. този фестивал ще има статут на общобългарски.

Към Държавния център за наука и технологии бяха създадени ансамбъл-лаборатория „Сибирски вечери“, сдружение на майсторите на изкуствата и занаятите „Красный Яр“, литературно сдружение „Диалог“, школа по традиционни технологии.

Историята на дейността и развитието на СКНТ е свързана с неговия екип от съмишленици, дълбоко отдадени на традиционната народна култура специалисти. Най-голям принос в дейността на регионалния Дом на народното творчество имат В. И. Замишляев, К. М. Скопцов, А. И. Мелник, Т. Я.