Моят първи зимен риболов - Слуцк • Вестник "Infa-Kur’er"
Всеки уикенд дядо ми ходи на риболов. От дете знаех колко много означава това за него. Когато бях малка, дядо ми нямаше желание да ме вземе със себе си. Но едва сега убедих дядо ми да го придружи на зимен риболов. Никога няма да забравя този ден в живота си! И започна така...
8.00. Татко запали колата и отидохме да вземем дядо. Навън не беше твърде студено: само седем градуса под нулата. Срещна ме баба ми, която държеше вълнени чорапи и наметала. Никога не съм предполагал, че майка ми ще моли баба ми да не ме пуска на риболов, докато не ги обуя. Не можах да устоя на баба ми. Едва движейки краката си под тежестта на дрехите си, стигнах до колата, решавайки да спя по пътя, но това не се случи ...
8.30. Първо отидохме до езерото край село Грозовок в Копилския район. Пътят до там не беше разчистен. Всъщност път изобщо нямаше. Така колата ни закъса. Трябваше да го бутам с дядо ми. Честно казано, колата не беше съвсем чиста и си изцапах дрехите.
9.00. През първия половин час на езерото се разхождах, любувах се на природата и гледах как се пробиват дупки. За да усетя какво е истинският риболов, бях принуден да си направя дупка. Ледът беше с дебелина 35-40 см. След половин час и половина сили седнах на риболовен сандък с мека седалка над дупката. Усмихнат, дядо ми сложи на кукичката червен червей (по-късно разбрах кръвен червей) и ми даде въдица.
10.30. Докато боравех с тежко риболовно оборудване, пристигнаха още двама рибари. Единият постави въдици с флагове из цялото езеро (колове за щука, както ми обясни дядо), а другият, който пристигна с трактор, лови с обикновена въдица.
11.30. След като не лових един час, реших да се преместя на друго място.Половин час - и пробих нова дупка. Тя седна и започна да чака улова. Този ден не само нямах късмет. Всички рибари, които бяха на езерото, не уловиха нито една риба! Бях отегчен. Обадих се на баща ми, надявайки се, че ще ми помогне. Но и той не успя. Освен това той все пак успя да счупи моята въдица!
12.00. По заповед на дядо се събрахме и решихме да отидем на друго място. Подскачайки изтичах до колата с надеждата да се стопля. Но провалите продължиха да ни преследват. Не можахме да се движим. Според риболовната етика ни спаси мъж - същият, който пристигна с трактор. Той разчисти пътя за нас. Благодарейки му, тръгнахме да търсим място за риболов.
13.30. И ето ни на реката в село Старица. Тук имаше силен вятър и разбрах, че майка ми е предвидила всичко, обличайки ме като зелка. Този път имах късмет: баща ми изряза дупката вместо мен. Дядо ми даде резервна въдица и аз отново започнах да ловя. След половин час ми стана скучно. Дядо видя това и реши да ме заинтересува. Той взе въдица ми и започна да ми показва как се лови правилно. След като закачи въдицата на леда, дядо ми я разкъса и аз останах без въдица и без улов.
14.00. Три часа и половина отне на татко да хване първата риба. Отначало си помислих, че е ръфа, защото тази риба имаше бодлива горна перка, но се оказа костур. Като цяло си представях костурите по друг начин: големи, с люспи, като шарани в магазин. Стоплих и напоих този дългоочакван костур, за да не умрат рибките. Студено е навън. Жал ми беше за рибата, но никой не ми позволи да я пусна обратно в реката.
14.30. Най-накрая рибата започна да кълве. Нямаше какво да правя без въдица и отидох до колата. Дядо каза, че след половин час ще се приберем. Разбрах, че наистина искам да ям. INВ колата намерих обяд: хляб, мас, чесън, месо, яйца и термос. Никога не съм предполагала, че беконът е толкова вкусен, особено с чесън! И горещият чай ми се стори напитката на боговете.
15.00. Беше време да тръгваме, но явно никой не се прибираше. Дядо проби нова дупка, татко седеше и гледаше въдицата. „Ето, вече тръгваме“, ми каза дядо ми, когато му се обадих от колата.
15.40. Никой дори не помисли да се подготви. Ядосан се върнах при реката. Оказа се, че за 40 минути са успели да уловят дузина и половина риби. Колкото и да се молех, никой не ми даде въдицата.
4.30. С известни трудности убедих рибарите да си съберат багажа и се прибрахме с колата. Целият ни улов беше 27 риби. Оказва се, че всеки запален риболовец има по една риба на всеки половин час. Това, разбира се, не изплаща разходите за бензин, но, както казаха рибарите, основното е удоволствието от него. Лично аз не го разбрах. Спах дълбоко на път за вкъщи.
17.30. Щом прекрачих прага на къщата, се съблякох и заспах. Когато се събудих, татко рисува нашите приключения на мама във всички цветове. Мама каза, че вече няма да ме пусне на зимен риболов, а баща ми се разхождаше цяла вечер и ме дразнеше: „Е, ще ходим ли отново на риболов следващия уикенд?“ Оттогава не съм ял риба.