Mortgage Court - съдебна практика по спорове, свързани с ипотеки

съдебна

Ако възникнат спорове при теглене на ипотека от банка или при изплащане на ипотечен кредит, по правило тези спорове стигат до съда. Ипотечният съд е свързан с факта, че ипотеката е скъп заем. При възникване на проблеми както банката, така и кредитополучателят търпят сериозни финансови загуби. Поради тази причина е предвидена толкова обширна съдебна практика по ипотечните спорове.

Ипотечен съд и често срещани причини за ипотечен спор

Спорът между кредитополучателя и банката възниква по взаимни, противоречиви причини. Въпреки това, ако групираме популярните причини за несъгласие, подчертаваме следното:

  1. по-често причината за обръщане към съда е невъзможността на кредитополучателя да изпълни кредитните задължения, поети по ипотечния договор;
  2. също така често причината за разглеждане на спор в съда е желанието на кредитополучателя да промени условията на заема;
  3. има случаи, когато кредитополучателите се стремят да анулират определени клаузи от споразумението, докато самото споразумение е подходящо;
  4. Неприятна причина за кредитополучателя да се обърне към съда е нежеланието да се раздели с жилище, когато му бъде наложена санкция. Желанието за поддържане на ипотечно жилище в такъв случай е причината да се обърнете към съда.

Случаи, когато банката сезира съда

Практиката показва, че банката рядко стига до съд, когато не е съгласна с клиента. По своя инициатива и по свое желание банката няма да започва преговори за разрешаване на спора с кредитополучателя. Това означава, че ако кредитополучателят има проблеми с изплащането на заема, необходимо е намаляване на лихвения процент, необходимо е забавяне, необходимо е рефинансиране на заема и т.н., тогава в този случай кредитополучателяткандидатства сам в банката. Банката не е длъжна да предоставя облекчения на кредитополучателя.

На практика се получава обратното, т.е. понякога банката поема инициативата да помогне на кредитополучателя. По-добре е кредитополучателят, а не банката, да излезе мирно с желание за разрешаване на спора. Също така си струва да се отбележи, че банката не се обръща към съда, ако кредитополучателят има забавяне на сумата, която не надвишава 5% от стойността на заложеното имущество. В такива случаи обръщането към съда ще бъде просто неизгодно за банката.

Подготовка на кредитополучателя за съдебен спор

Първият етап от подготовката за процеса е събирането на необходимите документи. Етапът започва с писане на възражение срещу исковата молба , Правилата на гражданското право гласят, че предоставянето на съда на обяснение, което кредитополучателят представя в писмен вид и отразява визията на ответника за ситуацията, не променя смисъла и същността на спора. Респондентът може или не може да предостави нищо. За ответника обаче ще е по-добре да представи писмена защита на иска, тъй като на първо време защитата ще изясни картината за съда. Съдът ще разгледа ситуацията както от гледната точка на ищеца, така и от гледната точка на ответника. Какво в крайна сметка ще играе важна роля.

Освен това ответникът събира документи, които потвърждават плащането на плащанията по договора за заем, и предоставя копие от договора за заем. Освен това няма да е излишно да приложите документ за финансовото състояние на кредитополучателя и членовете на семейството. Документ, който посочва основателни причини, поради които гражданинът не е изпълнил задълженията по заема, също се отнася до съда. Ищецът подготвя документи, потвърждаващи валидността на жалбата до съда. Списъкът включва искова молба и договор за заем.

Признаване на договора за заем за недействителен

ИзповедДоговорът може да бъде анулиран само ако е налице нарушение на изпълнението на сделката или нарушения, свързани с нарушения или неспазване на закона. Ако се обърнем към съдебната практика, тогава по-често договорът за заем се анулира поради следните причини:

  • Нарушения на гражданското право. Например текстът на договора за заем не съдържа информация за основните елементи на договора, т.е. няма указание за лихвен процент, размер на кредита и други условия;
  • Подписването на договора е насочено към нарушаване на върховенството на закона и съдържа противоправна цел;
  • Договорът ще бъде невалиден, ако е подписан от грешно лице или представител. Например, ако договорът е подписан от лице под 18 години, неправоспособно или лице без пълномощно;
  • Също така договорът се счита за невалиден, ако кредитополучателят е бил подведен по време на изпълнение на сделката. В резултат на това кредитополучателят не е предвидил последиците, породени от това споразумение;
  • Договорът ще бъде обявен за невалиден, ако срещу кредитополучателя е било упражнено насилие, включително заплаха за насилие;
  • Сделката беше с цел скриване на друга сделка;
  • За осъществяване на сделката са използвани фалшиви документи за самоличност и други документи.

По закон сделката се счита за невалидна за 3 години. Това е законоустановената давност, която започва да тече от момента, в който лицето е узнало за нарушението на правата. Признаването на сделката за недействителна води до възстановяване на предишните правоотношения в първоначалното им състояние.

Разрешаване на ипотечен спор в съда

Съдебната практика по спорове, свързани с ипотеки, съдържа следните методи за разрешаване:

  1. Договор за заемпрекратени или обезсилени;
  2. Налага се възбрана върху заложеното имущество;
  3. Банката и кредитополучателят се съгласяват да разрешат спора по приятелски начин и да сключат споразумение за спогодба.

В същото време трябва да се отбележи, че повече съдебни решения са свързани с налагане на неустойка върху имуществото на кредитополучателя. Това не означава, че съдът няма да вземе решение в полза на кредитополучателя. Това е грешно. Съдът взема страната на длъжника, когато намери основателни причини.

  1. Банката начислява на кредитополучателя допълнителни комисионни, които не са предвидени в договора за кредит или в закона;
  2. Банката непременно налага застраховка живот и здраве на кредитополучателя или определя глоби за отказ от застраховка;
  3. При погасяване на кредита банката начислява на кредитополучателя лихва, по-висока от посочената в договора за кредит.

Важни нюанси

  1. Повечето хора смятат, че ако кредитополучателят има единственото ипотечно жилище, тогава няма наказание за него. Това правило не важи за ипотекирани жилища, тъй като ипотекираните жилища са заложени от банкова организация. Това дава на банката право да поиска по съдебен ред да продаде жилище, за да покрие дълга;
  2. Не са редки случаите, когато ипотекираният апартамент на кредитополучателя се продава за покриване на дълга на цени под пазарните. За да предотврати това, кредитополучателят изисква неутрална оценка при продажба на апартамента;
  3. Кредитополучателите често искат от банката, в съда и в досъдебното производство, разсрочено плащане за изпълнение на задължение. Банката обаче не е длъжна да предостави на кредитополучателя разсрочено плащане, освен ако не е посочено в условията на договора за кредит. Следователно кредитополучателят обосновава и предоставя убедителни аргументи в полза на искането.