Необходимо е да се намерят епитети, сравнения, метафори и персонификации в стиховете на Тютчев 1 стих Как - училище
Стих 1 Колко неочаквано и ярко, Върху мокрото синьо небе, Арката на въздуха се издигна В мигновения си триумф! Потопи се с единия край в горите, С другия отвъд облаците — Половината небе прегърна И припадна във висината. О, в това дъговидно видение Какво блаженство за очите! За миг ни се дава, Хвани го - хвани го скоро! Виж - вече е пребледняло, Още минута, две - и какво тогава? Няма, някак ще си отиде съвсем, Какво дишаш и живееш.
2 куплет Обичам гръмотевична буря в началото на май, Когато пролетта, първият гръм, сякаш лудува и играе, Бути в синьото небе.
Млади тътени гърмят, Тук дъждът пръска, прах лети, Дъждовни бисери висят, И слънцето позлатява нишките.
Пъргав поток тече от планината, Глъчката на птиците не спира в гората, И шумът на гората и шумът на планините - Всичко ехти весело от гръмотевиците.
Ще кажеш: ветровита Хеба, Хранене на орела на Зевес, Гръмяща чаша от небето, Смеейки се, тя го разля на земята.
3 стих В тиха нощ, в късно лято, Докато звездите греят в небето, Както под тяхната мрачна светлина Заспали ниви узряват. Присънно мълчаливи, Как блестят в тишината на нощта Златните им вълни, Побелени от луната.
4 стих Пясък тече до коленете. Ние караме - късно - денят бледнее, И боровете, край пътя, сенки Сянката вече се е сляла в едно. По-черна и по-често дълбока гора - Какви тъжни места! Нощта е мрачна, като звяр с яки очи, Поглежда от всеки храст!