Домашен балон от филм и тиксо - Ходор
Решихме да съберем балон с горещ въздух със собствените си ръце
Хакерският диалект, разбира се, е прецакан. Кървене от ушите.
Леле, направо среща на любителите на мекото "G"
Ако всичко се прави с прави ръце - повече от. През 20-те и 30-те години на миналия век за полети на такива устройства с малки размери (пилотът се повдигаше с парчета от камък, 90% от които беше пясък), бяха организирани състезания на цели разстояния.
PS. И видеата - ВСИЧКИ - са яки! Показвам на дъщеря си как учебни помагала
„Исках да използвам формули, но бяха твърде сложни“
Шибан идиот Той дори не използва синя електрическа лента за свързване на глупости и клечки, всичко е на скоч
когато те чука по главата, ще съжаляваш за избора си.
Хората като цяло спряха да мислят за последствията - толкова могат да ги прецакат, но къде отиваш?
-- Защо летяхме надолу? децата се тревожеха. - Въздухът в балона се е охладил - обясни Знайка. - Значи, сега ще потънем в земята? — попита Торопижка. -- Защо взехме чувалите с пясък? каза Знайка. „Трябва да изхвърлим пясъка от кошницата и ще полетим отново. Авоска бързо грабна торбата с пясък и я хвърли надолу. -- Какво правиш? — извика Знайка. - Възможно ли е да хвърлите цяла торба ? В края на краищата той може да удари някого по главата. - Може би няма да удари - отговори Авоска. -- „Може би няма да удари“! - имитира Знайка. -- Торбата трябва да се развърже и пясъкът да се изсипе. - Сега ще излея - каза Небоска. Той развърза друг чувал и изсипа пясъка направо в кошницата. - Един по-умен от друг! Знайка поклати глава. - Каква полза ако пясъкът остане в кошницата? Това няма да направи топката по-лека. -- И предполагам, че ще изсипя пясъка,- отговори Небоска и започна да изсипва шепа пясък от кошницата. -- Бъдете внимателни! — извика Растерика. - Можеш да ми напудриш очите . - Не мисля, че ще направя беля - каза Небоска и веднага покри очите си с пясък. Всички започнаха да се карат на Небоска, а Авоска взе нож и направи голяма дупка в дъното на кошницата, за да изсипе пясък през нея. Знайка видя и извика: - Спри! Какво правиш? Заради теб кошницата ще се разпадне и всички ще спим от нея. - Може би няма да се разпадне - отговори Авоска. - И двамата имате само думи "може би" да "вероятно"! - каза Знайка и взе ножа от Авоска. Пясъкът се разсипа в дупката, топката стана по-лека и отново се втурна нагоре. Децата погледнаха от кошницата с доволен вид. Всички се зарадваха, че топката отново излетя нагоре. Само вечно недоволен от нещо Гръмпи продължаваше да мърмори: - Какво е: горе, долу! Така ли летят балоните?