Науката и Библията
Науката и Библията. Противоречат ли си всъщност?
СЕМЕНАТА на конфликта между Галилей и католическата църква са били посети векове преди раждането на Коперник и Галилей. Геоцентричните идеи, според които Земята е центърът на света, съществуват още сред древните гърци и са увековечени от философа Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) и астронома-астролог Птолемей (2 век сл. н. е.) *.
Представите на Аристотел за света са повлияни от възгледите на гръцкия математик и философ Питагор (VI в. пр. н. е.). Питагор вярваше, че кръгът и сферата са идеални фигури. Въз основа на това Аристотел вярва, че Вселената е поредица от сфери, вложени една в друга, подобни на слоевете лук. Всяка сфера е направена от кристал и има Земята за свой център. Звездите се движат в кръгове, получавайки енергия за движението си от най-далечната сфера - източникът на божествената сила. Аристотел също вярва, че Слънцето и другите небесни тела са съвършени, без петна или недостатъци и никога не се променят.
Картината на света, създадена от Аристотел, не е плод на въображението на естествените науки, а на философията. Идеята за движеща се Земя, според него, противоречи на здравия разум. Той също така отхвърли идеята за празно пространство и вярваше, че без прилагане на постоянна сила движението на Земята постепенно ще се забави поради триене и в крайна сметка ще спре. В светлината на наличното по онова време знание учението на Аристотел изглежда логично и доминира в умовете на хората почти 2000 години. Дори през 16 век френският мислител Жан Боден, изразявайки общоприети възгледи, пише: „Нито един човек, който има разум, нито един човек, който разбира поне малко от физиката, никога няма да излезе с идеята, че Земята е тежка и тромава. предене. около себе си и около слънцето; заот най-малкото разклащане на Земята градове и крепости, села и планини биха се срутили пред очите ни.
Църквата приема учението на Аристотел
За да разберем по-добре причините за сблъсъка на Галилей с Църквата, трябва да се върнем в 13 век, по времето на Тома Аквински (1225-1274), видна фигура в Католическата църква. Този теолог дълбоко уважаваше Аристотел и го наричаше Философ с главна буква. Той работи пет години, за да съчетае своята философия с ученията на Църквата. По времето на Галилей, както отбелязва Уейд Роуланд в „Грешката на Галилео“, „смесицата от ученията на Аристотел с теологичните възгледи на Тома Аквински се е превърнала в крайъгълен камък на доктрините на Римокатолическата църква“ („Грешката на Галилей“). Трябва също така да се има предвид, че в онези дни не е имало научна общност като такава. Образованието беше до голяма степен в ръцете на Църквата. Последната дума, както по въпросите на религията, така и по въпросите на науката, често оставаше именно на нея.
Точно в тази ситуация Галилей се появява на сцената. Още преди Галилей да се заеме с астрономията, той състави трактат за движението. В него той оспорва много от разпоредбите на Аристотел, почитани от всички. Впоследствие ученият ревностно защитава хелиоцентричната картина на света и твърди, че тя е в съответствие със Светото писание. Това доведе до факта, че през 1633 г. Инквизицията образува процес срещу него.
В своя собствена защита Галилей потвърди, че твърдо вярва в Библията като Слово на Бог. Той също така каза, че Библията е написана за обикновените хора и че нейните думи за видимото движение на Слънцето не трябва да се приемат буквално. Но всичките му аргументи бяха напразни. Тъй като Галилей отхвърли тълкуването на Писанието, основано на гръцката философия, той беше осъден! Едва през 1992 г. католическата църква официално призна погрешността на присъдата срещуучени.
Уроци по история
Това напомня предупреждението в Писанието: „Внимавайте да не се намери някой, който да ви грабне чрез философия и празна измама, според човешките предания, според принципите на този свят, а не според Христос“ (Колосяни 2:8).
Дори днес много църкви в християнския свят приемат теории и философии, които противоречат на Библията. Например, те предпочитат еволюционната теория на Дарвин пред разказа за сътворението в Битие. Така че църквите по същество превръщат Дарвин във втория Аристотел, а еволюцията в свое кредо*.
Истинската наука е в съгласие с Библията
Всичко изброено по-горе в никакъв случай не означава, че не трябва да се интересувате от наука. Самата Библия ни приканва да наблюдаваме делото на ръцете на Създателя и да се опитаме да видим удивителните качества на Бог в творението (Исая 40:26; Римляни 1:20). Разбира се, Библията не претендира да бъде учебник по естествени науки. То разкрива изискванията на Бог и аспектите на неговата личност, които не могат да бъдат познати само чрез наблюдение на творението. Той също така разказва какво е предвидил Бог за хората (Псалм 18:8–12; 2 Тимотей 3:16). Ако Библията наистина споменава природни явления, то го прави с постоянна точност. Самият Галилей веднъж каза, че и Писанието, и природата са създадени от Божието Слово и следователно са истината. Две истини, според него, не могат да си противоречат. Разгледайте примери.
Оказва се, че не само движението на звездите и планетите, но и цялата материя във Вселената се подчинява на закони, например на закона за всемирното привличане. Доколкото е известно, първото небиблейско споменаване на физически закони принадлежи на Питагор, който вярва, че светът може да бъде обяснен с помощта на числа. Две хиляди години по-късно Галилей, Кеплер и Нютоннай-накрая доказа, че материята се управлява от рационални закони.
В Библията, първото споменаване на законите на природата намираме в книгата на Йов. Приблизително 1600 г. пр.н.е. д. Бог попита Йов: „Знаеш ли наредбите [законите] на небето?“ (Йов 38:33). В книгата на Еремия, написана през 7 век пр.н.е. д. се казва, че Йехова е дал „уставите на луната и звездите“ и е установил „уставите на небето и земята“ (Йеремия 31:35; 33:25). Относно тези твърдения библейският учен Дж. Роулинсън отбеляза: „Фактът, че определени закони лежат в основата на материалния свят, Свещеното писание потвърждава толкова ясно, колкото и съвременната наука.“
Книгата на Йов споменава физическите закони около хиляда години преди Питагор. Освен това трябва да помним, че целта на Библията не е просто да съобщава факти за структурата на света, а да покаже, че Йехова е Създателят на всички неща, този, който може да създаде законите на природата.
Друг пример е непрекъснатото движение на водата на Земята, наречено кръговрат. Процесът е, че водата се изпарява от повърхността на океана или морето, образува облаци, пада като валежи на земята и в крайна сметка се връща в океана или морето. Най-старото известно небиблейско споменаване на водния цикъл датира от 4 век пр.н.е. д. В Библията това е написано стотици години по-рано. И така, през XI век пр.н.е. д. Израелският цар Соломон пише: „Всички реки се вливат в морето, но морето не прелива; на мястото, откъдето текат реките, те се връщат, за да текат отново“ (Еклисиаст 1:7).
Освен това около 800 г. пр.н.е. д. Пророк Амос, обикновен пастир и земеделец, писал, че Йехова „извиква водите на морето и ги излива върху лицето на земята“. (Амос 5:8) Без да използват сложен, специализиран речник, и Соломон, и Амос, всеки по малко по-различен начин, точно описаха водния цикъл.
INБиблията също така казва, че Бог „окачи земята на нищо“ или „на празнота“ (CoP) (Йов 26:7). Тези думи са изречени около 1600 г. пр.н.е. д. В онези дни хората не знаеха много от това, което се знае сега. Малко хора биха се осмелили да твърдят, че едно твърдо тяло може да виси в празно пространство без никаква опора. Както бе споменато по-горе, Аристотел отхвърли идеята за празнотата и той живя 1200 години по-късно!
Не е ли удивително колко точно Библията описва природните явления? Но в онези дни хората поддържаха идеи, които изглеждаха в съответствие със здравия разум, но бяха грешни. За мислещите хора това е още едно доказателство за боговдъхновеността на Библията. Следователно е мъдро да не се влияем от доктрини и теории, които противоречат на Божието Слово. Както историята показва отново и отново, философските идеи на хората, дори и на най-интелигентните, идват и си отиват, но „словото на Йехова трае вечно“. (1 Петър 1:25)
[Бележки под линия]
Тази тема е разгледана изчерпателно в книгата Животът — как започна? Чрез еволюция или чрез сътворение?“, публикувана от Свидетелите на Йехова (Глава 15, „Защо мнозина приемат еволюцията?“).
[Каретка/Снимки на страница 6]
Протестантска гледна точка
Реформаторите също отхвърлиха идеята, че слънцето е в центъра на света. Сред тях са Мартин Лутер (1483-1546), Филип Меланхтон (1497-1560) и Жан Калвин (1509-1564). За Коперник Лутер каза: „Този глупак иска да преобърне цялото изкуство на астрономията с главата надолу“.
[Бележки под линия]
От научна гледна точка изрази като "изгрев" и "залез" са неправилни. Но в ежедневната реч тези обрати са приемливи и точно отразяват случващото се от позицията на земен наблюдател. По същия начин Джошуа не отговори на въпросиастрономия; той просто описваше това, което видя.
[Илюстрации]
[С любезното съдействие]
От книгата Сервет и Калвин, 1877 г
[Снимка на страница 4]
[С любезното съдействие]
От книгата Обща история за колежи и гимназии, 1900 г
[Снимка на страница 5]
[С любезното съдействие]
От книгата Енциклопедия на религиозните знания, 1855 г
[Снимка на страница 6]
[Снимка на страница 7]
Преди повече от 3000 години Библията описва кръговрата на водата на Земята