Mycoplasma, mycoplasmos - Венерически болести по
Микоплазма(лат. Mycoplasma) е род бактерии от клас Mycoplasma (Mollicutes), които нямат клетъчна стена. Представителите на вида могат да бъдат паразитни и сапротрофни. Няколко вида са патогенни за хората, включително Mycoplasma pneumoniae, която е една от причините за SARS и други респираторни заболявания, и Mycoplasma genitalium, за която се смята, че участва във възпалителни заболявания на тазовите органи.
Микоплазмозата(лат. Mycoplasmosis)е инфекциозно-възпалително заболяване, причинено от микоплазми. Причинителят на това заболяване е микроорганизъм, който по структура и начин на съществуване заема междинно положение между вирусите и бактериите. В момента са известни 16 вида микоплазми. Тази инфекция обаче има само условна опасност за човешкото тяло. Следователно откриването на този микроорганизъм в изследването не означава откриване на болестта. Въпреки това микоплазмозата е широко разпространена в света. Микоплазмената инфекция може да причини увреждане на дихателната или пикочно-половата система - в тази статия ще разгледаме пикочно-половата микоплазмоза.
Предаване по полов пътНай-честият път на предаване на тази инфекция е полов път. Работата е там, че микоплазмата е нестабилна във външната среда и не може да поддържа жизнеспособността си дълго време, като е извън организма гостоприемник.Вътрешен начин на предаванеИзключително рядко това заболяване се предава по битов път. Хипотетично обаче това е възможно при съвместно носене на бельо, използване на една и съща кърпа и хигиенни продукти. Трябва да се отбележи, че инфекцията в този случай води до носителство, а не до самата болест. Количествомикоплазмите, които заразяват хората, очевидно ще бъдат недостатъчни, за да провокират клиничните прояви на болестта.Вертикален път на предаванеКогато плодът преминава през гениталния тракт на майката по време на раждане по естествен път. В същото време микоплазмите, живеещи върху лигавиците на вагината и външните полови органи, могат да заразят детето.Трансплацентарен път на предаванеМного рядко микоплазмите успяват да преодолеят плацентарната бариера и да заразят детето по време на вътреутробното развитие.
Микоплазмозатае заболяване, предавано предимно по полов път. Симптомите на това заболяване са оскъдни и неспецифични. Затова диагностиката му изисква лабораторни изследвания и лична консултация с венеролог, уролог или гинеколог. Важно е да се отбележи, че навременното откриване на това заболяване и назначаването на своевременно и адекватно лечение в ранните стадии на заболяването е ключът към успеха на лечението. Когато заболяването стане хронично, лечението може да бъде трудно. Ето защо, ако подозирате някоя от инфекциите на пикочно-половата система, незабавно потърсете лична консултация с лекар специалист – времето в този случай работи срещу вас.
ЛЕЧЕНИЕ НА МИКОПЛАЗМА
При липса на клинични прояви откриването на микоплазма не е индикация за назначаване на лекарствена терапия. Лечението на микоплазмоза се предписва при установяване на възпалителни заболявания на урогениталния тракт, например при откриване навулвовагинит, уретрит, оофорит и други патологии. Освен това трябва да има определени лабораторни показатели - идентифициране на патогена в намазки. Въпросът за инфекциозната терапия също се разглежда при планирането на всякакви операции илипроцедури с проникване във вътрешните органи. Това отчита възможността за активиране на инфекцията.
Лекарства
При остра микоплазмена инфекция се използва кратък курс на антибиотична терапия. Дългосрочното лечение на микоплазмоза в този случай може да причини имуносупресия и нарушаване на черния дроб и червата. При хроничния ход на заболяването може да има няколко курса. За лечение на микоплазмоза се използват антимикробни средства (например препарати от групата на макролидите), имуномодулатори, антисептици, витамини и др. В допълнение, лекарствата се използват за лечение на съпътстващи заболявания и усложнения, както и симптоматична терапия за облекчаване на състоянието на пациента. В някои случаи се предписват противогъбични лекарства, за да се предотврати развитието на гъбички по време на антибиотична терапия.