Непряка реч
Непряката реч се използва за предаване на изявления на други хора, ако те не са цитирани дословно (пряка реч), а по смисъл.
Непряката реч се въвежда от такива изрази като:
Er sagt(e), … Той казва/каза, . Sie meint(e), … She counts/considered, . Er behauptet(e), … Той заявява/твърди, . Sie gibt/gab an, … Тя показва/показва, . Er erklärt(e), … Той обяснява/обяснява, . Sie erzählt(e), … Тя разказва / каза, . Er stellt(e) fest, … Той заявява/заявява, . Sie fragt(e), … Тя пита/попита, . Er berichtet(e), … Той информира/докладва, .
Преобразуване на пряка реч в непряка
Когато преобразувате пряка реч в непряка, трябва да имате предвид следното:
- Промяна на местоименията (в немски, за разлика от български, личното местоимение не се изпуска в изречението с непряка реч) Например: Er sagte: „Ich habe eine Fernsehmoderatorin gesehen.“ → Er sagte, er habe eine Fernsehmoderatorin gesehen. Той каза: „Видях телевизионния водещ“. → Той каза, че (той) е видял телевизионния водещ.
- Промяна на глаголната форма (обикновено се използва подлогът) Например: Er sagte: "Sie hat ein Eis gegessen." → Er sagte, sie habe ein Eis gegessen. Той каза: "Тя яде сладолед." → Той каза, че тя е яла сладолед.
- Ако е необходимо, променете обстоятелствата на мястото и времето Например: Er sagte: „Sie war gesternhier.“ → Er sagte, sie sei am Tag zuvordort gewesen. Той каза: "Тя беше тук вчера." → Той каза, че е била там предния ден.
Декларативни изречения
Декларативните изречения в непряка реч могат да бъдат прикрепени към уводната част на изречението със съюза dass или без съюза. В несъюзните изречения словоредът на оснизречения (спряганата форма на сказуемото във втората позиция), в съюзнически - подчинено изречение (спряганата форма на сказуемото в края).
Например: Er sagte: „Ich habe eine Fernsehmoderatorin gesehen.“ → Er sagte, er habe/hat eine Fernsehmoderatorin gesehen. → Er sagte, dass er eine Fernsehmoderatorin gesehen habe/hat.
Въпросителни изречения
Личните въпроси започват с въпросителна дума.
Например: Ich fragte: "Wie sah sie aus?" → Ich fragte, wie sie ausgesehen habe/aussah. Попитах: "Как изглеждаше тя?" → Попитах как изглежда.
Общи въпроси (въпроси без въпросителна дума) в непряка реч се въвеждат от съюза ob.
Например: Ich fragte: „Hat sie dir Trinkgeld gegeben?“ → Ich fragte, ob sie ihm Trinkgeld gegeben habe/hat. Казах: "Тя ли ти е дала бакшиш?" → Попитах дали му е дала съвет.
Изисквания и искания
За да се предадат изисквания в непряка реч, обикновено се използва модалният глагол sollen. За особено учтиви молби в официален контекст може да се използва mögen.
Например: Er sagte zu mir: „Sei nicht so neugierig!“ → Er sagte, ich solle/soll nicht so neugierig sein. Той ми каза: "Не бъди толкова любопитен!" → Той ми каза да не бъда толкова любопитен. Er sagte dem Gast: „Kommen Sie bitte etwas später wieder.“ → Er sagte, der Gast möge doch bitte etwas später wiederkommen. Той каза на посетителя: "Моля, върнете се малко по-късно." → Той помоли посетителя да влезе малко по-късно.
В допълнение, исканията и исканията могат да бъдат предадени с помощта на инфинитивния оборот. За да направите това, понякога трябва да промените уводния израз.
Например: Er forderte mich auf, nicht so neugierig zu sein. Той ме насърчи да не бъда толкова любопитен. → Er bat den Gast,doch bitte etwas später wiederzukommen. Той помоли госта да влезе малко по-късно.
Индикатив или подлог
Непряката реч може да се предава както с помощта на конюнктивата, така и с помощта на индикатива (показателното настроение). В разговорната реч много често се използва индикативът. В писмения език обикновено се предпочита конюнктивата.
Предаване на временни форми в конюнктивата
В непряката реч обикновено се използват формите на подлог I (освен когато тези форми съвпадат с индикатива, вижте раздела „Употреба на подлог II и würde“ по-долу).