Нечаевци в делото Нечаев Постановка на проблема
В края на 1860г. в българския революционен ъндърграунд се случват поредица от събития, които могат да бъдат групирани под името Нечаевската афера: образованието в студентското движение 1868–1869 г. политическо крило, издание и разпространение от S.G. Нечаев, М.А. Бакунин и Н.П. Огарев за радикални прокламации, опити за създаване на организацията "Народна репресия" и редица свързани с това истории. Лицата, участващи в разследването и процеса по делото Нечаев, са известни в историята като "нечаевци". Те не са получили необходимото внимание от изследователите. Трябва да се отбележи, че дори ясно разграничение в използването на термина „нечаевци“ между участниците в „Народното клане“, обвиняемите в процеса срещу нечаевците през 1871 г. и всички лица, участващи в разследването, не може да бъде проследено в литературата.
Всъщност адвокатите на Нечаевците твърдят, че никой от обвиняемите, според К.К. Арсениев, „не съчетава условията, съставляващи типа заговорник“, че всички те са били въвлечени в авантюрата на Нечаев поради, „от една страна, измама, от друга страна, лековерие и самоизмама“ [10]. Струва ли си обаче да търсим в това само професионалните интереси на адвокатурата. По-нататъшните съдби на Нечаеви, които по-често или напълно отпадат от революционното движение, или поемат по пътя на нерадикалната народническа пропаганда, ни принуждават да се съгласим с мнението на Арсениев. От десетки Нечаевци Козмин успя да посочи само един П.М. като последовател на Нечаев. Кошкин (дори не член на „Народното наказание“), който отиде да убие жена, която заплаши членовете на неговия кръг с донос [11].
Разбира се, възприемането на всички Нечаевци само като случайни жертви би било също толкова погрешно обобщение, колкото и възприятието за тях като за „демони“. Например по време на студентвълнения, пронечаевската позиция беше заета от V.N. Черкезов, бивш ишутинец и член на петербургския кръг „Сморгонска академия“. Черкезов, който има добър подземен опит, едва ли може да се счита за наивен младеж, поддал се на психологическото влияние на Нечаев. В лично писмо той нарича Нечаев човек „не с особено ясно и широко развитие“, който не може „дори да бъде представител на сериозна и последователна политическа агитация“ [12]. Очевидно Черкезов става участник в авантюрата на Нечаев, за да реализира собствените си политически амбиции. Подобен прагматизъм може да обясни и сътрудничеството с Нечаев П.Н. Ткачев [13]. Но си струва да стигнете до заключения, общи за всички Нечаевци, само след сериозно проучване на конкретни случаи.
Дори в специализираната литература могат да се открият съмнителни предположения, показващи слаба проученост на проблема. И така, в научната енциклопедия „Революционната мисъл в България” А.Ю. Минаков категорично твърди, че Нечаев „успял да формира около 30 кръга, които обединявали до 400 души“ [14]. Вероятно този номер има за източник твърденията на Нечаев А.К. Кузнецов, който говори и за 310 арестувани по делото Нечаев. В действителност обаче комисията на сенатор Я.Я. Чемадуров бяха разпитани около 200 души, от които 152 станаха разследвани и само 87 бяха изправени пред съда [15]. От подсъдимите не повече от 60 души са били участници в „Народната репресия“ [16].
Недоразвитостта на темата не може да се дължи на липсата на източници. Архивни съдебни и следствени материали чакат своя изследовател: многотомни дела на III отдел [17], материали на наказателния отдел на I отдел на Министерството на правосъдието [18] и др. И това да не говорим за източници от личен произход, които могат да покрият проблемаотношенията между Нечаев и Нечаевци от неочаквани ъгли. Например, сравнение на мемоарите на F.A. Борисов [19] с фактите по т. нар. Елизаветградско дело [20] даде възможност да се предположи, че подсъдимите по това дело В.И. Кунтушев и М.П. Троицки не само не изповядваше терористични идеи и беше близък до Нечаев (както често се смяташе в литературата), но, напротив, поради несъгласието си с радикалните нагласи на Нечаев, последният написа анонимни доноси до местната полиция за тях [21].
И така, горният анализ на историографската ситуация ни позволява да заключим, че проблемът за Нечаев в делото Нечаев почти не е проучен. Без разбиране на характерите и мотивите на десетки нечаевци е невъзможно да се разбере нито мястото и ролята на самия Нечаев в историята на българското революционно движение, нито да се отговори на въпроса какво се крие под думата „нечаевщина“, известна на публицистите и писателите в реалната историческа обстановка от края на 60-те години на XIX век.