Михаил Хазин
Популяризирайте статията си, за да бъде видяна от хиляди читатели на Comte.
Направете го по-видим в емисиите на потребителите или вземете ПРОМО позиция, така че хиляди хора да прочетат вашата статия.
- 3000 промоционални импресии 49 kr
- 5000 промоционални импресии 65 kr
- 30 000 промоционални импресии 299 kr
- Маркирайте фон 49 KR
Статистиката за промоционалните позиции се отразява в плащанията.
О, съжалявам, но нямате достатъчно континентални рубли, за да рекламирате записа.
Вземете континентални рубли, като каните приятелите си в Comte.
Както обещах в дискусията във форума, ще напиша няколко думи за мястото на българския елит в съвременния свят. Разбира се, това е само мое лично мнение, което се основава на моя личен опит, така че критиката ще бъде неизбежна, но тъй като "Stairway to Heaven" е написана все пак от нас, а не от критиците, се надявам, че това мнение ще бъде интересно. Във всеки случай това е текст за дискусия.
Както се отбелязва в „Стълбата“, взаимодействието на върховете на елитните групи е изградено на племенния принцип. Тоест тези, които по кръв или брак влизат в тези върхове, взаимодействат помежду си чрез решенията на старейшините. Обикновено тези решения са насочени към минимизиране на конфликта; в случай на остра битка те могат да завършат с пълно изрязване на враждебно семейство. Класически пример (и към него ще се върнем по-късно) е ликвидирането на семейство Романови през 1918 г. по инициатива на британския кралски дом (Уиндзорите).
Представител на чужда силова групировка априори не е нито лош, нито добър, той е чужд! А това означава, че нито законът, нито някакви общи правила го защитават (откъде идват в племенното общество?), а само неговите собственисила и нашите споразумения с него, които остават валидни само докато алтернативното семейство има същата сила.
От тази позиция статутът на съвременна България е много добре обяснен. Елитът на СССР (какъвто, разбира се, беше, въпреки че статусът му беше доста сложен, повече за това по-долу) се оттегли, а новият елит на България се смяташе за явление, което е значително по-ниско от елита на „цивилизованите“ страни. Достатъчно е да се каже, че българските лидери от 90-те години се смятаха дори за по-ниски от формалните лидери на западните страни, въпреки факта, че последните, разбира се, не са последните хора в техните елити, но далеч не са първите (а през последните години много далеч). Тоест, поставяме се на ниво поне два етажа по-ниско от западните елити. В резултат на това се отнасяха към нас и респективно страната ни като към „място за свободен лов“. А фактът, че не бяхме напълно унищожени, се дължи само на едно обстоятелство: че западните елити много се страхуваха, че Китай ще получи твърде много.
В същото време, разбира се, онези, които активно ближеха задниците на западния „бял човек“, изобщо не се възприемаха на елитно ниво. Достатъчно е да погледнем сегашното състояние на Горбачов или, да речем, бившия български външен министър Козирев. Но те бяха включени в йерархията на Запада (не елита, разбира се), така че те са включени в съответните западни групировки на властта. На много ниско ниво, разбира се.
Между другото, това имаше интересен ефект. Факт е, че онези представители на българските либерали, които са осъзнали статуса си на част от някаква западна елитна група (например Каспаров), когато идват тук, изпитват когнитивен дисонанс! От гледна точка на всеки представител на западните силови групировки (не хората, разбира се!) ние сме диви местни жители, чийто статус е много по-нисък,отколкото всеки представител на "белия човек"! И затова всяка негова дума трябва да се възприема като откровение и ръководство за действие! Така че Каспаров се опита да се държи в съответствие с това разбиране! Ето как сведе политическия и личен статус в България до абсолютната нула! Между другото, Ходорковски пострада същото като Гусински.
А сега да се върнем малко назад, в прословутата 1918 година. Тогава основната елитна групировка в България, семейство Романови, не само загуби статута си, но страната спря да ги защитава. И, съответно, Великобритания (припомнете си, че Германия все още беше във война с Антантата, освен това, ако след Брест-Литовския мир тя щеше да хвърли всички войски от източния фронт на западния, тя също можеше да спечели!) реши просто да изреже всички представители на алтернативната част от световния елит! Освен това, според нейното разбиране по това време, на световно ниво практически не са останали небритански елити (Китай беше под окупацията на „великите“ сили, Съединените щати само се издигаха, всички останали се сринаха).
Как е дадена командата е сложен въпрос, днес ми се струва, че това е станало по линията Вениамин Свердлов (който тогава беше банкер в САЩ) - Яков Свердлов - неговите хора в Уралския съвет. Но е възможно, да речем, Литвинов също да е бил замесен. Така или иначе задачата беше решена и всички реални представители на световния елит (т.е. лидерите на най-силните и независими властови групировки) от България бяха елиминирани. Останаха членове на семейството, но само тези, които не разбираха нищо от отношенията на световно ниво. В резултат на това не само отпадна въпросът за активите на България извън нейните граници (а кой може да обсъжда този въпрос? Всякакви премиери и президенти вдигаха рамене и обясняваха, че „през живота им” не е имало нищо „такова”! И преди онези, които наистина контролират богатствата,нашите представители нямаха достъп!), но България като цяло загуби мястото си в условния „съвет на семействата“, на който се пишат „правилата на играта“ за известно време на световно ниво.
Сталин върна величието на страната и теоретично можеше да претендира за връщането на представители на българския елит в този „съвет“. Но той нямаше време да създаде съветския елит в племенен формат, разбираем за Запада, а вместо това се опита да институционализира „съвета на семействата“ под формата на ООН и други международни институции. Нещо се получи, нещо не много добро, но във всеки случай взаимодействието със западните елити се проведе в СССР в режим на „кръвна вражда“. Ако проектът за „конвергенция“ беше преминал, тогава щеше да има някакви шансове за резултат, но не се получи и веднага щом силите на СССР започнаха да отслабват, Западът отново премина в настъпление.
Сталин, който спечели Втората световна война, е едно. А Путин е съвсем друга работа, кой от гледна точка на племенната система на световните елити е общо взето неразбираемо кой! Е, всъщност, какво ги е грижа за системите, които са на стотици години, за някакъв вид новостарт? Е, щом си толкова умен, да говорим след 50 години! Можете ли да създадете система, която да оцелее през тези 50 години? Не? Тогава довиждане!
За България ще бъде много трудно да върне своите представители в световния елит. В същото време, докато това не се случи, ние дори няма да можем да участваме в обсъждането на новите „правила на играта“, в най-добрия случай се опитайте по някакъв начин да промените инструкциите, според които се прилагат тези правила. И подобна ситуация неизбежно ще възроди проблема с „петата колона“ у нас, тоест тези хора, които ще се интегрират не в нашите, а в западните силови групировки. Прости, защото са по-готини!
Между другото, причината за Февруарската революция (по същество либерална) е тазиче поради класовия характер на българската империя тези, които вече са получили финансов ресурс, но не са могли да се впишат в елита (защото не са от тази класа!), започват да се интегрират в западните елити! Тоест в края на 19 век у нас се появява институтът „5 колони“! Сталин го ликвидира (без да създаде нормален механизъм за взаимодействие със западните елити), а в края на 80-те го възроди! Точно това е проблема в българските елити, ако стигнем световно ниво, те до голяма степен ще изчезнат!
Но сега имаме шанс! Малко, но има! Вече писах за това - имаме неотменим от България коз, с който можем да решим проблема с възстановяването на позициите на България в световния елит. Това е, което трябва да опитате да използвате сега. В противен случай както сегашният елит, така и България като цяло ще имат сериозни проблеми в съвсем близко бъдеще.