Михаил Касянов издържа цяла година
Явно според първоначалния план на Кремъл именно 17 май трябва да бъде вписан в историята на България по времето на Владимир Путин. Именно на този ден слуховете предричаха началото на "втора вълна" от кадрови рокади в българския министерски кабинет, която трябваше да засегне икономическия блок.
Напоследък имаше доста "течове" по тази тема от различни източници в Кремъл и Белия дом. Тази ситуация само увеличи нервността на Краснопресненската набережна, въпреки че премиерът направи всичко възможно да успокои служителите, като обясни, че това, което ще се случи, е само „настройка на кабинета на министрите за по-нататъшна ефективна работа“.
Възможно е "втората вълна" да бъде отложена с няколко дни. Все пак днес Михаил Касянов има своеобразен празник - точно преди година той беше назначен за министър-председател на България. Една година в политиката е точно такъв период, след който могат да се обобщят първите резултати. Но за икономиката, както показва практиката на страните, които са тръгнали по пазарен път на развитие, това не е достатъчно време за постигане на значителни промени и още повече - постижения. Особено когато става въпрос за българската икономика. Това е твърде тромав и сложен механизъм, за да се надяваме на възстановяване в рамките на една година след повече от десетилетие на спад.
Според наложилата се в България традиция обаче се смята, че дори не година, а сто дни трябва да са достатъчни на премиера, за да влезе в крак. Именно за този период ръководителят на кабинета на министрите можеше да разчита на някаква индулгенция от страна на Кремъл и Думата, но след три месеца всяка грешка на премиера приближава оставката му.
В същото време не може да се каже, че критиките към президента винаги са подминавали ръководителя на българското правителство. Беше всичко: тежки думи за неуспешни преговори с Парижкия клубкредитори, и забележка за ръст на инфлацията, и упреци за увеличаване на нелихвените разходи. Михаил Касянов седна на неговия стол и най-тежката енергийна криза в Далечния изток.
Сега е очевидно, че Михаил Касянов твърдо понасяше недоволството на президента и упорито се опитваше с всички налични средства да разреши възникналите трудни ситуации. Освен това премиерът работи тази година, без реално да смени екипа, оставен му от Владимир Путин.
Но може да се каже, че той имаше късмет в много отношения. 2000 г. се оказа изключително благоприятна за България - за първи път от дълго време тя влезе в челната десетка на най-динамично развиващите се страни в света. Положителният ефект от девалвацията на рублата все още беше в сила, федералният бюджет беше подкрепен от високите цени на петрола на световния пазар, а местните компании - тези, които нормално оцеляха след кризата от 1998 г. - започнаха да разширяват производството.
И въпреки че тези фактори не бяха заслуга на Михаил Касянов, те създадоха усещане за подобряване на живота в страната. В многобройни разговори с кореспондентите на "НГ" предприемачите нарекоха единствената заслуга на кабинета "Касянов" факта, че правителството не попречи на бизнеса да води агресивна политика за разширяване на пазарите за продажби.
Самото правителство обаче постигна положителни резултати. Тя не се поддаде на популистката реторика и се опита да не раздува бюджетните разходи. Започна данъчна реформа, подготвят се структурни реформи на естествените монополи, приет е Кодексът за земята и стартира пенсионна реформа.
Но картината на дейността на Касянов би била непълна, ако се спрем само на положителните аспекти. Имаше и недостатъци, и то много съществени. По своя грешка правителството не включи в проекта на федералния бюджет за 2001 г. разходи заплащания към Парижкия клуб на кредиторите. Злите езици побързаха да свържат това с прекалено оптимистичната надежда за дипломатическата дарба на Михаил Касянов, който успя да се договори за преструктуриране на дълга на България към Лондонския клуб.
Възникналият във връзка с това скандал едва не изхвърли България от елитния клуб на водещите държави. Според Белия дом Михаил Касянов е бил готов да доведе ситуацията до критична точка - за този момент напълно да откаже плащанията. Но президентът и неговите съветници настояха за може би единственото правилно решение на проблема, в резултат на което кредиторите получиха дължимите пари. Именно тогава съдбата на премиера висеше на косъм. За първи път "успешният преговарящ" Михаил Касянов не успя да "разреши" ситуацията без скандал.
Когато Министерският съвет решаваше какво да прави с настоящите дългове, предложението на Германия, най-големият кредитор на страната ни, за обмен на дългове срещу акции на български предприятия дойде навреме. Дълговете не можеха да бъдат отписани, но премиерът възстанови донякъде опетнената си репутация на умел финансов дипломат. Но тогава никой не се сети, че това предложение е само първият кръг от нов скандал. Германците прецениха всички плюсове и минуси и стигнаха до извода, че схемата е добра, но не си струва да се прилага към българските дългове на Парижкия клуб - тук всичко е горе-долу ясно: България пак ще плати. Но да получим от нашата страна вече малко позабравения съветски дълг отпреди 10 години е въпрос на немска чест. Затова германските експерти предложиха да се използва схемата за същите 6,4 млрд. преводни рубли, които България дължеше на Германия в най-нестабилния период в страната - в началото на 90-те години. Белият дом смята, че подобна позиция на германското ръководство крие някакъв политически фон,следователно най-вероятно Москва ще предпочете просто да се откаже от тази идея.
Много странна позиция зае Михаил Касянов по отношение на енергийната криза. В крайна сметка правителството всъщност пропусна „точката, от която няма връщане“, когато беше възможно да се промени ситуацията. И това е въпреки факта, че алармени сигнали са получени не само от терена, но и от браншовия отдел - Министерството на енергетиката.
Днес едва ли някой в правителството може да се чувства спокоен. Ръстът на инфлацията, за който президентът доста остро посочи вицепремиера и министър на финансите Алексей Кудрин на колегиума на Министерството на финансите, не се забавя и следователно дава повод за безпокойство. Вече е очевидно, че инфлацията ще надхвърли границите, заложени в бюджета. Според Александър Жуков, председател на бюджетната комисия на Държавната дума, той вече е достигнал 10%. Това означава, че ако се запазят сегашните темпове, до края на годината инфлацията ще бъде 20-25%. Ясно е, че дори и в такава ситуация кабинетът на министрите не иска да признае собственото си поражение. Затова премиерът обяснява случващото се само с ръста на тарифите на естествените монополи. Между другото, в навечерието на Михаил Касянов, като положителен аспект на такъв неприятен процес, той отбеляза, че инфлацията се е подобрила, защото всъщност липсва паричен фактор. Доколко това е вярно и дали кабинетът ще успее да остане в зададените рамки, ще стане ясно в близко бъдеще.
Но едва ли е възможно да се оцени обективно дейността на правителството въз основа на резултатите от 2000 г. - благоприятните фактори на външната икономическа конюнктура "протегнаха ръка" на българския кабинет на министрите и успяха до известна степен да изравнят редица грешки. Тази година обаче не може да се разчита на такъв аванс: България всъщност изостависътрудничество с МВФ, световните цени на енергията паднаха, а тази година само състоянието на икономиката на страната ще зависи от дейността на кабинета на Касянов. Засега данните са разочароващи. Не е само високата инфлация. Темповете на индустриалното производство спадат. Към първите три месеца на тази година те се оказват по-ниски от планираните - малко над 3%. Експертите отбелязват по-нататъшно забавяне поради загубата на конкурентоспособност на местните продукти. Причината - нарастващите разходи поради комбинацията от висока инфлация и стабилността на долара. Ако това продължи, България може да се сблъска с цялостен спад на темповете на растеж на БВП.
Но може би основната слабост на кабинета на министрите и лично на Михаил Касянов като координатор си остава икономическият блок на правителството, който, за разлика от всички предишни, се състои предимно от представители на едно направление - либералите. И затова решенията са априори обагрени с едностранчивост и липса на детайлност. Ярко доказателство за това е програмата за реформиране на електроенергетиката, разработена от Министерството на икономическото развитие.
Към положителните оценки се присъедини и председателят на долната камара на парламента Генадий Селезнев.
Друга оценка за правителството на Касянов даде лидерът на депутатската група "Агропромишленост" Николай Харитонов. Той отбеляза, че изминалата година е „годината на отбелязване на времето“. Не виждам някаква голяма заслуга на Касянов и кабинета му“, каза Харитонов. Според него във всичко, свързано с работата на агропромишления комплекс, правителството "не си е мръднало пръста на пръста" през годината.
И все пак засега Владимир Путин е доволен от сегашния премиер - отчасти защото не вижда достоен заместник.