Направи добро сто пъти, то ще се върне (Михаил Генин)

Във въртенето на вечната суета Остаряваш и остаряваш в душата си. И, усещайки горчивината на празнотата, Уви, ти не вярваш в силата на добротата. Но ето един жив, а не приказен пример, Когато за милост и участие Не само хората се усмихнаха с щастие, Но дадоха безмерно...

В южната част на Англия живеел фермер, някой си Флеминг. Оран и засят, отгледан овце. Примерен съпруг, грижовен баща. Въпреки че бизнесът не дава много пари, Но той изобщо не мърмореше за живота. Приятелски настроен, весел и също така отбелязваме, Беше полезен на съседите - Винаги им помагаше безкористно.

Един ден, след като свърши работата си, нашият фермер се прибираше с кола през гората. Пътят минаваше покрай мочурливо блато, И изведнъж гъст вековен мир Проряза вик, нечий зов за помощ. И Флеминг видя иззад храстите, Момчето, което вече беше изтощено, И зловонна тиня се дърпаше в дълбините му. Той скочи от каруцата, държейки камшик в ръката си, И като хвърли край на нещастника, Той извади бебето от блатото. Намалете малко, това ще е краят. Флеминг доведе момчето в къщата си, Преоблече го и го стопли, И му даде да пие горещо мляко, И се погрижи за собствения си син...

Нашият спасител се събуди сутринта Някакъв шум. Излизайки на верандата, той видя луксозна карета и благородното лице на господаря. Той се обърна към Флеминг, казвайки: -Благодаря ви, че спасихте живота на сина ми. Отсега нататък аз съм ваш задължен длъжник И ще се успокоя, изплащайки дълга изцяло. Флеминг му отговори добродушно: -Господарю, няма да приема пари като награда. Ако не беше лорд, а жалък свинар, аз щях да спася момчето по същия начин. -Е, добре, - каза господарят ми, - както желаете! Ти си мъж, виждам, благороден. Не приемайте моя принос, Ще ви благодаря по различен начин. Във вашето семейство,Кажи ми имаш ли деца? Флеминг отговори: - Точно така, ваша чест, Имаме добър мил син, който расте, Не виждам причина да крия този факт. -Е, ако случаят е такъв, тогава незабавно ще направя друго предложение. Когато синът ви завърши да учи тук, ще го взема с мен в столицата. И ще платя дълга, който направих по-рано, Като му дам по-добро образование.

Кажи ми, съгласен ли си с това? Моят господар попита. Той мълчаливо зачака отговор. - Е, според вас ученето е по-добро от парите. Фермерът Флеминг му каза с усмивка.

Минаха години. И едно лято Карета се приближи до верандата на приятел И младежът отиде да учи В голямата английска столица. Синът на фермера, Флеминг, учи с усърдие. А сега той е световноизвестен лекар. Изобретен - изобретен от селски син Прекрасно лекарство - пеницилин.

И как е синът на господаря, който някога е бил спасен? Казват, че живеел разкошно и богато. И вратите се отвориха пред него Във военно-политическата му кариера. Създаде семейство, служи на родината си И се наслади на радостите от живота. Но настъпиха тежки времена, Той хвана инфекция - пневмония. Най-добрите светила го наблюдаваха, Опитвайки се да го спасят. Всичко беше напразно. И нещата стигнаха до тъжен край, Но тогава спасението дойде при сина на господаря. И така, какво го спаси? - Пеницилин, това, което синът на Флеминг наскоро изобрети.

В края на историята копнея да разкрия кой беше, два пъти спасен. Как се казва? С какво е известен? Министър-председателят, Чърчил Уинстън, Оставя своя отпечатък в историята И помни себе си за много години напред.

Ако не беше бумерангът на добротата, Изстрелян от щедра фермерска ръка, Светът, уви, щеше да е съвсем различен, И едва ли ще ни пасне. Изтеглете добротата като вода от кладенец, За да текат струите й весело, И от сърцето ссподелете ги всички. Направи добро, то ще ти се върне стократно!