Неизпълнена квалификация за съучастие
Понякога случаите се признават за неуспешно съучастие, когато предполагаемият извършител не само не е започнал да подготвя престъплението, но и не е изразил съгласието си за извършването на престъплението; в други случаи съучастието се признава за неуспешно, когато извършителят още в началния етап е отказал да извърши престъпление или доброволно е отказал да го извърши, или не е използвал помощта, предложена от други съучастници на извършителите.
Съществува и по-широко тълкуване на понятието „неуспешно съучастие”. Организационната дейност, подбудителството и помагачеството се провалят в случаите, когато са останали неефективни (извършителят или не е възнамерявал да извърши престъпление, или е възнамерявал да го направи, но е размислил и не е предприел нищо). Извършителят в тези случаи изобщо не носи отговорност, а действията на другите съучастници следва да се разглеждат като приготовление към съучастие в престъпление.
Съучастието се признава за завършено не от момента на извършване на действието на съучастника (организатор, подбудител или съучастник), а от момента, в който престъплението като цяло приключи (изпълнителят извършва всички действия или настъпва престъпният резултат). В същото време съвместната дейност на две или повече лица в извършването на престъпление може, въпреки всички усилия на съучастниците, изобщо да не се осъществи поради отказа на извършителя да извърши престъплението. То може да бъде и прекъснато до момента, в който изпълнителят осъзнае замисленото от съучастниците.
От своя страна, недовършването на престъплението може да се дължи на потушаването на престъпната дейност на съучастниците от правоприлагащите органи или други лица (с други думи, недовършване на престъплението по причини извън контрола на извършителя) или доброволен отказизпълнител. Във всички тези случаи намеренията на съучастниците за извършване на конкретно престъпление се оказват неосъществени (неуспешни).
Неуспешно съучастие е налице, когато въпреки всички усилия на съучастниците извършителят откаже да извърши престъпление, както и когато откаже доброволно. В последния случай оценката на деянието като неуспешно съучастие се дължи на факта, че другите съучастници, за разлика от извършителя, не се отказват от престъплението. Ако извършителят не довърши престъплението поради независещи от него обстоятелства, действията на всички останали съучастници, както и на извършителя, трябва да се квалифицират по нормата на недовършено престъпление.
Действащият Наказателен кодекс предвижда правила за квалификация само на неуспешното подбудителство. Съгласно част 5 на чл. 34 "за приготовление към престъпление наказателна отговорност носи и лице, което по независещи от него обстоятелства не е успяло да склони други лица към извършване на престъпление." Законът не споменава неуспешни организационни и съучастнически действия, въпреки че на практика може да има случаи, когато въпреки всички предприети действия за организиране на престъпление или подпомагане, извършителят или не е приел предложената помощ, или, след като първоначално се е съгласил с нея, след това е отказал да извърши престъплението.
Но за разлика от подбудителството, организационни и съучастнически действия могат да се извършват както в процеса на подготовка на престъпление, така и в процеса на извършването му. Когато става дума например за намиране на съучастници или предоставяне на инструменти за извършване на престъпление, такива действия създават условия за извършване на престъпление и следователно, както и при неуспешно подбудителство, те трябва да се разглеждат катоподготовка за престъпление. Отговорност за приготовление възниква, ако се касае за тежко или особено тежко престъпление.