Млада селянка - 4 стр
Обзалагам се, че на Берестов няма да му липсваш.
„И по местния начин мога да говоря перфектно. Ах, Настя, мила Настя! Какво славно изобретение!“ И Лиза си легна с намерението да изпълни безпроблемно нейното весело предложение.
Още на следващия ден тя се зае да изпълни плана си, изпратена да купи на пазара дебело бельо, синя китайска риза и медни копчета, с помощта на Настя тя скрои риза и сарафан за себе си, уши всички дрехи на момичето и до вечерта всичко беше готово. Лиза пробва новото и призна пред огледалото, че никога не е изглеждала толкова сладка на себе си. Тя повтори ролята си, поклони се ниско, докато вървеше, а след това поклати глава няколко пъти като глинени котки, заговори на селски диалект, засмя се, покривайки се с ръкава си, и спечели пълното одобрение на Настя. Едно нещо я затрудняваше: тя се опитваше да мине боса през двора, но чимът настръхваше нежните й крака, а пясъкът и камъчетата й се струваха непоносими. Настя и тук й помогна: тя взе мярка от крака на Лиза, изтича в полето при Трофим, овчаря, и му поръча чифт обувки според тази мярка. На другия ден, ни светло, ни зори, Лиза вече беше будна. Цялата къща още спеше. Настя чакаше овчаря пред портата. Рогът засвири и селското стадо се проточи покрай двора на имението. Трофим, минавайки пред Настя, й даде малки пъстри обувки и получи половин рубла от нея като награда. Лиза тихо се облече като селянка, даде на Настя инструкциите си относно мис Джаксън шепнешком, излезе на задната веранда и изтича през градината в полето.