Наука и образование
Продължителността на обучението в университета е четири години. Всяка година строителният институт към KSUAE набира една татарска група на бюджетна основа. Кандидатите преминават през специален конкурс. Неиздържалите теста могат да учат платено.
В татарската група има 23 дисциплини. Лекции, изпити - всичко и на родния език на студентите. От втората половина на 3-та година (от шести семестър) обучението изцяло преминава на български език. Финалните изпити и дипломните работи също се приемат само на български език. В татарски групи - по 13-15 души.
Във всички университети на Татарстан днес татарският език е престанал да бъде език на обучение. В графика няма да видите повече от 2-3 чифта на седмица. Само ние все още имаме пълноценно преподаване на татарски. Имаме всичко за това - преподавателски състав и всички необходими учебни помагала ”, казва ректорът на KSUAE, доктор на техническите науки, професор, заслужил деец на науката на Татарстан Рашит Низамов.
Един от основателите на преподаването на татарски език в този университет е докторът на педагогическите науки, кандидатът на физико-математическите науки, професор Наил Туктамишев. Сега той преподава математика на учениците.
„Ние обучаваме специалисти, които са еднакво двуезични. Трябва да приведем татарския народ в редиците на цивилизованите нации. Има такава цел. Може би днес това звучи като нещо от сферата на фантазията. Но ако нямате голяма цел, не можете да направите дори малко нещо. Смятам, че възможността за получаване на образование на три езика едновременно - татарски, български и английски е показателна не само за Татарстан, но и за цяла България. Това е необходимо за нашето бъдеще“, каза той.професор.
Наил Туктамишев често участва в международни конференции. Особено си спомни този, който се проведе в бразилския Сао Пауло. В него участваха представители на около 50 държави. След речта на учен от Татарстан мнозина се заинтересуваха от републиката.
Те бяха изумени, че във висшите ни училища се учи математика. Имаше хора от Папуа Нова Гвинея. Те започнаха да учат математика на родния си език. Това се случва с помощта на австралийски учени, които помагат на папуасите да разработят термини на техния език. Така децата на Папуа вече имат възможност да учат математика на родния си език до 4 клас. Днес в света има такава тенденция“, казва Наил Туктамишев.
Ученият е изненадан: хората, които не са имали научни ръководства и учебници на родния си език, се развиват в тази посока, а татарите изоставят висшето образование, което съществува от много години.
Наил Тухтамишев беше подкрепен от ректора Рашит Низамов по този въпрос.
„Моя колега, също ректор и също татарин, казва: „Защо е необходимо обучението на татарски език? Математиката си е математика, дори на български, дори на татарски.” А създаването и публикуването на книги и учебници на татарски се смята от мнозина за загуба на време. Сега малко хора ще оценят тези произведения, но след 30 години ще кажат - каква страхотна работа са свършили тези фенове! Засега тази работа наистина не е оценена“, казва той.
Зам.-ректорът по учебната работа Илфак Вилданов отчете намаляване на желаещите да влязат в татарската група. Така е през последните шест-седем години. Поради тази причина двете татарски групи трябваше да бъдат обединени.
Много татарски училища се затварят. Колкото по-малко училища, толкова по-малко ученици имаме. Но ако има повече кандидати, мисля, иброят на групите може да се увеличи”, смята той.
Второкурсникът Фархат Расулев смята, че мнозина просто не знаят за съществуването на факултет в университета с преподаване на татарски език. Самият той разбира за това случайно.
„Когато бях в 11 клас, видях програма на TNV с участието на студенти от този факултет. Тогава реших да дойда тук. Понякога трябва да чуете от познати, студенти от други университети, че те също са влезли в татарските групи на KSUAE, ако са научили за тях навреме. Тук сме като едно семейство. Собствена среда. Ние сме хора от една класа - много са дошли от село. Имам добри отношения с учителите“, каза Фархат.
Професорът от катедрата по строителни материали, кандидатът на техническите науки Загира Камалова отбеляза такива качества на татарските студенти като добри маниери и старание. Според учения строителят е древна професия на татарите. „От историята е известно, че именно татарите са първите, които са започнали да топят руда и чугун, започнали са да произвеждат гвоздеи и са едни от първите, които са строили къщи от варовик“, каза тя.
„Две-три години след формирането на татарските групировки имаше такъв случай. ректор тогава Валерий Куприянов. Седяхме и си говорихме, тогава вратата се отваря и един от студентите се обръща към мен: "Апа". Ректорът се възмути: „Каква „апа“, все пак това не е базар!“. Българите, разбира се, не разбират напълно това. Такъв призив ни харесва, дава топлина на душата, учениците винаги ни наричат „апа“, „аби“, споделя Загира Камалова.
Студентът от втора година Булат Садриев от детството си мечтаеше да стане строител. С радост прие възможността да учи в строителния институт на родния си език. „Израснахме в татарско село, завършихме татарско училище. Разбира се получивисшето образование на родния ни език е по-лесно и удобно за нас. Не съжалявам, че дойдох тук. Тъй като комуникацията се осъществява на нашия роден татарски език - както с учителите, така и между нас, учениците, не ни беше толкова трудно да разбираме и различни предмети. Тук преподават много добре“, казва Булат.
Доцентът, кандидат на техническите науки Назия Урмитова признава, че й харесва да преподава на татарски език. Тя знае от собствен опит колко трудно е да се получат знания в университет след татарска гимназия.
„Спомням си колко мъчително трудно беше преминаването към преподаване на български. Учителят по математика през цялото време ме упрекваше: „Ти решаваш всички задачи, но защо не можеш да обясниш?“. Сега всички начини са достъпни за студентите, те могат да учат на татарски без никакви проблеми. И когато ние учехме, хората се срамуваха да говорят татарски. Заради татарския ми прякор сред съучениците беше Назия-апа”, спомня си Назия Урмитова.
Булат Шигапов постъпва в Строителния факултет след завършване на българското училище в Нижнекамск, а Азалия Минебаева – в Алметиевск. В началото техническите термини на татарския език им бяха трудни.
„В началото бяха шокирани. Но методиките ни помогнаха”, казва Азалия. Момичето се притеснява от малкия брой ученици в групите. „По някаква причина момичетата не са склонни да отидат. Иска ми се да сме повече тук. В групата сме 15 души, като само две от тях са момичета”, разказва тя.
Зам.-ректорът по учебната работа Илфак Вилданов смята за добър показател, че сред учениците в татарските групи има възпитаници на български училища. Но появата на USE в образователната система затруднява проверката на нивото на владеене на татарски език сред кандидатите, отбелязва той.
Кога са изпититение го проведохме сами, беше много по-лесно да събираме групи. Днес трябва да избираме ученици според техните резултати и може да няма толкова много от тях с добри познания по татарски език. Аз самият участвам в комисията за подбор. Провеждаме интервюта с кандидатите, проверяваме нивото на владеене на татарски език“, обясни Илфак Вилданов.