Мишката е определението на думата понятие

МИШКАТА е символ на кражба. Думата mus произлиза от гръцкия глагол "да крада", което може да е направило мишката символ на кражба. У нас миската често е наричана "сивия крадец". Въпреки че е запазена легендата, че през XIII век. в едно от местата на Ярославското княжество мишката спаси живота на принца. Впоследствие на този сайт се появи град Мишкин.

Мишката е един от най-старите бозайници на Земята, чиято символика е образно представена в много класически култури. Аполон Сминтай (Мишка) е тотемно божество, пазещо реколтата, така че често е изобразяван стоящ върху мишка. Фактът, че мишката има атрибутите на властта, се потвърждава от сюжета, когато само мишка може да се качи в рога на бика Юпитер. Персийските магьосници смятали мишката за култово животно. В мантичната сфера има много гадания, известни като Киприанския кодекс, които описват гадаене чрез писък на мишка. Често мишката се свързваше с поличба за война, чума, мор, но бялата мишка се смяташе за знак за добра поличба.

Будисткият и източният лунен календар, които имат дванадесетгодишен цикъл, се отварят със знака на мишката. На Изток мишката служи като символ на богатството и неговото натрупване. В Китай тя изглеждаше толкова могъщо същество, че се опитваха да я умилостивят по всякакъв начин. Съществувало поверие за миша сватба, по време на която рано гасели огъня и си лягали, за да не разсърдяват мишките, а също така им сипвали жито. В китайската традиция мишката означава щастие, тъй като се обозначава със същата дума "фу".

Тя принадлежи на огнището и като такава в различните култури й се правят жертви. Освен това мишката е герой, който свързва небето, земята и подземния свят. И така, в древни времена са били известни митове за мишки, падащи от небето. След това тези сюжети са пренесени в Средновековието, където се е смятало, чемишката се роди от гръм и гръм. Може би това се дължи на образа на прилепите, които през Средновековието са били възприемани като едно от въплъщенията на дявола. Известни са и превръщанията на дявола в мишка и обратно.

В древните култури са правени амулети с изображение на мишка. Древни архетипни сили са закодирани в образа на мишката. И така, в една добре позната българска приказка мишка счупва с опашката си златно яйце, което никой преди нея не е могъл да счупи. Че мишката има свръхестествена сила се разбира и от най-известната българска приказка за ряпата – само с помощта на притичалата се на помощ мишка нещастното семейство измъкнало ряпата от земята.

Поговорката „планината мишка роди” се свързва с хтоничността на това животно. В гръцката митология Зевс Гръмовержецът превръща децата си в мишки, плъхове и къртици. Мишката също означава елементите на огъня и водата, поради което може да претърпи различни метаморфози. Известен е например древен приказен мотив за превръщане на жена в мишка.

Намекът, че мишката е магическо създание, което дава растеж, може да бъде проследен от следната магическа процедура: млечен зъб, изпаднал от дете, се хвърля в огъня с изречението: „Мишко, мишко, имаш костен зъб, дай ни корен“. Мишката също е създание, което помага да се намери загубата в къщата. Когато нещо се губеше в къщата, обикновено се прибягваше до изречението: „Мишко, мишко, играй и върни“. Образът на капана за мишки се е превърнал в метафора на измама, извършена с цел да се хване някой, да се изложи в лоша светлина или да се изложи някого. И така, Хамлет уреди "капан за мишки" за крал Клавдий.

В съвременния свят мишката се превърна в символ на пъргавина и находчивост. В компютъра манипулаторът се нарича "мишка" именно защото ви позволява бързо да се движите по екрана на монитора. Мишката е запазената марка на Дисниленд. Мишка Мики Маус, коятоВ съвременната митология той играе ролята на Котарака в чизми, отдавна се е превърнал в герой и символ на корпорацията Walt Disney. През 1996 г. корпорацията "Макдоналдс" смята, че търговската й марка - двойна златна арка - не е достатъчно популярна и решава да прибегне до помощта на мишката на Дисни.

Източник: Шейнина Е. Я. Енциклопедия на символите. М., 2001; Енциклопедия на символи, знаци, емблеми. М., 1999.