Митове на Древна Гърция, Нощ, луна, зора и слънце
Бавно се вози по небето в колесницата си, теглена от черни коне, богинята Нощ - Нюкта. Тя покри земята с тъмния си воал. Тъмнината обгърна всичко наоколо. Около колесницата на богинята на нощта звездите се тълпят и изливат своята невярна, трептяща светлина върху земята - това са младите синове на богинята Зора-Еос и Астрея. Много от тях осеяха цялото тъмно нощно небе.
Така изглеждаше светло сияние на изток. Става все по-горещо. Това е богинята на луната Селена, която се издига на небето. Големи рогати бикове бавно карат нейната колесница по небето. Спокойно, величествено, богинята на луната язди по небето в дългата си бяла рокля, с полумесец на луната на шапката си. Тя мирно сияе на спящата земя, залива всичко със сребрист блясък.
След като обиколи небесния свод, богинята Луна ще се спусне в дълбоката пещера на планината Латма в Кария. Там лежи красивият Ендимион, потънал във вечен сън. Селена го обича. Тя се навежда над него, гали го и му шепне любовни думи. Но Ендимион, потънал в дрямка, не я чува, защото Селена е толкова тъжна и тъжна е светлината й, която излива на земята през нощта.
Утрото наближава. Богинята Луна отдавна е слязла от небето. Изтокът леко се проясни. Предвестникът на зората, Еосфор, утринната звезда, светна ярко на изток. Подуха лек ветрец. Изтокът става все по-светъл. Тук розовопръстата богиня Заря-Еос отвори портата, от която скоро ще излезе лъчезарният бог Слънце-Хелиос. В ярки шафранови дрехи, на розови крила, богинята Заря лети към светлото небе, обляно в розова светлина. Богинята излива роса върху земята от златен съд, а росата обсипва тревата и цветята с искрящи капки като диаманти. Всичко на земята е благоуханно, аромати димят навсякъде. Пробудената земя радостно приветства изгряващия бог на Слънцето-Хелиос.
На четири крилати коняВ златната колесница, която е изкована от бог Хефест, лъчезарният бог се вози към небето от бреговете на Океана. Върховете на планините са осветени от лъчите на изгряващото слънце и те се издигат, сякаш залети с огън. Звездите бягат от небето при вида на бога на слънцето, една по една се крият в пазвата на тъмната нощ. Колесницата на Хелиос се издига все по-високо и по-високо. В лъчиста корона и в дълги искрящи одежди той язди по небето и излива животворните си лъчи върху земята, давайки й светлина, топлина и живот.
След като завърши ежедневното си пътуване, богът на слънцето се спуска в свещените води на Океана. Там го очаква неговата златна лодка, с която той отплава обратно на изток, към страната на слънцето, където се намира чудният му дворец. Богът на слънцето почива там през нощта, за да изгрее в предишния си блясък на следващия ден.