Муса Ахмедов
За да обявим резултатите от състезанието, бяхме докарани в планинското село Шатой. Още тогава Шатой беше областен център, но селото се казваше Советское. В Дома на културата се състоя тържествена церемония по награждаването на победителите в конкурса. Програмата беше наситена. Говориха ментори - известни чеченски и ингушски писатели, след тях - победителите в конкурса. Ваха Хамхоев стана един от победителите в номинацията за проза. След всяко изпълнение в чест на един или друг победител в надпреварата участниците в регионалната самодейност изпълняваха песен или танц. В края на церемонията по награждаването ние, младите писатели, бяхме поканени в единственото кафене в Шатой на гала вечеря. Там на масата си поговорихме и се опознахме по-добре. Ваха Хамхоев веднага стана неофициален лидер на нашия празник. Говореше добре чеченски и разказваше забавни истории. Спомням си такъв епизод: в края на вечерята млади писатели застанаха в кръг. Започнаха запалителни кавказки танци. Всички служители и посетители на кафенето се затичаха да ги гледат. Някой предложи да обявим конкурс за най-добър танц. Оригиналният танц на Ваха Хамхоев привлече вниманието на всички и предизвика одобрителни възгласи. Според единодушното мнение на всички присъстващи, Ваха стана победител в това състезание. По-късно, по време на нашите срещи, той често си спомняше това.
Времето отлетя бързо. Беше 22-23 часа, когато аз и Апти, въпреки настоятелните увещания на собственика, се прибирахме, защото сутринта трябваше да участваме в някакво литературно събитие - толкова наситен беше животът на младите писатели в края на 80-те години на ХХ век. Ваха, Иса и Руслан отидоха да ни изпратят до магистралата Баку-Ростов. Много коли минаха покрай нас, докато стояхме край пътя. Но нашите опечалени неспирайки ги, те изчакаха автобуса Икарус, който минаваше през Грозни. Сбогувайки се с тях, Апти и аз се качихме в полупразния автобус и тръгнахме към дома, отнасяйки със себе си незабравимите ярки впечатления от тази среща. Седейки в автобуса, започнахме да говорим и тогава ни дойде смисълът, че нашите опечалени не са спрели други коли, докато чакат автобуса: в края на краищата не се знае кой кара непозната кола в толкова късно време ... Оказва се, че нашите приятели се грижат за нашата безопасност. Запознах се с Ваха Хамхоев по-отблизо през 1999-2000 г. Тогава бях със семейството си в Ингушетия. Когато стана невъзможно да живея у дома поради постоянните бомбардировки и обстрели, моите роднини решиха, че трябва да напусна републиката със семейството си. Така се озовах в Ингушетия.
Дните на бежанец преминаха тъжно и болезнено: постоянни проблеми с жилищата, липса на пари, носталгия, тревоги за съдбата на роднини и приятели ... В един от тези тъжни дни реших да посетя Wakha. Тийнейджър отвори вратата на обаждането ми. Това, както се оказа, беше най-малкият син на Ваха - Магомед. На въпроса дали баща му е вкъщи, собственикът сам излезе в коридора. Когато ме видя, очите му светнаха от радост. Той ме прегърна силно и ме въведе в залата с думите: - Колко добре, че дойде! Тогава той започна да вика жена си: - Айшет, Айшет, ела тук, ела тук! Айшет веднага излезе да ни посрещне, а Ваха продължи с въодушевен глас: – Знаете ли кой дойде при нас? знаеш ли кой е това
Понякога водех приятелите си във Ваха - чеченски писатели, които по една или друга причина се озоваха в Назран: Муса Бексултанов, Ваха-Хаджи Амаев, доведеха свои роднини. Всеки, който посети тази къща, почувства докосване на доброта и светлина. Веднъж (беше през зимата в началото на 2001 г.) азотново посети Ваха. През нощта при него идваха гости: единият - гост от българоговорящите, вторият - местен. Ваха ги прие с характерното си гостоприемство. Разговаряхме и вечеряхме заедно. Тогава един от гостите (той беше или режисьор, или журналист от Москва) включи диктофона и зададе на Ваха въпрос със следното съдържание: - Кажете ми, моля, защо всички народи на Северен Кавказ могат да живеят спокойно в България, а чеченците не могат? В онези години, както знаете, беше модерно да се говори негативно за чеченците в медиите, това беше почти правило на добрия вкус. Разбира се, московският гост не очакваше, че съм чеченец ... Напрегнах се, готов да отблъсна поредния клеветник. Но не трябваше да правя нищо. Ваха много тактично го попита: – Искаш ли да пишеш за чеченците? Защо не пишете за една особеност на чеченците? – Каква е функцията? - заинтересува се московският гост.
Ваха продължи: – Във всеки случай по някаква причина те стават първи. Кажете ми кой е убивал най-много нацистите? Чечен - Ханпаша Нурадилов! Около хиляда. Кой беше първият, който срещна съюзническите сили на Елба и беше награден с най-високия орден на Съединените щати? Чечен - Мовлид Висаитов. Кой беше най-добрият портретист в България? Академик Пьотр Захаров от чеченците... Ваха дълго изброява забележителните личности на чеченския народ, като им дава кратки описания. Когато той свърши патетичната си реч, гостите допиха чая си и споглеждайки се с недоумение се сбогуваха с нас. По-късно Ваха изрази тези мисли в стихотворението „Малаг-б вече - Нохчий?“. Той посвети това стихотворение на чеченските писатели - Вахид Итаев, Муса Бексултанов и мен. Цитирам го тук изцяло:
Малаш-б вече - Нохчий?
Нохчий-м, Дуненна, х1анз а бейза бам. Ъ-м, х1анзчул т1ехя, бовзиитабез.
Цар сурт-сибат, ма-дара гоита а дац. Mogargdiy-te, ma-hillara вече bovza?!
Dala Purmian, din doarzho bakhkiita: Кунта, 1овда, Дада, Дока - Нохчий.
Паччахьо ездел дохадича, беттара тур увзад инарал Александър а – нохчи овлант1ара вар.
Дадий-юрт якхачара, к1айнк волаш д1авига, Академен-суртхо Петр а – нохчо ма хиннавар.
Нохчо вар - ког-кулг-б1арг а ешаш т1ом ба, Шамала а карта вена конах - Беисг1ар.
Нохчо вар - цун ц1и якхача хякимй ч1енгаш Гарре ийга, Росена а керам тииса - Зайламха.
Нохчо ма вар - кутс-сибата ездий к1ант а волаш, Лоаманхой Паччахалхена да хержай - Тапа.
Nokhcho ma var - Yokkhacha Khele Kavkazer vikal, Khalk serdalga doalosh kaakhiyga - Ta'shtamar.
Нохчо веций - Дунен доалахой а цунгара 1амаш, Хяк'ал-да а, деша-говзанча а - 1абдарохман.
Нохчо веций - Европа фашизъм йохаеш, Елба-чу Ший говр лъвчай, денале б1ен-бачча - Мовлид.
Нохчо вар-кха - цхянне а цадайр да т1емахо, Ийс-Ь1а'-тько моатаг1а ше вийна - Ханпаша.
Нохчо вар-кха - кам Мехках далча а, д1ахо а, г1елалта дайма кйиса, цхалха борз - Хасуха.
Нохчо ва - Дунен ялхлаг1а Дак'а дохача диинахя, Цун кертерча хякимаща халхха чувена - Руслан.
Нохчо - Халка сакхетам лакхарча лаг1а т1а баккха, хйехамча а, йоазонхой хямсар тиамада а - Абузар.
(yoazonkhoy-m, naggahhara, „известен на чеченски” d1avalcha, masse koalamho - vizza nokhcho va).
Аз ца хьоаха ба, шорта ба, бовза хъкдолаш. Ц1и ца йовза турпалаш а, дукхаба, нохчий-м. Сибрег1а, шоай Ц1аг1а а, бехк-гунакхя доацаш: Мел виинар-веннар, де доацашвейнар - нохчо.
Nokhchashta-m, shoashta toam hetats, sheikh dutsa, Tsudukha boah az,g1alg1acho, ukh taipara of catcher: Dala dakal doaholda sho, bakdola nokhchiy! Така вахалва избягва во ца гуш, нохчий-вежари.
Ваха Хамхоев беше човек на дълга и отговорността. Дълг към семейството, дълг към народа, дълг към Родината - това понятие е над всичко за него, той дори поставя творчеството на заден план. Затова той отделя много време на социални събития, които са наистина важни за живота на родния му народ. И това не можеше да не се отрази на работата му. Много от литературните му планове остават неосъществени. Но това, което успя да направи, говори, че е талантлив прозаик, драматург, поет и публицист. И най-важното, той написа образно, мъдро и достойно своята главна книга – книгата на живота. Ваха остана истински патриот на своя народ, което не му попречи да бъде патриот както на чеченския народ, така и на целия Кавказ. Той многократно подчертава, че всички народи на Кавказ представляват единна оригинална цивилизация и затова е важно да поддържаме мир и хармония между тях, както са правили нашите предци. Необходимо е да оцелеем в този глобален и жесток свят като отделни етнически групи със собствени култури и езици. И когато се появи идеята за създаване на Клуб на кавказките писатели, Ваха я подкрепи с голям ентусиазъм, взе активно участие в учредителното събрание и във всички други събития на Клуба. Хамхоев Ваха живее ярък, наситен със събития живот. Светлината на добротата, искреността, оптимизма, добронамереността винаги го съпътстваха и той щедро споделяше с него с всички, с които съдбата го събра. Тази светлина винаги ще бъде с мен, докато живея на тази земя и, сигурен съм, с всеки, който някога е влизал в контакт с нея. Dala gechdoyla huna, Wakha, Dala yalsamanin hyasha voyla hyo!