Нашата задача е да развиваме мисионерското движение”
Виталий даде много сили, здраве, време и знания както за организирането, така и за развитието на това списание. Благодарни сме на Бог и брато за делото в Негово име.
Интересното е, че Джон Макартър представя личното си бащинство, пастирствайки в условията на своята догматика, т.е. пълното му мълчание след издаването на неговите писмени изчерпателни общи инструкции? :)
"Оказа се, че братът не е използвал "Урим и Тумим" и няма глас от небето и дори съответните сънища не го посещават. Какво е това, ако не лъжа?" И какво? няма ли други методи на Божиите откровения? Смятам, че обвинението в лъжа поради ограничеността на знанията и опита е не по-малко сериозен грях. както и да е - клевета.
Интервю с ръководителя на мисионерския отдел на Българския съюз на ЕЦБ Леонид Викторович Картавенко
Леонид Викторович, споменахте мисионерската експедиция на Българския съюз на ЕЦБ. Разкажете ни какви бяха резултатите от експедицията и дали очакванията, които Вие, като ръководител на експедицията и неин активен участник, инвестирахте в нея, се оправдаха.Разбира се, винаги искате повече, отколкото имате, така че не мога да кажа, че съм напълно доволен от резултатите, които имам, искам повече. Но целите, които си поставихме, са постигнати. Имаше няколко голове. Първо и най-важно е проповядването на евангелието. Имахме 70 000 Нови завета и не ни достигаха. Ние ги раздадохме. Това не беше просто раздаване на първите, които попаднаха, това бяха разговори с хора, евангелизаторски служби за невярващи. Новите завети бяха получени от тези, които се нуждаеха от тях, които все още не ги бяха имали преди този момент.
Втората цел, която си поставихме, беше да подкрепим мисионерите и техните семейства, местните църкви. По принцип ние дойдохме в онези градове и места, където работят мисионери, помогнахме им да харчатнякакво голямо евангелизиращо действие. Това насърчи мисионерите. Провежда разговори с мисионери, техните семейства, насърчава църкви.
Бих искал да отбележа още една много важна, ефективна страна според мен, която надмина нашите очаквания, е материалното участие на нашите български църкви в мисионерството. Резултатите от даренията от български църкви надминаха очакванията ни. И това ни радва.
Какво мислите, че е мисионерство днес и кое не е?Ние сме направили разлика за себе си, кого наричаме мисионер и кого не. Но ако погледнете Евангелието, тогава не може да има християнин, който да не е мисионер. Всеки християнин е мисионер! Защото ако съм получил вечен живот, значи съм го получил в изобилие, ще стигне за хиляди, милиони хора. Кристиания не може да бъде мисионер. Но за да се упорядочим някак си и да имаме представа кои наричаме мисионери, това са преди всичко основателите на нови църкви, хора, които започват да работят в район, където няма църква или няма достатъчно църкви, а такива няма навсякъде в България, те започват да работят с невярващите, да доведат тези хора до Христос. Не мога да нарека мисионер човек, който отива в съществуваща църква и започва да събира хора от тази църква, за да започне нова църква. Това е рибар, който лови риба в кофа. Разбира се, мисионер е този, който работи с деца, в сиропиталища, интернати, лагери с невярващи деца, за да ги доведе при Христос. Но мисионерската работа, която само води хората при Христос без допълнително наставничество, е полумисионерска работа. Основната цел е тези хора да станат ученици на Христос, които сами да водят хората към вярата в Бога. Следователно мисионерската работа или мисионерът е цял комплекс от работи:евангелизиране, довеждане на хора при Христос, подкрепа на тези хора, обучение на тези хора сами да станат мисионери, носещи евангелието.Такъв проблемен въпрос: на конгреса по време на откритата дискусия "Има ли бъдеще кръщението?" зададе въпроса "Има ли бъдеще за баптистите?" Има ли бъдеще мисионерството в България? Какви са перспективите за развитие на това служение днес?Има бъдеще, докато има невярващи хора. Перспективата за това развитие винаги е била и е много повече, отколкото можем дори да видим. Що се отнася до организационната форма на мисионерството, днес има перспектива - водещите мисии, които работят в България, са узрели до факта, че не можеш да свършиш голяма работа сам, можеш да си свършиш нещо, но не заедно. Следователно все повече и повече такива движения на консолидация се извършват между мисиите, между тези, които се занимават с мисионерска работа. Сега правим много програми заедно, за да не разпиляваме материални ресурси, за да може всичко, което Господ е дал, да се използва по-ефективно. Въпреки трудностите, въпреки натиска от страна на Православната църква в България, перспективите за развитие на мисионерското движение остават. България си остава огромно бяло петно и въпреки факта, че само 37% се смятат за атеисти, а 53% за християни, истинските християни са само няколко процента, а всички останали са атеисти, независимо как се наричат с кръст, без кръст, но хора, живеещи без Бог. Затова трябва да им донесем Евангелието.Кажете ми кой може да стане мисионер? Какво е необходимо за товаПосветен човек, ако е християнин, независимо от възрастта. Взех решение в живота си и изпратих един старец, който беше на 76 години. Баба му почина, той остана сам и имаше трудности, и децата не го разбираха и той някак не можешенамери себе си. И той реши да отиде в Белоболгария, в родината си, и там да се сбогува със старите си приятели. И ние говорихме и се молихме с него. Предложих му да отиде не за една седмица, а за няколко месеца, така че всички познати, които познава, които още го помнят, да обиколят и да им дадат Евангелието, да им разкажат за Христос. Дядо си отиде. Шест месеца по-късно се създаде група, сега има църква и много млади хора. Този старец вече е на повече от осемдесет години, но все още кара колело 12 километра до съседното село и говори за Христос. Независимо от възрастта човек може да бъде мисионер. Мисионерството през последните 2-3 години е много по-младо. Сега 20-25-годишни момчета отиват да мисионерстват и да създават църкви. А в България, където има такъв натиск от православието като традиционна религия, възрастните хора са вързани, обременени от това, трудно им е да дойдат при Христос. Младежите, които са свободни от подобни исторически предразсъдъци, са свободни да дойдат при Христос. Там, където има млади хора, младежкото служение работи целенасочено, църквите се формират предимно от млади хора от 16 до 30 години. Има проблеми, че възрастните хора няма къде да отидат. Младият мисионер не може да отговори на някои от въпросите им. Така че млади и стари, братя и сестри, които са отдадени християни, могат да бъдат мисионери.
С какви средства живее днес българският мисионер? Кой го подкрепя в това министерство и кой трябва да го подкрепя? Труден въпрос. Ако преди няколко години мисионерството се издържаше предимно от чуждестранни спонсори, наши братя американци, то напоследък все по-активно работят нашите заминали емигранти, които обаче са запазили частица от България в душите си и разбират необходимостта от мисионерство. Все повече и повече те подкрепят мисионерите. Но животът в Българияпоскъпва катастрофално. Ако преди няколко години можеше да се живее нормално със 100 долара, сега в същата Москва заплатата на квалифициран работник е 1000 долара. И съответно цените са ориентирани към такива високоплатени специалисти. Спонсорите рядко повишават нивото на подкрепа. Затова силно насърчаваме нашите местни български църкви също да дарят на мисионерите. Търсим допълнителни спонсори в помощ на мисионерите. И много мисионери днес се подкрепят от множество спонсори. В края на краищата издръжката на един мисионер не идва само от хляба, от който децата му се нуждаят, но също така са необходими средства за наемане на помещения, където той събира хора, необходими са средства за благовестие, необходими са средства за комуникации и транспортни разходи. Когато спонсори, да речем, дадат само 100 долара за живота на един мисионер, той ще може да живее много бедно, само на хляб, със семейството си, но има нужда от допълнителни средства, за да работи. Затова търсим по правило няколко спонсора. Някой поддържа живота на мисионер, някой подкрепя наема на помещенията. Някои спонсори сами питат, дай да намерим няколко човека.
Какво бихте пожелали на тези, които са решили да подкрепят мисионерската служба в България? На тези, които са решили да отидат на мисионерска служба, пожелавам едно: Божиите благословения и смелост, смелост да вървят напред. Да, работата с нови хора, с невярващи понякога ни кара да преразгледаме някои от нашите традиции. Тук има опасност да се изгуби евангелското учение. Също така е важно в тези нови форми на работа същността на евангелието да не се променя, да остава същата. На хората, които подкрепят мисионерската служба, бих искал да кажа, че на земята те няма да получат дори част от наградата, която заслужават. Но е писано кой ще даде чаша на праведниястудена вода, няма да загуби наградата си. И ако те дадат не само чаша вода, но и хляб насъщен, тази подкрепа - само във вечността тяхната служба ще бъде напълно оценена. Както е писано, даването на чаша вода ще получи наградата на пророка. И във вечността, заедно с мисионера, ще се появят и редица онези, които са подкрепяли своето служение молитвено, финансово или с някакво свое участие. Това е страхотно нещо. Нека Господ благослови всички: и спонсори, и мисионери да участват активно, да работят активно. България е огромно бяло петно, което трябва да бъде спасено.