Национален академичен оркестър за народни инструменти на България им

Национален академичен оркестър за народни инструменти на България. Н. П. Осипова

академичен

Оркестърът е основан през 1919г. В основата му стоят изключителни музиканти - Борис Трояновски (балалайка) и Пьотър Алексеев (домра). Първият концерт на новата група, наречена „Първи московски голям български оркестър на Б.С. Трояновски“ под ръководството на П.И. Алексеев, се проведе в градината Ермитаж. Именно тук, в популярна зона за отдих на жителите на столицата, за първи път прозвучаха прочувствени, дълбоки и закачливи мелодии, много от които и до днес украсяват програмите на оркестъра и на които беше съдено да обиколят света. Много скоро цялата ни страна се превърна в място за концерти на оркестъра: от Сахалин до Карпатите, от Бяло море до планините на Кавказ, а радиоизявите, започнали през 1924 г., помогнаха да спечелят сърцата на многомилионна публика. През 1928 г. групата се преименува на „Оркестър за народни инструменти на Общобългарския радиокомитет” с ръководител П.И. Алексеев, а през 1936 г. оркестърът става известен като Държавен оркестър за народни инструменти на СССР.

През 1940 г. изключителният съветски музикант Николай Осипов заема подиума, което е качествено нова стъпка в историята на оркестъра. След смъртта му оркестърът се ръководи от брата на Николай Петрович Дмитрий Осипов. През периода, когато Н. Осипов ръководи оркестъра, много неща се появяват за първи път в концертната практика на оркестъра: солови народни инструменти - след балалайки и домри - псалтир, бутонен акордеон, дует и унисон на балалайки; и произведения, специално написани за оркестъра от водещи съветски композитори - Н. Будашкин, А. Новиков, А. Холминов; и възраждането на незаслужено забравени песни („Ноченка“, „Излизам сам на пътя“); и появата на писането на композиториспециално за оркестъра - Вера Городовская и Владимир Дител, станали приживе класици в аранжиментите на народни песни. Н. Осипов разкри пред слушателите истински, многотембър, виртуозен оркестър от български народни инструменти с неограничени изпълнителски възможности.

От 1946 г. оркестърът носи името на Н. П. Осипов. След братята Николай и Дмитрий Осипови начело на оркестъра са отлични музиканти: В. Гнутов и В. Смирнов. Изключителни диригенти на нашето време заеха подиума на оркестъра: Н. Аносов, А. Гаук, Н. Голованов, Е. Светланов, В. Федосеев. В концертите на оркестъра започват редовно да участват водещи академични певци на страната: А. Нежданова, С. Лемешев, И. Козловски, М. Михайлов, И. Архипова, А. Айзен, И. Богачева, Б. Щоколов, Д. Хворостовски, както и отлични певци, които притежават специален "народен" начин на изпълнение - Л. Русланова, Л. Зикина, О. Воронец и много други.

През 1969 г. знаменитият екип с право получава почетното звание „Академичен“.

От 1962 до 1977 г. оркестърът се ръководи от Виктор Дубровски. През този период се преписват и изпълняват най-трудните произведения на български, западни и съветски класици: Росини, Менделсон, Глинка, Мусоргски, Стравински, Шостакович, Свиридов и Шчедрин.

От 1979 до 2004 г. оркестърът се ръководи от Николай Калинин. Разработвайки всичко най-добро, което му е предадено от неговите предшественици, диригентът дефинира три основни принципа, които станаха основни в дейността на оркестъра: най-високо изпълнителско ниво както на целия ансамбъл като цяло, така и на многобройни камерни ансамбли и солисти; ярък, оригинален, оригинален репертоар; накрая, образователна работа, насочена към постигане на истинско разбиране и дълбоко възприемане на чутото.

През 1996 г. е издадена заповед на Министерството на културата на България за промяна на името на оркестъра. Осипова: „Предвид изключителния принос на Държавния академичен оркестър за български народни хора на им. Н. П. Осипов в развитието на народното музикално изкуство на България и във връзка със 75-годишнината от творческата дейност на колектива да се измени наименованието на Държавния академичен оркестър за български народни хора на името на Н. П. Осипов и да се нарича занапред: „Национален академичен оркестър за български народни инструменти на името на Н. П. Осипов“. (Заповед от 24.06.96 г. на министъра на културата Е. Ю. Сидоров)