Нарушения на диурезата - Студопедия
Болка
Въпрос 47. Оплаквания на пациенти със заболявания на отделителната система
Болката при заболявания на бъбреците и пикочните пътища не възниква при никаква патология. При най-разпространеното бъбречно заболяване – хроничен нефрит – те отсъстват.
Ако пациентът се оплаква от болка, тогава на първо място е необходимо да се установи тяхната локализация. Двустранните болкови усещания в лумбалната област обикновено са скучни (понякога по-изразени) и смущават пациенти с остър нефрит.
Острата лумбална болка (често едностранна) се причинява от бъбречен инфаркт или остър пиелонефрит. Някои пациенти изпитват силна пароксизмална болка, локализирана в една от половините на долната част на гърба, излъчваща се в ингвиналната област, по протежение на уретера, до уретрата, перинеума и бедрото, т.е. имат характер на колики (бъбречна колика). Често причината за такава болка е запушване на уретера с камък, абсцес, тромб, по-рядко - тъканен детрит (по време на разпадането на тумора).
Силна болка с постоянен характер в лумбалната област се появява и при остър паранефрит (остро възпаление на околобъбречната тъкан). Болката в лумбалната област, причинена от резки движения, се дължи на движещ се движещ се бъбрек.
Има и други локализации на болката: в долната част на корема при остро възпаление на пикочния мехур (остър цистит), в областта на уретерите по хода им, в областта на уретрата при нейното възпаление (уретрит). В последния случай болката се комбинира с дискомфорт по време на уриниране.
По правило болката зависи от 3 основни механизма: спазъм на пикочните пътища, възпалителен оток на лигавицата и разтягане на бъбречната капсула.
Когато питате пациентите залокализиране на болката, също така е важно да се установят факторите, които са я провокирали. Например, при уролитиаза, те могат да бъдат провокирани от тежко пиене, треперещо шофиране или хипотермия. Диета, лекарства, предишни остри инфекциозни заболявания или излагане на професионални рискове могат да бъдат от известно значение за появата на болка.
Важно е да разберете от пациента какво спира или облекчава болката. Например, при бъбречна колика, болката може да бъде облекчена чрез приемане на спазмолитици и топлинни процедури. Болка като бъбречна колика с подвижен бъбрек може да се успокои от промяна в позицията на тялото, с остър паранефрит - от пакет с лед или при приемане на аналгетици.
Много често пациентите с бъбречно заболяване изпитват само чувство на тежест в лумбалната област.
Следващото оплакване, което придружава заболяванията на отделителната система, е нарушение на образуването и отделянето на урина. Отделянето на урина за определен период от време се нарича диуреза. Диурезата може да бъде положителна (ако пациентът отделя повече урина през деня, отколкото пие течности) и отрицателна (с обратното съотношение).
Положителна диуреза се наблюдава при конвергенция на оток, приемане на диуретици и в редица други случаи. Отрицателната диуреза възниква, когато течността се задържа в тялото (с оток) и когато се отделя прекомерно от кожата и белите дробове (в горещ и сух климат).
Полиурия - увеличаване на диурезата до 2 литра или повече урина на ден. Това може да бъде свързано не само с бъбречно заболяване, но и с някои особености на храненето, режим на пиене, прием на диуретици и др.
Въпреки това, комбинацията от полиурия с никтурия (преобладаване на нощната диуреза над дневната) често се среща при пациенти с хронично бъбречно заболяване, тъй катопризнак на хронична бъбречна недостатъчност и може да остане единствената й проява за дълго време.
Полиурия се наблюдава при захарен диабет поради нарушение на реабсорбцията на вода в бъбречните тубули поради голямото осмотично налягане на урината, богата на глюкоза; при безвкусен диабет възниква поради недостатъчен прием на антидиуретичния хормон на хипофизната жлеза в кръвта.
Олигурия - намаляване на количеството отделена урина до стойност под 500 ml на ден. Физиологичната олигурия може да бъде свързана с недостатъчна хидратация на тялото и повишено изпотяване.
Патогенетично се разграничават преренална, бъбречна и постренална олигурия. Пререналната олигурия най-често се проявява при шок, придружен от хемолиза и дисеминирана вътресъдова коагулация. Честа причина за преренална олигурия е загубата на вода и соли при пилорна стеноза, чревна обструкция, ентероколит, фебрилни състояния, декомпенсиран захарен диабет, в резултат на неконтролиран прием на диуретици.
Преренална олигурия е възможна и при хронична циркулаторна недостатъчност, портална хипертония, хипопротеинемия, микседем.
Бъбречна (бъбречна) олигурия възниква при увреждане на бъбреците, тромбоза и ектомия на бъбречните артерии, остър гломерулонефрит, двустранен нефрит, хеморагична треска с бъбречен синдром, някои отравяния, токсични или алергични ефекти на редица лекарства, хиперурикемия (повишена екскреция на пикочна киселина). Бъбречната олигурия се появява и в крайния стадий на хронична бъбречна недостатъчност.
При частично двустранно запушване на уретерите се наблюдава постренална олигурия.
Анурия - намаляване на количеството на урината достойности под 200 ml до пълното му отсъствие.
Екскреторна анурия може да възникне, когато има запушване на пикочните пътища, докато отделянето на урина не е нарушено. Това е възможно при блокиране на уретера от камък, възпалителен оток на лигавицата или покълване на злокачествен тумор.
За разлика от острата задръжка на урина, при анурията пикочният мехур е празен, урината не се отделя от бъбреците или не навлиза в пикочния мехур поради горните причини.
В зависимост от причината се разграничават аренална, преренална, ренална и субренална анурия.
Ареналната анурия се причинява от отсъствието на бъбреците, което се случва, когато и двата бъбрека са вродени отсъстващи или поради погрешно отстраняване на един бъбрек. Пререналната анурия възниква поради спиране или недостатъчност на притока на кръв към бъбреците (със сърдечна недостатъчност II-III степен, когато има изразен оток). Бъбречната анурия се причинява от бъбречно заболяване или нараняване със значително увреждане на бъбречния паренхим. Субреналната анурия е следствие от нарушение на изтичането на урина по време на обструкция или компресия на горните пикочни пътища.
Анурията също се подразделя на секреторна, свързана с нарушена гломерулна филтрация (уремия, синдром на продължителна компресия) и екскреторна (ишурия), свързана с нарушение на отделянето на урина през уретрата (с компресия или увреждане на гръбначния мозък, с кома).
Ишурия може да бъде свързана и с някои заболявания на простатната жлеза, редица заболявания на нервната система, свързани с пареза и параплегия, стриктура на уретрата.
Уремия може да се наблюдава и при паренхимно бъбречно заболяване поради едематозен синдром или при голяма загуба на течност.
Полакиурия (повишенауриниране) - резултат от повишена чувствителност на нервните окончания в лигавицата на пикочния мехур, чието дразнене води до чести позиви за уриниране, което се случва вече с малко количество урина в пикочния мехур.
При здрав човек уринирането се случва 4-7 пъти през деня, през нощта нуждата от уриниране се появява поне 1 път. Количеството отделена урина в този случай варира средно от 200 до 300 ml (1000-2000 ml на ден), но са възможни по-големи колебания в честотата на уриниране в зависимост от определени условия: яденето на твърде солени храни, сухо хранене, обилно изпотяване, треска и др.
Полакиурията (състояние, при което броят на уриниранията достига 10-15 за 1 час) може да предизвика различни рефлексни ефекти върху мускулите на пикочния мехур от бъбреците и уретерите при наличие на патологични процеси в тях (например при уролитиаза).
Честото желание за уриниране с отделяне на малко количество урина всеки път е признак на цистит. При жените полакиурията може да бъде причинена от различни патологични състояния от страна на гениталните органи (натиск на матката върху пикочния мехур с неправилното му положение, както и по време на бременност).
Физиологична полакиурия се наблюдава при стрес и силно вълнение. Понякога полакиурията е свързана с приема на лекарства (уротропин).
Полакиурия се развива и при всички заболявания, придружени от отделяне на голямо количество урина (полиурия), по-специално нефросклероза, диабет и безвкусен диабет, с отстраняване на отока с диуретици.
При определени патологични състояния през деня ритъмът на уриниране е нормален, а през нощта се ускорява (това е характерно за аденома на простатата).жлези).
Никтурия - преобладаването на нощната диуреза над дневната (обикновено съотношението на дневната към нощната диуреза е 3:1 или 4:1).
Странгурия (болка и болка при уриниране, често съчетана с полакиурия) е признак на възпалителни промени в уретрата и пикочния мехур с цистит, уретрит, пиелонефрит и уролитиаза.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо