Могат ли представители на различни вероизповедания да водят конструктивен диалог, тъй като за всяка от тях
Ако представители на различни вероизповедания водят диалог, за да определят предимствата на дадена религия, нейната догматическа хармония, съвършенството на правните системи, основани на тези религии, тогава такъв диалог със сигурност е възможен, ако говорим за диалози от обществен интерес. Освен това такива диалози се водят, съществуват цели интелектуални общности, състоящи се от представители на различни религиозни течения, вкл. и атеисти. Една от тези платформи е проектът Open Library, който организира диалог между Пиотровски и Г. Джемал, който едва ли е оставил някого с впечатлението, че събеседниците се отнасят един към друг като мракобесници. Същото важи и за диалога на Кураев с Гелфанд. Разбира се, те не са толкова мащабни в сравнение със западните си колеги, но има устойчива тенденция. Основното условие за съществуването на такива диалози е свободно, некомплексирано, неидеологизирано, толерантно и културно развито общество, стремящо се към натрупване на свежи и оригинални идеи, изискващо с крака и лайкове от своите говорещи да спазват правилата на формалната логика и диалектическата дълбочина. Развитието на обществото е пряко свързано с качеството на диалозите.
Градивен диалог е възможен само ако има някакъв контрол. Всичко трябва да остане в рамките на правилата за обсъждане. С това имаме проблеми като цяло, не само сред представителите на вероизповеданията.
Всъщност е необходимо да се изключат всички логически трикове, неправилни методи за водене на дискусии, демагогия. Тогава да, диалогът е възможен. Но дали могат да стигнат до генерални заключения е по-трудно. Метафизичните спекулации, с които злоупотребяват, в крайна сметка не водят до нищо. Всичко е възможноотлагат с години (което по принцип правят) и нямат ефект, така че подобни празни мисли също трябва да бъдат спрени, за щастие имаме достатъчно причини за това.
Мракобесието или мракобесието е враждебно отношение към науката и прогреса. И защитаването на религията с помощта на рационални средства за оправдаването й се нарича апологетика. А диалогът е възможен, ако и от двете страни има адекватни хора, а не фанатици.
Конструктивен диалог, разбира се, е възможен, но той трябва да засяга въпроси, които вълнуват и двете страни, с желание да се вземе предвид чуждата гледна точка. Например такъв диалог имаше при възникването на теологията като научна дисциплина в България и възникването на ВАК по нея.
За да говорим за хармонията на корпуса от конфесионални догми, за които ислямът пише, според мен няма готовност дори вътре в конфесиите, този процес е много бавен и по време на него идеите и на двете страни се променят. Имаше, разбира се, примери за взаимно влияние, които бяха приети, защото бяха наистина „удобни“, но тяхното удобство се крие в необходимостта от диалог, например номерирането на „стиховете“ в главите на Тората, дошли в юдаизма от християнството, например самата култура на открития дискурс, която дойде в юдаизма от древногръцките езичници, не съм експерт, за да подчертая нещо важно в диалозите на други религии.
Дали България изобщо е готова за открит диалог, според мен е много по-наболял въпрос, защото примерът с Отворените диалози е по-скоро пример за културни диалози, които изненадващо фино успяха да се актуализират към днешните проблеми, така че хората да дойдат да говорят за това, което е важно за тях, и да засегнат онези проблеми, които са от интерес за широката публика. Между Джемал и Пиотровски или Кураев Гелфан имаше някакви диалози, но неизповедни диалози. Но съм абсолютно съгласен, че:
>>Основното условие за съществуването на такива диалози е свободно, некомплексирано, неидеологизирано, толерантно и културно развито общество, стремящо се към натрупване на свежи и оригинални идеи, изискващо с крака и обичащо неговите говорещи да се съобразяват с правилата на формалната логика и диалектическата дълбочина. >Развитието на обществото е пряко свързано с качеството на диалозите