Звярът - Страница 25 - стихове, поема, рими
Изгубих те.
уморен съм от теб
Разделяй, давай и владей, всички паднаха на лице Само ти няма да станеш Бог сред животни и птици. Знай, че няма да станеш водач на моята душа. За мен няма да бъдеш главен, колкото и души да са.
Не вярвам на думите ти. Говори с дела. Имам само загуби и бъркотия вътре. Пак излезеш на сцената. Изображение за показ. Твърде си уверен в себе си - речта е по поръчка.
Яж славей, но все пак. Прекалено си фалшив. Не страдаш от плешива глава, но душата ти е плешива. Като цяло. Уморен съм от думи. Просто си вървете. Знаете ли, по-добре вземете някой друг с вас
Тайга приказка
Там зад синята планина, зад широката река, На тревата - мравката спи сива мъгла. Не клати брадата си, не плаши малки птици. Мъглата спи и бавно въздиша в съня си. Звяр си проправя път през гората невидим. Само шумолене на листа, но рунтава сянка. Какъв вид звяр - да не се види - надеждно скрит от мъгла. Може би гоблинът върви предпазливо? Продължаваше да плаши хората, да ги отвежда с измама, А сега самият той се изгуби в мъглата.
Силата на мрака
Луната замислено от небесата Гледа как мъглата се върти, И черна гора с кора хляб Тя беше натрупана срещу небето.
Въздишаха топлите полета, И постепенно изстивайки, Земята дишаше билки, Почивайки в прохладата на нощта.
Бухал, мрачни гори Напуснаха, кръжат във въздуха, И гъста сребърна роса Върху дивите треви легна.
Със студената светлина на ярки звезди, Като диадема на пътя, Небесният свод трепти, Разпръсквайки Млечния път в дъга.
Някакво животно крещеше в гората, Нечий живот молеше за милост, И стана ясно, че сега Силата на тъмнината над света дойде.
Не пускай
Не ме пускай, дръж ме. Моля те, не ме пускай. Не ме оставяй да живея сред хоралъжи. Ще умра. Така че знайте.
Вържи ми ръцете-крила, Стисни гърдите си по-силно, Заслепи очите си с воал, Не видях пътя.
Поставете ме в тъмница, в кула, Затворете издълбаната врата. За да не може никой да намери Нито човек, нито магьосник, нито звяр.
Постави ми двама стражи, Да ме пазят И войната на гнедов кон, Какво ще бъда твоя.
Знам, че грешиш, но все пак войната
Знам, че си в грешка, но все пак войната, Ти се бори със себе си, но, уви, изгубен в празнотата В този свят на тревога, сам на студената земя, Сините очи, избледняващи, не се смеят вече.
Това, което стана сега, не може да се поправи, уви, не и когато, Ти се бори като звяр, умря, не се продаде И този, който остави смъртна изгаряне на сърцето ти, Острието се изстреля нагоре, кръвта ти и последният изблик.
Болка те прониза и сега само шепот на дъжд, Ти устоя, само това остави след себе си? Само студени плочи на гроба, и сълзи на приятели, Някъде наблизо лежи майка, но сега ти си с нея.
Но защо започна битката? За какво? Ти размени гордостта си за себе си. Може би беше прав, само Бог може да съди сега, Е, никога няма да видя сините ти очи.
И без това не мога да те върна, Само букет бели рози до печката, това е всичко. Ще те помня, ти беше вълк на младини,