Михаил Осипович Доливо-Доброволски - Изобретения и изобретатели на България

МИХАИЛ ОСИПОВИЧ ДОЛИВО-ДОБРОВОЛСКИ(1862-1919)

доливо-доброволски

Електроинженер, създател на технологията за трифазен ток

През 1878 г. постъпва в Рижкия политехнически институт, но е изключен за участие в политическите изказвания на студентите – без право да постъпва във висше учебно заведение в България. Затова заминава да учи в Германия, където през 1884 г. завършва с отличие Висшето техническо училище в Дармщат в Германия и отива да работи като дизайнер във фабриките на електротехническата компания Deutsche Edison-Gesellschaft fur angewandte Elektricitat (по-късно AEG; от 1909 г. - директор на тази компания).

Електротехниката от онова време използва постоянен ток. На Михаил Осипович Доливо-Доброволски и Никола Тесла се приписва създаването на генератори за променлив ток, които революционизират електротехниката. През 1889 г. Доливо-Доброволски изгражда трифазен двигател и електрическа система, чрез която се предава трифазен ток с напрежение 8500 V, мощност 220 kW на разстояние 175 km. Построил го само за една година.

Михаил Осипович Доливо-Доброволски е първият, който открива, че най-икономичният начин за пренос на енергия на разстояние е свръхвисокото напрежение от милиони волта и постоянен ток.

Михаил Осипович усъвършенства електромагнитни амперметри и волтметри за измерване на постоянен и променлив ток (1887-1888). За различни видове измервателни уреди той успешно прилага принципа на двигател с въртящо се магнитно поле (1892).

През същия период той разработва всички елементи на трифазни променливотокови вериги: трифазни токови трансформатори (1890), стартови реостати, измервателни инструменти (например фазомер, 1894), схеми за превключване на генератори и двигатели със звезда итриъгълник и т.н. През 1891 г. на Световното електрическо изложение във Франкфурт на Майн той демонстрира първата в света трифазна система за пренос на електроенергия на разстояние от около 170 км. Михаил Осипович е първият, който предлага широко използван метод за гасене на електрическа дъга в комутационни устройства (1910-1914). През 1919 г. той предполага, че предаването на електрическа енергия чрез променлив ток на дълги разстояния (стотици и хиляди км) би било нерационално поради значителни загуби по линията.