Начини за решаване на проблеми в електроенергетиката
МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
ПЕНЗЕНСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ
"Начини за решаване на проблеми в електроенергетиката"
Изпълнил: ученик гр. 04EE1
Приема: к.н.с., доц
Нарастващите цени на енергията
Преминаване към въглища
българската икономика не е достатъчно енергийно оборудвана. Възстановяването на производствените обеми в промишлеността, сектора на услугите, селското стопанство, растежът на жилищно-комуналния сектор през 2000-2007 г. в България е неравномерно. На практика това означава, че в редица региони на страната потребителите вече са усетили недостиг, недостиг на електроенергия.
Добивът на природен газ в България започна да намалява. Последното гигантско находище на евтин газ - Заполярное - достига своя максимум и не покрива липсата на добив в старите райони. Увеличаването на производството е възможно предимно в северната част на полуостров Ямал и на шелфа на Баренцово и Карско море. А това е много скъп газ. В тази връзка преминаването към по-висока цена на природния газ, еднакво ефективна с експортните цени, е просто неизбежно.
В допълнение, за решаване на проблемите на електроенергетиката се извършва технологично преструктуриране на електроенергетиката. За тази цел се извършват различни дейности за привличане както на български, така и на чуждестранни инвеститори.
Алтернативно решение на проблема с недостига на гориво е замяната на газа с въглища. Тази замяна е фундаментално възможна в три форми: преобразуване на редица съществуващи газово-въглищни агрегати към изгаряне на въглища вместо газ; отказ от планираното въвеждане в експлоатация на нови газови мощности в полза на въглищни; постепенна замяна на изведените от експлоатация парни турбинни агрегати, работещи с газ, с нови, работещи с въглища, вместо планираните блокове с комбиниран цикъл.
Преминаването към въглища обаче крие много явни и неявни рискове. Главен сред тях е рискът от екологична катастрофа. Друг негативен момент е, че цената на изграждането на ТЕЦ на въглища е много по-висока в сравнение с тази на газ. И последният, но не по-малко важен проблем е свързан с териториалното разположение на производството на въглища.
Енергийната реформа
За решаване на проблемите в електроенергийния сектор правителството на България разработи план за реформи. Основите на реформата са заложени във Федералния закон „За електроенергийната индустрия“, който определя нейните основни понятия и разпоредби. Впоследствие бяха приети редица документи от федерални закони до правителствени постановления и решения на ниво Съвет на директорите на РАО „ЕЕС на България“, изясняващи, детайлизиращи и внасящи корекции в хода на реформата. Най-общо енергийната реформа може да се раздели на три етапа:
Етап 1 - обособяване на регионалните вертикални AO-energos в отделни организации по вид дейност: производство, пренос, разпределение и продажба на енергия.
Етап 2-създаване на целева структура за пазарното функциониране на енергийния сектор:
• 10 обединени генериращи компании (ОГК), базирани на федерални основни топло- и хидравлични електроцентрали;
• 14 териториални генериращи компании (ТГК), базирани на топлоелектрически централи, отделени от АО-Енерго;
• Федерална мрежова компания (FGC), към която трябва да се пренесат преносни линии над 330 kV;
• междумагистрални разпределителни предприятия, отговорни за линии до 220 kV;
• междурегионални разпределителни мрежови компании (МРСК) с прехвърляне на местни разпределителни мрежи към тях;
• органи, регулиращи търговията на пазарите на едро и дребно.
Според плана за реформаизпълнението на етапите на реформата се извършва паралелно, като се спазва общата последователност от действия.
Реформата в електроенергетиката беше многократно спирана по различни причини и възобновявана отново. И засега успешният му край е много съмнителен.
Историята с кризата в Калифорния често се използва като аргумент срещу варианта за реформа и с основателна причина.
В резултат реформата на електроенергийната индустрия в САЩ беше спряна. Законодателните актове включват раздели за стандартите за надеждност, които по същество забраняват всякакви трансформации в индустрията. А Федералната комисия за енергийно регулиране и държавното ръководство взеха решения за контрол на пазарните процеси в енергетиката.
Опитът от реформирането на електроенергийната индустрия в Калифорния показа, че стартирането на чисто пазарни механизми в енергийния сектор може да доведе до неконтролирано увеличение на тарифите, катастрофален спад в надеждността и значително намаляване на инвестициите в развитието на капацитета. С подобни последствия, но в по-малка степен, се сблъскаха и други страни (Англия, Норвегия, Швеция, Нова Зеландия, Канада, Уругвай, Колумбия, Аржентина, Бразилия), които също проведоха енергийни реформи според максималния пазарен вариант.
Експерти, които са изследвали подробно Калифорнийската криза, са установили редица фактори за нейното възникване и развитие. Българската и в частност сибирската енергетика има подобни проблеми.
Първо, в навечерието на кризата Калифорния всъщност беше държава с енергиен дефицит, тъй като строителството на електроцентрали беше преустановено поради екологични причини и не беше планирано пускането в експлоатация на нови електроцентрали. В повечето региони на Сибирския федерален окръг също има значителен недостиг на енергийни мощности: в Алтайския край, републикитеРегиони Алтай, Тива, Бурятия, Омск, Чита. Регионите, които покриват собствените си нужди, включват Кемеровска и Новосибирска области. Те имат деликатен баланс на енергия и капацитет, но фактори като аварии, прекъсвания на електрозахранването и сезонни увеличения на потреблението могат бързо да направят тези енергийни системи недостатъчни. Значителен излишък от мощности е концентриран в Иркутска област, Красноярска територия и Република Хакасия: на тяхна територия са разположени най-големите водноелектрически централи. Тези региони изглаждат енергийните натоварвания не само в целия Сибир, но и в европейската част на България.
Третата характеристика: създаване на изкуствен дефицит на капацитет за увеличаване на цените на едро. Дори сега в Сибирския регион широко се използва схема за замяна на планови превантивни ремонти в периоди на минимално натоварване със спонтанни ремонти според диагностичните параметри. Тази практика носи значителни дивиденти по отношение на намаляване на разходите, но възможността за планиране на ремонти с този подход се свежда до нула, което значително намалява надеждността на енергийната система. Продажбата на производствени мощности в частни ръце в ситуация на недостиг на мощности може с голяма степен на вероятност да предизвика изтегляне на мощности от експлоатация с цел получаване на свръхпечалби.
И накрая, една от най-важните причини за кризата е ликвидирането на вертикалната структура в регионалните електроенергийни системи на държавата, в резултат на което производствените мощности бяха продадени на специализирани компании, регионалните електроенергийни системи се превърнаха в три разпределителни дружества, а основните електрически мрежи на електроенергийните системи бяха прехвърлени под управлението на независим системен оператор. В първия етап от българската енергийна реформа, всяко от акционерните дружества за енергетика и електрификация (АД-Енерго), което отговаря за надеждната електроенергиятоплоснабдяване на района, разделено на няколко акционерни дружества, решаващи отделни задачи.
Всъщност в Сибирския федерален окръг повечето от планираните трансформации за отделяне, реорганизация на структурата и създаване на целева структура вече са извършени. Във всички AO-energos на Сибирския регион етапът на разделяне по вид дейност е напълно завършен. От 72 АО-Енерго, съществували в България преди началото на реформите, шест останаха нереорганизирани. Целевите структури на всички WGC със станции, разположени в Сибир, са напълно оформени и е завършено формирането на целевата структура на TGC-14. Останалите TGC на Сибир са на един или друг етап на формиране.