Молба - стихове, поема, рими
ВЪН
Необходимо е само при лична заявка да разчитате на щедростта на скрадър, дори ако вратата с табела не пропуска външни лица. В противен случай ще се появи където последната стъпка е тежка, бележка под линия в края на страницата или разрушаването на пететажни сгради. Случайност, хаос от мисли... На руините на Картаген, подписвайки, няма да се разкая, тук не беше гений, а Гена. Изгубил ориентация, вие все още искате да се молите на тавана на апартамента си, а не на небето на Аустерлиц. Винаги го приемаш по-високо, не изпускай нервите си, мислейки си, че е по-лесно да оцелееш с комплекс на Наполеон. Мога да пия от локва и да плюя срещу вятъра, но обичам себе си толкова дълго и безвъзмездно.
разтваряне
Прережи тези нишки, Ще горя от копнежа си, Една молба, не гледай, Не ме следвай.
Пак ми замръзна кръвта, Сърцето ми пак няма да бие, Слънцето грее студено, Вятърът пак ще забрави всичко.
Колко лошо се усмихвам, Всички са толкова наранени, всички са болни, Срутвам се със стената, Стоим сами със стената.
Може би някой дори знае От какво е болно това момче Но не вярват, това не се случва Това го пишат в глупави книги.
Щастието ни изстреля, Радостта ни кърви, Разтвори китката си, Очите плюят малко със сълзи.
Какво става с мен там, Толкова е празно и тъмно вътре. Какво става с душите ни, Тормозират ме, лайна съм.
Студът вече е толкова близо, Жегата изгаря чувствата ни, Децата всички са се разбили от покрива, Животът изглежда за всеки угаснал.
В дъжда се разпадам, Капки режат както винаги, И се разтварят в мъглата, Задушават се. Не аз.
Пиша по молба на приятел. Посвещава се на всички мои приятели!
Лебедин не е голям град. За Тук намерих приятелите си, И станахме голяма компания. Преживяхме много заедно, В такъв труден район. Видяхме кръв, омраза и кавги, Любов, усмивка и празни приказки, не ти пука, Ако някой падне, Винаги ще ти помогнем да станеш.
Не смея да говоря за войната (повторете по искане на приятели)
За войната не смея да говоря, Но ще кажа - има сроден спомен, Не дай Боже да видим насън Какво си преживял!
За любов не смея да говоря, Не се сбогувах с милата под "Славянка" Боевете не ни разделиха с нея, Снаряди, самолети, танкове!
Не смея да говоря за проблеми, Не изсъхнах от глад в блокадата! Но ще ви кажа за боядисаната звезда, Че дъждът ръждясва на Отрадное.
Но ще ви разкажа за сълзите на майките, Че не чакаха сина си на прозореца! Но ще кажа, другарю, излей го За дядовци и бащи на сива коса!
Но аз ще кажа, другарю, поклони се На защитниците на отечеството - България, И опитай да направиш живота по-добър На тези, които жертваха живота си!
Той няма да ви каже нито дума за войната И този, който премина през всички мъки на ада в нея! Моля ви, приятели, сега ми повярвайте, Не е нужно да го питате за това...
Tumbleweed (звук)
Питате как съм? Да, всичко е наред. Живея бавно, оставям се по течението на живота. Има един проблем, но той е твърде банален. Мисля, че ще е излишно да ви разказвам за нея.
Има само една малка молба към вас, Може би ще ви се стори глупава, неразбираема. Има едно момиче, сами знаете какво. И тя не обича да те гледа с "твоето".
Тя бие в истерия, разкъсва ръцете си в кръв, Ридания през нощтавъзглавница със закопчани ръце. И на сутринта, едва жива, тя се лута към училището си, Изтегляйки няма усмивка с устните си за вид.
Когато очите ви срещнат вашите, сърцето й ще изскочи от гърдите й. Невъзможно е да опиша чувствата й с думи, И не мога да забравя за теб.
какво е магия
Не помня точно: къде, кога - живееше в някакво езеро, погребваше Емеля (бла. бла.), принцеса щука.
Случайно я хванах, когато Му-му давеше своя (по молба на жената, която обичаше) Герасим е подъл!
една щука впи устата си в кучето, онази - от водата като делфин, и тогава Герасим грабна щуката. Той обичаше да яде риба.
бедната жена му се помоли: - освободи го. Кълна се, ще изпълня всичките ти желания, .
но Герасим беше глух, като труп, и с двете уши, и изби дъха й с весло, и го изяде вечерта под лунна светлина . подлука.
той беше строг реалист, а не мързеливец, хранеше упоритата си работа, не магьосник.
Хищно зверче Внезапно привлече вниманието! Черна козина и по гърба, Две белезникави ивици, Опашката е пухкава и голяма. Ами миризмата - о-о-о!
. Не трябва да бъде.
Ти си този рай (по желание на читателите)
Не вярвам да си ти.
анестезия. по искане на Orange.
анестезия. изплувам умря! Или не? Внезапно възкръснал! Дух - Аз! Много ярка светлина.
Моят лечител в нефритена роба Зелени очи над маската. По-плътно, Луничавият й нос е стегнат Само червена къдрица иска да излезе.
Миг, разтегнат в хиляди векове. Върху скреж, рубини. Кървене от раната, в битка със смъртта, Пръскане . Тя иска да се налива без причина.
Отнема живота бързо, но сигурно. Вероятно Марена го пие с наслада,замествайки моите вени две, три, пет, последователно.
Скоби, размахвайки мигновено, Ти спираш този ужасен празник. Ти си моят храбър рицар, ти си моят Айвънхоу Макар и с пола, но пак ме спасяваш.
Не само ти решаваш съдбата ми Уви, но само на Бога рано. Уверено зашиваш раната. Странно ми е да гледам отгоре!
В леглото съм. В мъгливата глава Един въпрос, как се чува ехото - Защо съм тук? Реалността стана странна, Кога ще започне операцията?
Оглеждам се, светът още не е здрав. Не, в бинт съм. Идва постепенно, Че адската работа на лекарите вече е свършила. Наркозата изстиска цялото време в един миг!