Междурегионална социално-икономическа, културна и политическа интеграция

Предметна област: География, геология и геодезия

Описание: Мястото на Южна България в икономическото социокултурно и политическо пространство на България Състояние и прогноза на интеграционните процеси в Южна България. Развитието на междурегионалното сътрудничество в България ще бъде повлияно от следните обективни условия: Вътрешни: Колосалните мащаби на територията на страната, което естествено поставя въпроса за необходимостта от по-тясно сътрудничество и взаимодействие между съседните региони, поне като се вземе предвид само един фактор - необходимостта от спестяване на транспортни разходи; Изключително силен.

Дата на добавяне: 2015-04-25

Размер на файла: 48.95 KB

Работата е изтеглена от: 4 човека.

1. Концепцията за интеграцията като процес, нейните видове.

2. Вътрешни и външни фактори на интеграция.

3. Мястото на Южна България в икономическото, социокултурното и политическото пространство на България.

4. Състояние и прогноза на интеграционните процеси в Южна България.

1. Концепцията за интеграцията като процес, нейните видове.

Интеграцията е процес на развитие, резултатът от който е постигането на единство и цялост в рамките на система, основана на взаимозависимостта на отделни специализирани елементи.

  1. Културна интеграция: 1) връзката на различни части на културата като цяло. 2) форма на междукултурно взаимодействие, при което мигрантите напълно запазват своята култура, като в същото време проявяват толерантност към културните ценности на други народи и частично ги асимилират.
  2. Политическа интеграция - обединяване, сливане на политически сили в рамките на държавни или междудържавни структури, политически институции с цел постигане на определена политическа общност, стабилност в развитието на държавите и обществата.
  3. Социалната интеграция е процесът на трансформация на относително независими, слабо свързани помежду си обекти (индивиди, групи, държави) в единна интегрална система, характеризираща се с последователност и взаимозависимост на нейните части въз основа на общи цели, интереси и др.
  4. Икономическата интеграция е взаимодействието и взаимното адаптиране на националните икономики на различни страни, което води до тяхното постепенно икономическо сливане.

2. Вътрешни и външни фактори на интеграция.

Следните обективни условия ще повлияят върху развитието на междурегионалното сътрудничество в България:

- Колосалният мащаб на територията на страната, което естествено повдига въпроса за необходимостта от по-тясно сътрудничество и взаимодействие между съседните региони, поне като се вземе предвид само един фактор - необходимостта от спестяване на транспортни разходи;

- Асиметрията на българския федерализъм (фактическата правна неравнопоставеност на различните субекти на федерацията - национални републики, краища и области) и сложното и "претеглено" федерално (административно-териториално) устройство на страната;

- глобализация на икономическия живот; - задълбочаване на международното разделение на труда; - глобална по своя характер научно-техническа революция; - повишаване на отвореността на националните икономики. Всички тези фактори са взаимозависими. дълбокото включване на икономиката на страната в системата на световните икономически отношения (това косвено се доказва от голямата и нарастваща квота за износ на стоки и услуги в БВП на повечето страни по света, която през 1995 г. възлиза на 18% от средното за света); - отслабване или пълно премахване на ограниченията върху движението на стоки, капитали, работна ръка през страната; - конвертируемост на националните валути.

Очевидно е, чеСпецификата на интеграционните процеси в България ще се определя и от фактори като появилия се напоследък (и често преувеличаван) „синдром на опасност“ от влиянието на съседни държави върху развитието на отделните български региони (най-често това се отнася до опасността от „синификация“ на редица далекоизточни субекти на федерацията).

3. Мястото на Южна България в икономическото, социокултурното и политическото пространство на България.

Южна България е трансграничен регион и заема ключово икономико-географско положение, стратегически важно за България. Чрез своята територия България има излаз към държавите от Закавказието, Черноморския и Каспийския басейн, което укрепва икономическото и геополитическото положение на България на южната граница. Ростовска и Волгоградска области са свързани в един воден транспортен комплекс чрез Волго-Донския корабен канал, който осигурява тясна връзка между Южна България и Поволжието, Централния район, Урал, а също и Северозападната част на България. В националното разделение на труда водеща роля играят: агропромишленият комплекс (южната част на България осигурява една пета от брутното селскостопанско производство на страната и е монополист в отглеждането на чай, ориз, цитрусови култури), транспортният комплекс (районът е транспортен и входен комплекс, осигуряващ чрез своите морски пристанища около 70% от външнотърговския оборот на страната), санаторно-курортен и туристическо-рекреационен комплекс ( с уникална балнеоложка база и курорти със световно значение, районът е общобългарски курорт. Културата на южнобългарския регион е част от националната култура на България, която представлява сложна етнокултурна цялост, формирана в процеса на продължително взаимодействие на културите на различни народи, сизвестно културно и религиозно влияние от съседните евразийски народи. В границите на Южнобългарския регион се осъществява регионално ниво на междукултурно взаимодействие, което се изразява в установяване и укрепване на икономически и културни връзки между различни републики, територии и региони на Южна България. На национално ниво на междукултурно взаимодействие южнобългарските народи като субекти на културно-творческа дейност влизат в контакт с представители на етническите култури на Руската федерация, при което се осъществява процесът на обмен на културни постижения в областта на науката, селскостопанското производство, технологиите и др. това води до междукултурно обогатяване и допринася за процеса на сближаване на народите. Южният регион като част от България е включен в единното идеологическо и символно пространство на българската цивилизация като интегрална държавно-политическа и национално-културна цялост. Политическите и културни процеси в Южна България са насочени към формирането на културна интеграция на народите.

4. Състояние и прогноза на интеграционните процеси в Южна България.

Общата тенденция към глобализация и процесите на рекомпозиране на политическото пространство на Евразия оказват активно влияние върху Южна България, което я прави изключително уязвима от стратегическа гледна точка. Геополитическият анализ показва, че превръщането на този регион в източник на терористични и други заплахи за цяла България не е случайно, а съвсем закономерно явление, защото не напразно в трудовете на американските стратези и геополитици Южна България недвусмислено се разглежда като зоната, от която най-вероятно ще започне разпадането на България.

Създаване в България в началото на 90-те години. такава политическа и правна институция като „субект на федерацията“ предопредели развитието на процеситеполитическо, икономическо и социокултурно самоутвърждаване на регионите в страната.

Регионализацията в България с течение на времето изостри всички „болни” въпроси за българското общество: проблеми на управлението, междуетническите отношения, национално-териториалното устройство, човешките ресурси. Нещо повече, регионализацията крие опасност от „колапс” на България. Ето защо пред центъра бяха поставени редица задачи, основната от които, а именно укрепването на вертикала на властта, беше изпълнена през май 2000 г. Тогава се появи метарегионът Южен федерален окръг.

Трябва да се отбележи, че ресурсният потенциал предопредели основните макроикономически функции, универсални за всички субекти на Юга: производството и преработката на селскостопански продукти (например делът на Южна България представлява 100% от коняк, 100% от гроздови вина, 65% от националното производство на слънчогледови семки, 42% от плодове и плодове, 28% от зърно, 19% от зеленчуци и повече от 3 5% от общия български леглови фонд на санаториуми, пансиони, домове и почивни бази). Транспортният транзит през мрежата от пристанищни терминали (Новоросийск, Туапсе, Махачкала и др.) Концентрира до 50% от общия товарооборот на морските пристанища на страната.

Геоикономическата цялост на региона, основана на уникалните (в мащаба на Руската федерация) природни и екологични условия и ресурси (агроклиматични, рекреационни), както и способността на региона да изпълнява функциите на най-важния комуникационен "коридор", осигуряващ връзки със страните от Средиземноморието, Близкия и Средния изток, стана по-ясно изразена.

•Развитие на транспортния комплекс на района. Южният федерален окръг има възможност да използва своето благоприятно икономическо и географско положение за укрепване на икономиката чрез организиране на транзитни пропуски за международен транспортпотоци, както и активизиране на други традиционни форми на външноикономическа дейност.

• Енергийни ресурси. Най-важното за Южния федерален окръг е близостта на региона до големи находища на въглеводороди, разположени на шелфа на Каспийско море. Зоната на Каспийско море, към която граничи източната част на Северен Кавказ, ще се превърне във важен район за производство на нефт през 21 век. •Производство на селскостопанска продукция. Буферното положение на аграрните райони на ЮФО е изгодно по отношение на останалата част на България и Закавказието като пазари за селскостопанска продукция.

• Наличие на значителен инвестиционен потенциал под формата на спестявания на населението, както и частен капитал, натрупан от банки и финансови институции.

Перспективите за по-нататъшно развитие на интеграционните процеси в Южна България са свързани с:

• укрепване на политическата стабилност и законодателно регистриране на реда за междурегионално сътрудничество,

• премахване на всички видове бариери в междурегионалното популяризиране на стоки и услуги,

•укрепване на институционалните структури на междурегионалната интеграция,

• развитие на производствената кооперация и специализация във водещите отрасли на икономическата специализация на базата на високи технологии и единни производствени и енергийни цикли,

• включването на обширния традиционен сектор на икономиката на Юга, основан на индивидуални дребни и натурални форми на стопанисване (етноикономика) в съвременната корпоративна икономика.