Не ме е срам, че съм чеченец!
Разделът за рейтинг съдържа статистика за всички блогъри и общности, включени в основния топ. Рейтингът на блогърите се изчислява въз основа на броя на публикациите, достигнали върха, времето, през което публикацията е била на върха и позицията, която заема.
Но! Срам ме е от поведението на сънародниците ми и кавказците като цяло! Срам ме е от тези случаи, когато се държат неадекватно на кавказеца. Срам ме е, когато видя кавказец, чеченец или дагестанец да върви по улиците на града с бутилка бира в ръка и цигара в уста! Срамувам се, когато в градския транспорт един кавказец, вече напълно асимилиран, слят с обществото, може да не отстъпи място на жена или старец! Срамувам се, когато нашите млади хора, нарушавайки правилата за движение, летят с бясна скорост по градските пътища, като по този начин застрашават живота си и живота на другите участници в движението! И мен ме е срам, когато нашата младеж може нагло да се държи грубо с по-възрастните само защото не са кавказци! Срам ме е, когато разбера, че някъде, в някой град, е имало бой с участието на кавказци, дагестанци, кабардинци, ингуши или чеченци, няма значение! Двойно ме е срам, когато това става по вина на тези, които изброих!
Сънародници, братя, кавказци! Трябва да разберете, че веднага след като сте пресекли границите на Кавказкия регион, вие не сте отлетели от планетата Земя. Днес, като говорим за севернокавказките републики, ние говорим като субекти на Руската федерация, но знаем, че това са нашите земи, земите на нашите бащи, нашето Отечество. И ние живеем тук според нашите обичаи и традиции.
Но не трябва ли да уважаваме правата на другите българи върху техните земи и традиции? Не разбираш ли, че когато си груб с някого, това отеква в планините на цял Кавказ? Не разбирам,че когато пиете алкохолни напитки, цял кавказ има главоболие сутрин? Че когато шофирате откровено предизвикателно, тогава шофьорите в Кавказ страдат преди всичко от това?
Всичко, буквално всички ваши грешни действия, които противоречат на законите на хостела в региона, в който се намирате, се отразяват в живота на целия Кавказ! Време е най-накрая да разберете и научите за себе си, че вие не сте посетители, не гости, не гости и дори не сте приятели - навсякъде, във всеки регион, в който се намирате, вие сте преди всичко представител на своя народ и на целия Кавказ.
На какво ни учи ислямът? Ислямът учи на толерантност, добри обноски, човечност и най-важното, че ислямът казва, че Бог е един! И това може да означава, че и трите религии по един или друг начин са взаимосвързани. Престанете вече да учите на живота и правилния според вас начин на живот на хората около вас, защото дори Всевишният е казал на Пророка (с.а.с.): „Неверниците казват: „Защо не му беше низпослано знамение от неговия Господ? Наистина, ти си само предупредителен предупредител и всеки народ има водач." (Коран, сура "Гръм", стих 7). Това не говори ли нещо и за нас? Кой ни е упълномощил да учим, инструктираме, укоряваме и още повече в агресивна форма да принуждаваме хората, които ни заобикалят в районите на нашето присъствие, към такъв начин на живот, който считаме за правилен? Да казвате на хората, че живеете по грешен начин или да се опитвате да ги научите да живеят по техните собствени правила, води до конфликт. Конфликтът на културите в такива случаи е неизбежен. Трябва да си наясно, че тези твои морализаторства и наставления не водят и няма да доведат до нищо добро. В чужд манастир със свой адат не ходят!
Бих искал също така да отбележа факта, че много млади хора от кавказки националности се опитват да прекъснат между западните, европейските,Българска и "ислямска кавказка" култура. Просто е страшно да си помисля какво се случва и кой излиза от такъв човек. Тук започва конфликтът и неразбирането, което предизвиква негативно отношение на представителите на всички тези култури. Същото се случва, когато един мюсюлманин стане наполовина мюсюлманин и наполовина християнин. Как е, питате вие? Това възможно ли е? Очевидно е възможно. В края на краищата, много от нас, забранявайки си това, което е забранено за мюсюлманин, в същото време позволява това, което е позволено за християнина, но отново това, което е забранено за мюсюлманина. Не е ли? Например, позволено ли е мюсюлманин да пие алкохол? Не. Какво се случва с някой, който наруши това правило, той пие, например, в компания, в която той е единственият мюсюлманин. Пиенето уж протича нормално и битово, но по някое време някой от компанията праща нецензурни думи по дяволите точно на този „мюсюлманин“. Тук той, сякаш ужилен, скача и започва да разпространява всичко, като твърди, че казват, че не е обичайно да говорим непристойности. Като цитирам този малък пример, искам да покажа, че ако вие самите сте извършили едно нарушение на принципите на вашето жилищно строителство, второ нарушение, трето - преглътнете вече четвъртото! Не е нужно да скачате като маймуна и да се стремите, като сте пияни, да докажете, че това не е обичайно в родината ви.
Обобщавайки, възниква въпросът какво да правим и как да решаваме такива ежедневни моменти? Ако питате мен, смятам, че местните диаспори трябва да работят повече с младите хора. Във всеки регион диаспората трябва да се състои от активна част от младежта и трябва да има някакви списъци, данни за повечето кавказци, живеещи в този регион. Трябва да се срещате с тях поне два пъти месечно, трябва да знаете какво правят, какво и с какво живеят. И при какви условия. Ако изобщов добър смисъл, тогава трябва да погледнете посещаемостта в университетите, академичното представяне. Задължително е да имате връзка или поне контакти, роднини и приятели. Като цяло трябва да се работи с млади хора! Може би трябва да има някаква организация на кавказката младеж или дори трябва да се организира. Разрешавайте текущи проблеми по последователен и последователен начин.
Има популярно вярване, че сред всяка нация има добри и лоши. Човек може да каже тази простащина и да се разграничи от "лошите" си и да се направи, че проблемът не съществува. Че всичко това е клевета на злобни критици и клевета и провокация. Но проблемът съществува! Тя е! И затова трябва да погледнем реално на нещата и да се опитаме да коригираме ситуацията към по-добро за всички нас.