Международният съд е създаден като основен съдебен орган на ООН
Международният съд е създаден като главен съдебен орган на ООН. Негов предшественик е Постоянният съд за международно правосъдие, действал в рамките на Обществото на нациите през 1922-1940 г.
Правното основание за образуването, компетентността и дейността на съда е гл. XIV от Устава на ООН и Статута на Международния съд; представляваща неразделна част от Хартата. Съдът има свои правила.
Уставът включва четири глави: I – Устройство на съда;
II - Компетентност на съда; III - Съдебни производства; IV - Консултативни становища.
Съгласно чл. 93 от Устава, всички членове на Организацията са ipso facto (т.е. по силата на членство) участници в този Устав. Предвидена е възможност за участие в статута и на други държави, които не са членки на ООН, при условия, определени от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Такъв е например статутът на Швейцария.
Съдът се състои от 15 членове, сред които не могат да бъдат двама граждани на една и съща държава. българската федерация е представена в съда. Членовете на съда се избират от Общото събрание и Съвета за сигурност, които провеждат избори едновременно и независимо един от друг; За да бъде избран, трябва да се получи абсолютно мнозинство от гласовете и в двата органа. Мандатът на член на съда е девет години, но е възможно преизбиране. Той не може да бъде отстранен от длъжност, освен ако по единодушното мнение на останалите членове на съда вече не отговаря на изискванията. Съдът избира председател и вицепрезидент за тригодишен мандат с възможност за подновяване и назначава секретар.
В съответствие с чл. 19 от Статута, членовете на съда при изпълнение на своите съдебни задължения се ползват с дипломатическипривилегии и имунитети.
Мястото на пребиваване и дейността на съда е Хага (Холандия). По решение на съда е възможно заседанията му да се провеждат и на други места.
Страните се явяват пред съда чрез представители и могат да бъдат подпомагани от адвокати или адвокати. Всички тези лица се ползват с привилегиите и имунитетите, необходими за независимото изпълнение на техните задължения.
Съдебният спор се състои от два елемента – писмен и устен. Заседанието се провежда публично, но Съдът може да реши друго и страните могат да поискат публичност да не бъде допусната.
Компетентността на Международния съд е определена в гл. II от неговия Устав. Основната функция на съда е да разрешава спорове между държави.
Съгласно чл. 36 от Статута, юрисдикцията на Съда включва всички дела, които са отнесени до него от държавите като страни по спора, както и всички въпроси, специално предвидени в Устава на ООН или съществуващи договори и конвенции. В международните договори са широко разпространени специални правила относно юрисдикцията на Международния съд във връзка със спор относно тълкуването и (или) прилагането на определени разпоредби на договора. Като пример ще посочим разпоредбата на чл. 22 от Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация: всеки спор между държави-страни, който не е решен чрез преговори или предписани процедури, по искане на която и да е от страните по спора се предава на Международния съд за разрешаване, освен ако страните по спора не се споразумеят за различен метод за разрешаване.
При разглеждане на междудържавни спорове, делата, подадени от двете спорещи страни, се приемат за съдебно производство. Това правило се спазва от много държави - страни по Статута на съда, включително България (бивш СССР). Въпреки това се прилагаправилото за задължителна юрисдикция на Съда по правни спорове (част 2 на член 36), признато от държави, които са направили специални изявления по този въпрос. В такива случаи обжалването на една от спорещите страни е достатъчно за разрешаване на спора.
Съгласно чл. 38 от Статута Съдът решава спорове, отнесени до него въз основа на международното право и прилага:
а) международни конвенции, установяващи правила, изрично признати от оспорващите се държави;
б) международен обичай като доказателство за обща практика, призната за правна норма;
в) общи принципи на правото, признати от цивилизованите нации;
г) решения и доктрини на най-квалифицираните специалисти по публично право като помощно средство за определяне на правните норми.
В същото време беше направена резерва относно правото на Съда, със съгласието на страните, да разрешава дела ex aequo et bono (справедливо и добросъвестно).
Решението на съда е задължително за страните по делото. Това правило чл. 59 от Устава е в съответствие с разпоредбата на чл. 94 от Устава на ООН, че всеки член на Организацията се задължава да изпълни решението на Съда по делото, по което е страна. В случай на неизпълнение от една от страните на решението на Съда, Съветът за сигурност на ООН може, по искане на другата страна, да направи препоръки или да предприеме мерки за изпълнение на решението.
Втората функция на Международния съд, определена от чл. 96 от Устава на ООН, - приемане на консултативни становища по правни въпроси. Такива становища могат да бъдат поискани от Общото събрание или Съвета за сигурност, както и от други органи и специализирани агенции на ООН.
* Международен съд. Законност на използването от държава на ядрени оръжия във въоръжен конфликт. Консултативно становище от 08.07.1996 г.;Международен съд. Законност на заплахата или използването на ядрени оръжия. Консултативно становище от 8 юли 1996 г.