Начало и край на консулските привилегии и имунитети
Член 53 от Конвенцията за консулските отношения от 1963 г. определя началото и края на консулските имунитети и привилегии. Той гласи, че привилегиите и имунитетите, предвидени в Конвенцията, започват да действатот момента, в който длъжностното лице е на територията на държавата на пребиваване или, ако вече е било на тази територия, когато е започнало да изпълнява задълженията си в консулството Путинг.
Привилегиите и имунитетите на консулските длъжностни лицасе прекратяватот момента, в който те напуснат територията на дадената държава или след разумен период, достатъчен да напуснат територията на дадената държава.
По отношение на членовете на семейството привилегиите и имунитетите се прекратяват в момента, в който напуснат територията на приемащата държава или в момента, в който престанат да бъдат членове на семейството на длъжностното лице.
По отношение на изпълнението на функциите на практика следва да се счита за общоприето, че консулът изпълнява функциите сидо момента на напускане на поста си в консулския отдел.
Изпращащата държаваможе да се откаже от привилегии и имунитети, но този отказ трябва да бъде изразенв писмен види съобщен на приемащата държава. Въпреки това,отказът от имунитет от юрисдикция по отношение на граждански или административен въпросне представлява отказ от действие по принудително изпълнение, произтичащо отсъдебнорешение.
Приемащата държава може по всяко време да уведоми изпращащата държава, че дадено консулско длъжностно лице е„persona non qrata ”и че член на консулския персонал е неприемлив. След това изпращащата държава трябва да отзове това лицеили да прекрати функциите си в консулството. Ако това не бъде направено в разумен срок, приемащата държава има право да анулира екзекватурата на въпросното лице или да спре да го счита за член на консулството. Ако номинираното лице е просто служител на консулството и все още не е пристигнало в приемащата страна, то може да бъде обявено за неприемливо преди пристигането си в приемащата страна. Ако обаче това лице вече е пристигнало в приемащата страна, то може да бъде обявено за неприемливо, преди да поеме функциите си, и приемащата държава отменя назначението му. В същото време тойне е длъженда съобщава причините за решението си.
Приемащата държава, дорив случай на въоръжен конфликт с изпращащата страна,е длъжна да осигури на служителите на консулството и частните домашни работницикоито не са граждани на приемащата държава,както и на членовете на техните семейства, живеещи с тях,независимо от тяхната националност, времето и условията, необходими за подготовка за заминаване. По-специално, трябва, ако е необходимо, да осигури транспортни средства за износа на себе си или на тяхното имущество, с изключение на тези, придобити в страната домакин, чийто износ е забранен по време на заминаването. В същото време приемащата държава трябва да защитава консулските помещения, имуществото и консулските архиви. Изпращащата държава може да повери тези функциина третадържава, приемлива за приемащата държава. По-специално, представляваната държава може да повери защитата на своите интересина третадържава. Ако изпращащата държава няма дипломатическо представителство в приемащата държава, но има на нейната териториядруго консулско учреждение на държавата, тогава на него може да бъде възложена охраната на помещенията на закрито консулско учреждение, заедно с имуществото и намиращите се в него консулски архиви.