Фалшиви сделки

стоки

Борба срещу фалшификатите

Съвременната икономика се характеризира със ситуация, при която големи количества стоки се произвеждат незаконно от производители, използвайки чужди търговски марки и търговски наименования.

Правенето на бизнес под фалшиво име е много изгодно начинание от търговска гледна точка. Възползвайки се от факта, че световноизвестните производители на спортни стоки, парфюми, козметика и парфюми, облекло и обувки, лекарства, храни, напитки, часовници и куп други стоки са инвестирали огромни финансови и интелектуални ресурси в марките си, направили ги разпознаваеми и престижни, пиратите безсрамно копират и разпространяват фалшиви продукти, извличайки пари от престъпна дейност.

Понятията правене на бизнес под фалшиво име и фалшификация са тясно свързани, но не са идентични. Фалшификация - (от френски contrefaction - фалшив) - е незаконно използване от отделни физически и юридически лица на добре известни търговски марки на пазара с цел получаване на доходи от производството и продажбата на стоки, подобни на тези на известни производители, с цел нелоялна конкуренция и подвеждане на купувача.

В същото време понятието "фалшификат" включва всички продукти, произведени от предприятието, макар и под собствената му търговска марка, но без плащане на данъци, мита и други задължителни плащания, предвидени в закона. Като цяло това е малък сегмент от пазара на фалшиви продукти, средно не повече от 3-5% в стойностно изражение.

Ако говорим като цяло за дела на фалшивите стоки, то според експертни оценки тезаемат значителна част от сенчестия пазар, който достига в България от 30 до 40% от БВП. Родните потребители са свикнали да купуват евтини фалшиви парфюми Hugo Boss, да се разхождат с маратонки Adidas, Nike, Reebok, Puma и спортни дрехи, ушити в подземни цехове с евтина работна ръка. Козметика, парфюми, хигиенни продукти, домакински стоки (използващи известните търговски марки Pantene PRO-V, Dove, Sunsilk, Kenzo, Versace и др.), Произведени в тайни работилници или в страните от Югоизточна Азия, влизат незаконно на митническата територия на Руската федерация.

Често в медиите има съобщения за хора, които са пострадали или починали от фалшиви алкохолни напитки, за лекарства, които не помагат и дори вредят на пациентите, за материални и морални загуби на хора, закупили фалшиви продукти.

И накрая, политическата вреда се състои в това, че страните, в които почти неконтролируемо се произвеждат и продават фалшиви продукти, губят своя положителен имидж в очите на световната общност. Политическите лидери на такива страни се обвиняват в слабост и неспособност да се справят с фалшификаторите.

Кражбата на чужда интелектуална собственост пречи на установяването на добросъседски и партньорски отношения, създава напрежение по политически въпроси. Така например забавянето на приемането на България в СТО се дължи наред с други фактори и на високото ниво на производство и потребление на фалшиви продукти. Значителният дял на сивата икономика и кражбите на интелектуална собственост са причина страната ни да бъде на ниски позиции в международните класации. Всичко това се отразява негативно на имиджа и бизнес репутацията на България в представата на световната общност.

Имайки предвид значителните щетипричинени на икономиката и обществото от производителите на фалшиви продукти, държавните служби и правоприлагащите органи непрекъснато се борят с фалшификаторите. Митническите служби са призвани да противодействат на износа и вноса на фалшиви стоки. Нейните задачи включват:

В ежедневната си дейност митниците се справят с два вида фалшиви продукти. Първият тип включва фалшиви стоки, които само имитират външните характеристики на оригиналния продукт и не отговарят на неговите качествени характеристики и изисквания за безопасност. Например фалшивото спортно облекло Adidas изглежда като оригинала по отношение на външния вид на продукта, дизайна, опаковката и марката. Въпреки това, по отношение на своите качествени свойства - надеждност, издръжливост, състав на материалите, хигиеничност, вентилационни свойства - той значително отстъпва на автентичните продукти. В този случай възможна мярка за противодействие на фалшификатите е контролът на качеството на стоките при вноса им в страната, тяхното сертифициране и лицензиране.

Често се случва фалшивите продукти по отношение на качеството напълно да отговарят на характеристиките на автентичния продукт. Например, фалшивата тоалетна вода Kenzo напълно съответства на оригиналния продукт по отношение на миризма, дизайн на опаковката, баркодове и съставки. Или дънки „Lee“, изработени от същия деним като оригиналите, скроени по маркови модели, направени по копирани технологии. В този случай митническата служба се ръководи от принципа, че само собственикът на правата върху тази търговска марка има право да допуска маркови продукти до търговския оборот.

Българската митническа служба в работата си за предотвратяване производството и разпространението на фалшиви продукти се ръководи отнорми на Митническия кодекс и Кодекса за административните нарушения (CAO). Членове 14.10 и 7.12 от българския Кодекс за административните нарушения позволяват на митническите органи да провеждат разследвания, свързани с нарушаване на правата на собствениците на интелектуална собственост. Въвеждането на процедурата по разследване дава възможност на митниците да прилагат всички процесуални действия, които са предвидени в Кодекса за административните нарушения на България за доказване на вината при извършване на нарушение от лице, привлечено към административна отговорност.

Митническият регистър (списък) на обектите на интелектуална собственост значително улеснява задачата за потискане на дейността на пиратите. Механизмът на неговото функциониране е доста прост. Собственикът на търговска марка (Coca-Cola, Rolex, Nike, Chanel и др.) въвежда в митническия регистър списък на производителите и продавачите (вносители/износители) на законни продукти (стоки, съдържащи обект на интелектуална собственост - търговска марка, марка за услуги, изобретение и др.). Митническият регистър на интелектуалната собственост позволява на митническите служители бързо да идентифицират фалшиви стоки. По света повече от 70% от незаконните продукти са задържани от митническите контролни органи.

Предвид факта, че както митническите власти, така и собствениците на марки са заинтересовани от потискане на дейността по производство и търговия с фалшиви стоки, най-често има тясно взаимодействие между митниците и носителите на права по много въпроси. Така например представители на компании, притежатели на авторски права, съветват митническите служители по отношение на разпознаването на фалшификати, при провеждането на прегледи и техническите аспекти. Така митническите служители в Самара иззеха парфюмни продукти с търговската марка Hugo Boss, опаковани в специални контейнери тип "писалка" с вместимост 10мл. В хода на разследване и консултации с представители на компанията беше установено, че Hugo Boss не произвежда продукти в опаковки под 20 ml. Така наречените "химикалки", които съдържат по-малко от 20 ml парфюм, не се произвеждат от носителите на авторските права. Познаването само на тази характеристика на линията Hugo Boss позволява на митническите служители бързо да разпознаят и спрат разпространението на тези фалшиви продукти в България.

Притежателят на правото, който има достатъчно основания да смята, че може да има нарушение на правата му при преместване през митническата граница на стоки, които според него са фалшиви, подава заявление до Федералната митническа служба с искане да предприеме мерки, свързани със спирането на освобождаването на такива стоки.

Заявлението за предприемане на мерки, свързани със спирането на вдигането на стоки, трябва да съдържа следната информация:

  • за правоносителя, а ако заявлението се подава от негов представител - и за представителя;
  • относно обекта на интелектуална собственост;
  • относно стоките, които според притежателя на правото са фалшиви, достатъчно подробно, за да могат митническите органи да идентифицират такива стоки;
  • относно срока, през който митническите органи ще предприемат действия.

Въз основа на резултатите от разглеждането на подаденото заявление митническата служба издава решение за спиране на освобождаването на фалшиви стоки или за отхвърляне на иска.

За да се гарантира, че такава мярка като спиране на освобождаването на стоки не се използва от индивидуални предприемачи и предприятия с цел нелоялна конкуренция, се използва система за предоставяне на гаранции за обезщетение за вреди от закъснения, свързани с проверката на стоките. В същото време размерът на обезпечението на задължението или застрахователната сума, която се заплаща от носителя на правото,трябва да бъде най-малко 500 хиляди рубли.

Българската митническа практика показва, че не всички правоимащи са готови да внесат толкова значителни суми по сметките на митническите органи. В много случаи те предпочитат да се обърнат към полицията или да заведат дела в съда.

В заключение трябва да се отбележи, че много положителни резултати в борбата срещу производството и разпространението на фалшиви продукти се осигуряват от тясното взаимодействие на митниците с други правоприлагащи органи и граждани, които искат да помогнат на правосъдието. С помощта на оперативни данни, разузнавателни доклади и доброволни информатори е възможно да се идентифицират много случаи на фалшифициране на автентични продукти, за пътищата на контрабандни стоки, за местата на тяхното производство и търговия.