Миротворци в униформи, Седм. Военно-промишлен куриер
ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА БЪЛГАРИЯ ПРИ РЕШАВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИ И МЕЖДУЕТНИЧЕСКИ КОНФЛИКТИ
Каква е ролята на българските миротворци, в това число и на военните наблюдатели, в уреждането на подобни конфликти, какви са изискванията към нашите „сини каски“ от Съвета за сигурност на ООН? В тази връзка международните мироопазващи дейности напреднаха през последните години в редица приоритетни области на външната и вътрешната политика на много държави. И днес участието на български военнослужещи в мироопазващи операции е обичайно явление. В момента нашите войници и офицери като военни наблюдатели под егидата на ООН могат да бъдат намерени в много "горещи точки" на планетата. Но малко хора знаят как започва участието на съветски военен персонал в мироопазващите операции на ООН.
Днес десет групи български военни наблюдатели и щабни офицери на ООН с общ състав до 70 души участват в мироопазващи операции, провеждани под егидата на ООН. Български военни наблюдатели има в Близкия изток (Ливан), на иракско-кувейтската граница, в Западна Сахара, в бивша Югославия.
Какви са основните им задачи там? Това е, за да се предотврати подновяването на военните действия; създаване на условия за сигурност при завръщането на бежанци и разселени лица; осигуряване на обществената безопасност; надзор на разминирането, както и редица други.
Особено място, разбира се, заема участието на наши миротворци в "горещи точки" в бившия СССР. Нека припомним накратко кога са сформирани и какви са задачите на нашите "сини каски" там.
Правният статут на военнослужещите, участващи в мироопазващи операции на ООН, е сложен. Той се ръководи от набор от правни принципии норми, принадлежащи към различни правни системи и имащи различна правна природа. Тя отразява нейната специфика, преди всичко като съставна част от функциониращ междудържавен механизъм - международна организация. Основната правна основа за регулиране на дейността на международните организации и техните служители е международноправната основа, формата - международноправни принципи и норми. В тази връзка статутът на персонала има предимно международен характер и е ограничен от функционалната рамка.
Характеристика на правния статут на военния персонал, участващ в мироопазващи операции на ООН, също е, че те не влизат в служба на ООН, не стават служители на ООН като такива. Военен персонал е временно командирован в мироопазваща мисия на ООН.
След като граждани на една държава бъдат командировани да служат в орган на международна организация, разположен на територията на друга държава, правните отношения между служителите и тези държави съответно остават и възникват. Военнослужещите остават и стават участници в правоотношения, които се уреждат от нормите на съответните национални правни системи.
Освен това международна организация, чиято дейност е подчинена на волята на държавите-членки, е надарена с определена независимост, за да постигне целите си. Независимостта на организацията е въплътена във функционална правосубектност и се материализира чрез функционална компетентност, по-специално при създаването на правни норми, включително тези, които регулират дейността на персонала. Тези норми са безусловно правно обвързващи, но не са международноправни норми, те имат специална правна природа и източници.
От казаното следва, че всичкинормите и принципите, уреждащи правния статут на персонала, могат да бъдат разделени според естеството на техните източници и принадлежат към:
- към нормите на международното право, съдържащи се в хартите на ООН и нейните специализирани агенции, специални споразумения, актове на организации и други международни правни актове;
- към нормите, които имат вътрешен характер на източниците, съдържащи се в актовете на различни вътрешни органи на приемащата страна, транзит, командировка и др.;
- към нормите на т.нар. вътрешно право на ООН, създадено и прилагано в рамките на организацията;
- към нормите, които имат вътрешен характер на източниците, съдържащи се в актовете на определени вътрешни органи.
Регионалните войни и въоръжените конфликти в редица региони все повече заплашват мира и стабилността, стават продължителни и трудни за разрешаване. Отговорността за тяхното предотвратяване, локализиране и ликвидиране се пое от ООН. През 1998 г. мироопазващите операции на ООН отбелязаха своята петдесета годишнина. ООН е пионер в подобни операции като едно от средствата за поддържане на международния мир и сигурност. По принцип мироопазващите сили на ООН, често наричани „сини каски“, са военен персонал, предоставен на доброволна основа от правителствата на техните страни, за да използват военната дисциплина и обучение за решаване на проблемите с възстановяването и поддържането на мира. Като признание за техните заслуги, през 1988 г. миротворците на ООН бяха удостоени с Нобелова награда за мир.
НАЙ-ЕФЕКТИВНОТО "ОРЪЖИЕ"
Държавните правителства все по-често се обръщат към ООН за помощ при уреждането на междуетнически и междуетнически конфликти, които пламнаха в много части на света след края на Студената война.В своя пик през 1993 г. общият брой на военния и цивилния персонал на ООН, разположен на място от 77 страни, достигна над 80 000 души. Цивилни полицаи, наблюдатели на избори, наблюдатели на правата на човека и други цивилни професионалисти сега се присъединяват към мироопазващите сили на ООН като мироопазващи сили на ООН. Техните задачи варират от осигуряване на сигурност при доставката на хуманитарна помощ и самата доставка до подпомагане на бивши противници при изпълнението на сложни мирни споразумения. Работейки заедно с агенции на ООН и други хуманитарни организации, мироопазващите сили помагат на бежанците да се завърнат по домовете си, осигуряват мониторинг на правата на човека и разчистват мини.
Обикновено мироопазващите операции се създават от Съвета за сигурност, органът на ООН с основна отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Съветът определя обхвата на операцията, нейните общи цели и времева рамка. Тъй като ООН няма собствени въоръжени сили или цивилна полиция, държавите-членки решават дали да участват в определена мисия и, ако участват, какъв персонал и какво оборудване са готови да предоставят.
Успехът на мироопазващите операции зависи от яснотата и осъществимостта на техния мандат, ефективното командване, продължаващата политическа и финансова подкрепа от държавите-членки и, може би най-важното, сътрудничеството на страните в конфликта. Мисията се установява със съгласието на правителството на страната, в която е разположена, и по правило на други участващи страни и по никакъв начин не може да се използва за подкрепа на едната страна в ущърб на другата. Следователно найефективно "оръжие" на миротворците е тяхната безпристрастност и легитимност по силата на факта, че представляват международната общност като цяло. В същото време те не могат да наложат мир, когато такъв няма.
Военният персонал в мироопазващите операции на ООН носи леко оръжие и има право на използване на минимална сила при самозащита или когато въоръжени лица се опитват да се намесят в изпълнението на възложените им задължения. Мироопазващите операции на ООН обаче трябва да се разграничават от други форми на многонационална военна намеса, включително „принудителни“ мерки. В редица случаи Съветът за сигурност е разрешил на държавите-членки да използват „всички необходими средства“, включително използването на сила, за справяне с въоръжени конфликти или заплахи за мира. Действайки въз основа на такава санкция, държавите сформираха военни коалиции - в корейския конфликт през 1950 г. и в отговор на нахлуването на Ирак в Кувейт през 90-те години. Многонационални операции бяха разгърнати, за да допълнят операциите на ООН в Сомалия, Руанда, Хаити и Босна и Херцеговина. През 1997 г. Планинският съвет разрешава действията на "коалицията на желаещите" във връзка със ситуацията в Албания.
От 1948 г. насам ООН е провела 48 мироопазващи операции. Повече от 750 000 военни и цивилни полицаи и хиляди други цивилни специалисти са преминали през тези операции; повече от 1500 души загинаха при изпълнение на задълженията си като част от тези мисии. В момента има 16 операции, в които участват около 14 000 миротворци, включително и българи. Най-значимите от специалните мисии и мироопазващи операции са специалната мисия в Афганистан, мисията за проверка в Ангола, мисията за добри услуги в Бурунди, военнатаВръзката на ООН в Камбоджа, мисията за наблюдение в Салвадор, специалният пратеник и групата военни наблюдатели в Грузия, мисията на Ирак и Кувейт, специалният пратеник в Таджикистан и редица други.
Всеки от петте постоянни членове на Съвета за сигурност - Китай, България, Обединеното кралство, САЩ и Франция - може да наложи вето на всяко решение, свързано с мироопазващи операции.
Военният персонал на такива операции остава част от техните национални формирования, но служи под оперативния контрол на Организацията на обединените нации и се изисква да се държи, като надлежно зачита чисто международния характер на своите задачи. Членовете на мисиите носят униформите на своите държави, а принадлежността им към мироопазващите сили на ООН се обозначава със сини барети или каски и отличителни знаци на ООН.
От 1948 г. повече от 110 държави са предоставили персонал по различно време. Към началото на 1998 г. 71 държави-членки на организацията предоставят военен и цивилен полицейски персонал за текущите мисии.
Много от днешните конфликти може да изглеждат далечни за тези, които не са директно на линията на огъня. Държавите по света обаче трябва да претеглят рисковете от действие спрямо очевидните опасности от бездействието. Неспособността на международната общност да вземе мерки за ограничаване на конфликтите и разрешаването им по мирен път може да доведе до разрастване на конфликтите и разширяване на кръга на участниците в тях. Светът стана свидетел колко бързо една гражданска война в една държава може да дестабилизира съседните държави и да се разпространи в цели региони. Освен това само няколко съвременни конфликта могат да се считат за наистина „местни“. Те често пораждат редица проблеми, като незаконна търговия с оръжия, тероризъм, трафик на наркотици, бежански потоци и щетисреда, чиито ефекти се усещат далеч отвъд непосредствената зона на конфликт.
Мироопазващите операции на ООН могат също така да отворят врати за усилия за поддържане и изграждане на мира за постигане на траен мир, който може да остане затворен без тях. Освен това такива операции често стават отправна точка за мобилизиране на усилията, борбата на международната общност за мир като единен фронт. Те позволяват на много страни да споделят тежестта на управлението и разрешаването на конфликти, което води до подобрени хуманитарни, финансови и политически резултати.
Обобщавайки гореизложеното, можем да заключим, че в съвременните условия най-голямата заплаха за международния мир и сигурност както на регионално ниво, така и в глобален мащаб представляват въоръжените конфликти, които трябва да се разрешават предимно с политически средства и само в краен случай - чрез провеждане на мироопазващи операции. Но нито една мироопазваща акция няма да доведе до желания резултат, ако няма политическа воля и желание на воюващите страни за това.
Що се отнася до перспективите за участие на България в мироопазващи дейности, този факт красноречиво говори за тях. Ако през първите 40 години от съществуването си ООН проведе 13 мироопазващи операции, то от 1988 г. насам са започнати 28 нови операции. А миротворческият опит на България тук е търсен повече от всякога.