МОЛИТВА ЗА ДВА ПРАЗНИКА
Молебен за празниците Разговор и Жертва
СЪДЪРЖАНИЕ
В името на Аллах, Милостивия, Милостивия
Слава на Аллах, когото възхваляваме и към когото викаме за помощ и прошка. Ние търсим защита от Аллах от злото на душите ни и лошите дела. Когото Аллах насочи към правия път, никой не може да го заблуди. А когото остави, никой няма да го насочи към правия път. Свидетелствам, че няма никой достоен за поклонение освен единствения Аллах, Който няма съдружник. И аз свидетелствам, че Мохамед е слуга на Аллах и Негов пратеник.
Определението на ал-‘Ид в исляма
Желателни действия по време на празниците Разговор и жертвоприношение
Да отидете на празничната молитва по единия начин и да се върнете по другия Джабир каза: „В деня на празника пророкът (с.а.с.) обикновено се връщаше от празничната молитва по грешния път, по който отиде при него.“ ал-Бухари 986. Учените са изразили много различни мнения за това какъв е смисълът и мъдростта на факта, че пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем) се е върнал от празничната молитва по различен път. Сред тези мнения е, че е искал да поздрави и поздрави повече хора; или за да покаже на лицемерите силата и величието на исляма, или така че повече парчета от земята, по която е ходил, да свидетелстват за това в деня на Страшния съд. Вижте Zadul-ma'ad 1/449 и Subulu-Ssalam 2/435. Въпреки това, няма съмнение, че този акт е желателен, дори ако никой не знае истинската причина за това, както каза имам ан-Науауи. Трябва да се отбележи, че този акт се отнася само за двете празнични молитви. Вижте “Fataawa Ibn Uthaymeen” 16/223.
Относно незаконнотопост в дните на разговора и жертвоприношението
За нощните молитви в нощите на празниците на разговори и жертвоприношения
За празничните такбири
Видове празнични такбири Няма нито едно надеждно послание от самия пророк (с.а.с.) относно конкретната формулировка на такбира. Думите на такбир обаче се предават надеждно от спътниците. Съобщава се, че Ибн Масуд е казал: „Аллах е велик, Аллах е велик! Няма божество, достойно за поклонение, освен Аллах! Велик е Аллах, велик е Аллах и слава на Аллах!“ Ибн Абу Шайба 2/2. Шейх ал Албани потвърди автентичността на иснада.
„Аллаху Акбар, Аллаху Акбар, ла иляха илля-Аллах, уалаху Акбар, Аллаху Акбар уа ли-Лахил-хамд.“ Също така се предава, че Ибн Масуд е казал: „Аллаху Акбар кабиран, Аллаху Акбар кабиран, Аллаху Акбар уа аджал, Аллаху Акбар уа ли-Лахил-хамд.” ал-Мухамили. Isnad е надежден. Вижте Ируаул-галил 3/126.
Съобщава се, че Ибн ‘Абас е казал: „Аллах е велик! Аллах е велик! Аллах е велик! И хвала на Аллах! Аллах е Велик и Всевишен! Аллах е велик, защото ни насочва към Истинския път.” ал-Байхаки 3/315. Иснад е автентичен.
„Аллаху акбар, Аллаху акбар, Аллаху акбар уа ли-Лахил-хамд! Аллаху акбар уа аджал, Аллаху акбар ‘ала ма хадана!“ И Салман ал-Фариси каза: „Правете такбир така: „Аллаху акбар, Аллаху акбар кабира““. ‘Абдур-Раззак. Хафиз Ибн Хаджар нарече иснад надежден. Вижте Fathul Bari 2/536.
Необходимо е да се спрем на онези видове празнични такбири, които са автентично предадени от спътниците, без да се правят допълнения, защото наистина това, което са предали спътниците, е достатъчно за всички. Хафиз Ибн Хаджар каза: „По това време бяха направени някои допълнения към празничните такбири, които няматОснови!" Вижте Fathul Bari 2/536. Това е казано преди около седемстотин години и какво можем да кажем за всички видове допълнения и изкривявания на наши дни!
Етикетът за рецитиране на празнични такбири Съществува разногласие между учените относно рецитирането на празнични такбири с един глас. Много съвременни учени, включително шейх Ибн Баз, шейх Ибн ‘Утаймин и шейх ал-Албани, смятат, че е осъдително да се произнасят такбири в един глас. Други учени смятаха, че няма проблем в това и нещо повече, смятаха, че е по-добре да се направи така. В същото време те се позоваха на съобщението, което съобщава, че Умар, Аллах да е доволен от него, докато беше в Мина, каза такбир в палатката си и тези, които бяха в джамията, като го чуха, също казаха такбир, а тези, които бяха на пазарите, започнаха да казват такбир след тях. И започнаха да го произнасят така, че цялата Мина се разтресе от такбира! ал-Бухари 1/461. Хафиз Ибн Хаджар е казал: „Такова сътресение се постига чрез силно четене на такбири в един глас.“ Виж. “Fathul Bari” 2/461. Имам аш-Шаукани каза същото за това послание. Вижте “Наилул-Аутар” 3/388. Нещо повече, във версията на това послание, която е дадена от имам ал-Байхаки, се казва: „И те започнаха да го произнасят по такъв начин, че цялата Мина се разтресе от един такбир!“ Вижте Сунан ал-Кубра 3/312. По този начин тази версия изключва различно разбиране на посланието от Умар и от нея става ясно, че те са произнасяли такбирите в един глас. Това се потвърждава и от друго послание, дадено от Имам Малик. Яхя ибн Саид каза: „Просветна ми, че Умар ибн ал-Хаттаб е излязъл в деня на жертвоприношението, когато слънцето току-що е изгряло. Той започна да казва такбир и хората също казаха неговия такбир с него. И така продълживтори и трети ден.” Вж “ал-Муата” 1/404. Имам аш-Шафии каза: „Хората трябва да произнасят такбира на празника Разговяване след залез слънце, поотделно и заедно на всяко място, докато имамът излезе да отслужи празничната молитва.“ Вижте ал-Умм 1/241.
Разпоредби, свързани с молитвата за Байрам
Такбирите в празничната молитва не са условие за тази молитва Ако имамът не е казал такбири в празничната молитва, независимо дали съзнателно или поради забрава, тогава това не нарушава молитвата. Имам Ибн Кудама каза: "Не знам никакви разногласия по този въпрос!" Тоест, че оставянето на такбирите не нарушава намаза. Освен това има разногласия между учените относно това дали трябва да се правят поклони на земята за невнимание (саджда сахуа), ако имамът е забравил да каже такбири в празничната молитва. Някои смятат, че това не трябва да се прави, докато други казват, че трябва да се правят поклони за невнимание. Вижте “ал-Фуру'” 2/140, “ад-Дурарул-мудия” 1/196. Въпреки това, за тези, които са забравили да кажат такбирите на празничната молитва, е по-добре да направят поклони на земята за невнимание.
Какво може да се каже между такбирите? Нищо не се предава от Пророка (с.а.с.), така че да каже нещо между произношението на такбирите, но се съобщава, че Ибн Масуд е казал за такбирите в празнична молитва: „Между всеки два такбира се произнася възхвала и прослава на Всевишния Аллах.“ ал-Байхаки 3/291. Автентичността е потвърдена от Хафиз ал-Сахауи и Шейх ал-Албани.
Някои въпроси, свързани с такбирите на празничната молитва Имам Ибн Муфлих каза: „Ако имамът се съмнява в броя на произнесените такбири, нека разчита на по-малък (т.е. в който е сигурен)“. Вижте ал-Мубди2/185. Имам ал-Науауи каза: „Що се отнася до неимамите (т.е. зад онези, които стоят зад имама), тогава за тях е сунна да произнасят тези такбири на себе си.“ Вижте ал-Маджму' 3/295.
Празничната молитва има ли езан или икама? Празничната молитва няма езан, няма икам или какъвто и да е призив. Ибн Абас и Джабир казаха: „Няма езан на празничната молитва, нито преди имамът да си тръгне, нито след това. Няма езан, няма икама, няма призив." ал-Бухари 2/451, Муслим 2/604. Хафиз Ибн Раджаб каза: „Учените се съгласиха, че езанът и икамата за молитвата на двата празника са нововъведение!” Вижте Fathul Bari 8/447.
Дали молитвата се извършва преди или след празничната молитва? Няма нищо достоверно от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), че той прави нещо преди или след празничната молитва. Ибн Аббас каза: „Пратеникът на Аллах (мир и благословиите на Аллах да са на него) извърши молитвата Разговор и не извърши никакви молитви нито преди, нито след нея.“ ал-Бухари 945, 1364, Муслим 884. Имам Ахмад каза: „Няма определена молитва преди или след молитвата за Байрам.“ Вижте „Масайлул-Имам Ахмад” 469. Така виждаме, че онези хора, които дойдоха на празничната молитва на мястото на изпълнението й, изпълнявайки два рекята, преди да седнат, противоречат на суната. Изключение обаче е извършването на празнична молитва в джамията, тъй като джамията има определена молитва, за която Пророкът (мир и благословиите на Аллах да са на него) каза: „Ако някой от вас влезе в джамията, нека не сяда, докато не изпълни два раката” ал-Бухари 444, мюслим 714. Абу Саид ал-Худри каза: „Пратеникът на Аллах (мир и благословии на него) Аллах) не е извършвал никаква молитва преди молитвата за Байрам, но когато се е върнал в своятавкъщи, след което направи два раката. Ибн Маджа 1/1293. Хафиз Ибн Хаджар, ал-Бусайри и шейх ал-Албани наричат иснада на хадиса добър. Комбинирайки предишните хадиси с това, Хафиз Ибн Хаджар и Имам ал-Сани казаха, че в първите хадиси говорим за мястото на празничната молитва, тъй като там Пратеникът на Аллах (с.а.с.) не е извършвал никакви молитви нито преди, нито след това, а в хадиса на Абу Саид става дума за кланенето на два раката след празника у дома. Вижте ат-Талхис 144, Субулу-Ссалам 2/123.
Относно проповедта (хутба) в молитвата за Байрам
Възможно ли е възстановяване на празничната молитва на тези, които са я пропуснали
За допустимостта да се поздравяваме един друг след байрамската молитва
Джубайр ибн Нафир каза: „Когато сподвижниците на Пророка (с.а.с.) се срещнаха в деня на празника, те казаха един на друг: „Нека Аллах приеме от нас и от вас. ат-Табарани 22/52. Хафиз Ибн Хаджар и Имам ал-Суюти нарекоха иснада добър. Вижте Fathul Bari 2/517.
Taqabbala-Llahu minna wa minkum. Мохамед ибн Зияд каза: „Бях с Абу Умама ал-Бахили и други сподвижници на Пророка (мир и благословиите на Аллах да са на него) и те, връщайки се от празничната молитва, казаха един на друг: „Нека Аллах приеме от нас и от вас.“ ал-Байхаки в Сунан ал-кубра 3/320. Имам Ахмад, Хафиз ал-Суюти и Шейх ал-Албани нарекоха иснада добър. Адхам каза: „Казахме на ‘Умар ибн ‘Абдул-Азиз в дните на два празника: „Такаббала-Ллаху минна уа минк, о командир на правоверните!”, И той отговори същото и не го вини. ал-Байхаки. Вижте ал-Хави 1/112, Имам ал-Суюта. ‘Али ибн Сабит каза: „Веднъж попитах имам Малик за думите на хората в деня на ‘Ида: „Такабала-Ллаху мина уа минк“, и той каза: „Товавинаги сме имали бизнес и не виждаме нищо лошо в това!“ Имам Ибн Хибан в ал-Сикат 9/90. Съобщава се също, че имам Ахмад е казал за поздравленията в деня на „Ида“: „Така го направиха сподвижниците и учените говориха за това.“ Вижте ал-Инсаф 5/381. Фактът, че съобщенията от salaf относно вида на поздравленията са споменати в установената версия, а именно: "Takabbala-Llahu mina wa mink." И това показва, че този тип поздрав не трябва да се заменя с друг тип. Що се отнася до общия тип поздравления: „Kullu ‘am wa antum bi khair“, „Eid Mubarak“ и т.н., тогава този тип поздравления не се предават от нито един от сподвижниците и техните последователи (tabi’un) и няма основание за това в исляма, както каза Шейх ал-Албани. Сл. “Silsilyatul-huda wa-nur” 52.
ЛИТЕРАТУРА
1. "Fathul-Bari sharh Sahih al-Bukhari" Ибн Раджаб ал-Ханбали. 2. „Fathul-Bari bi Sharh Sahih al-Bukhari“ от Ибн Хаджар ал-‘Аскалани. 3. „Шарх Сахих Муслим“ Яхя ибн Шараф ан-Науауи. 4. „Faydul-Qadir sharh al-Jami’ as-saghir” ‘Abdur-Rauf al-Munawi. 5. „‘Aunul-Ma’bud sharh Sunan Abi Daoud” Abu at-Tayib Shamsul-Hakk ‘Azym Abadi. 6. „Шарх Сунан ан-Насаи“ от Мохамед ибн Адам ал-Асюби. 7. „Шарх ал-Муата ли имам Малик“ Уалид ибн Сайф ан-Наср. 8. „Силзилатул-ахадис ас-сахиха“ Мохамед Насирудин ал-Албани. 9. „Сахих ал-джами ас-сагир“ Мохамед Насирудин ал-Албани. 10. „Irua al-galil fi tahrij ahadis Manar sabil“ Мохамед Насирудин ал-Албани. 11. „Salatul-‘idain fi musalla hie as-Sunnah“ от Мохамед Насирудин ал-Албани. 12. “Тамамул-минна фи-тта’лик ‘ала Фикх ас-Сунна” Мохамед Насируддин ал-Албани. 13. "Subulu-Ssalam sharh Bulyug al-maram" Мохамед ибн Амир ал-Санани. 14.„Nailul-autar sharh Muntak al-akhbar“ Мохамед аш-Шаукани. 15. "Mausu'atul-fiqhiyatil-muyassara" Husayn al-'Awaisha. 16. „Bagyatul-mutatawi’ fi salati-ttatauu” Мухаммад ибн ‘Умар Базмул. 17. "Ахтау Мусалин" Мушхур ибн Хасан Али Салман. 18. „al-Wajiz fi fiqhi-Ssunna wal-Kitabil-‘Aziz“ ‘Abdul-‘Azym ibn Badawi. 19. "Сахих фикху-сунна" Абу Малик Камал ибн Саид Салим. 20. „Tamamul-minna fi fiqhil-Kitab wa sahihi-Ssunna“ ‘Adil ibn Yusuf al-‘Azzazi.