Несъбираемите дългове и екзистенциалната финансова криза в ЕС – централни банки
Огромни задължения на частни банки и инвестиционни фондове тихомълком бяха прехвърлени на данъкоплатците в Южна Европа. Нещо подобно се случи по-рано в Гърция, но сега мащабът на действието нарасна неизмеримо, както и последствията за световната финансова система.
Тази сделка, която бързо наближава 1 трилион евро, не е одобрена от нито един демократично избран парламент. Това се случи като страничен ефект от монетарните облекчения на Европейската централна банка, която се превърна в канал, осигуряващ изтичането на капитали от страните от Южна Европа към Германия, Люксембург и Холандия.
„Социализирането на риска“ се случва невидимо като следствие от платежната система Target 2 на ЕЦБ. Ако политиката във Франция и Италия предизвика екзистенциална криза на еврото през следващите месеци, тогава гражданите както на страните кредитори, така и на страните длъжници ще открият пълния ужас на ситуацията, която евровластите са организирали за тях.
Този риск е реален. Докато пиша тази публикация, четири от петте водещи истории във френския финансов всекидневник Les Echos включват сценарии за разпадането на Европейския съюз. Не си спомням толкова открити дискусии по тази тема в континенталната преса в цялата история на европроекта.
Както винаги, пазарите на дълг действат като барометър на стреса. В сряда доходността на двугодишните германски облигации падна до рекордно ниски нива от -0,92%, знак, че се случва нещо специално. „Алармената система отново започва да бипка. Нашата статистика за капиталовите потоци показва значително увеличение на входящите потоцисредства в безрискови германски активи. Ситуацията започва да прилича на кризата в еврозоната от 2011 г.“, каза Саймън Дерик от BNY Mellon.
Системата Target2 е създадена, за да регулира автоматично сметки между клоновете на ЕЦБ в различни страни. Реално тази система се превърна в механизъм за еднопосочно движение на капитала.
Частните инвеститори изгодно предават своя италиански и португалски дълг на ЕЦБ и изпращат постъпленията във взаимни фондове в Германия и Люксембург. „Този процес показва, че паричният съюз се разпада, въпреки всички усилия, положени от Марио Драги да го предотврати“, каза бивш високопоставен служител на ЕЦБ.
Само Banca d'Italia дължи рекордните 364 милиарда евро на ЕЦБ - или 22% от БВП на Италия - и цифрата продължава да расте. Mediobanca изчислява, че около 220 милиарда евро са напуснали Италия от началото на QE от ЕЦБ. Изтичането на средства е почти точно равно на размера на изкупените облигации от ЕЦБ.
Професор Марчело Минена от университета Бокони в Милано каза, че мълчаливото прехвърляне на частния риск върху данъкоплатците - до голяма степен незабелязано от италианските медии - прави италианската централна банка неплатежоспособна, ако Италия напусне валутния съюз. „Честно казано, тези дългове стават толкова големи, че не могат да бъдат върнати“, каза той.
Това е сериозно твърдение. Г-н Драги недвусмислено потвърди, че задълженията на Target2 не са празна фраза, което означава, че италианският държавен дълг е значително по-висок от официално публикуваните данни.
Задълженията на Испания по системата Target2 възлизат на €328 милиарда, което се равнява на почти 30% от БВП на страната. Португалия и Гърция дължат общо 72 милиарда евро.По този начин всички тези страни са или неплатежоспособни, или опасно близо до това, ако всички тези дългове се добавят към съществуващите официални задължения.
Уилям Бютер от Citigroup казва, че централните банки, които съставляват незавършената структура в еврозоната, изобщо не са истински централни банки. Те са по-скоро като "валутен борд". Те могат да фалират и някои от тях вероятно ще претърпят точно такава съдба. Накратко, те не са „надежден партньор“ за други централни банки от евросистемата.
Изненадващо, рейтинговите агенции все още отказват да третират задълженията на Target2 като реален дълг дори след писмото на Драги и предвид очевидните политически рискове. Вероятно просто не могат да го направят, тъй като са регулирани от европейските власти и понякога биват законно бичувани в страни, които не харесват присъдите им. Каквато и да е причината за нежеланието им да говорят за това, може да се наложи да платят за късогледството си по-късно.
От другата страна на счетоводната книга е Германската Бундесбанк, която е натрупала 796 милиарда евро в искове към Target 2. Люксембург има позиция от 187 милиарда евро, което потвърждава ролята му на финансов център. Тази цифра се равнява на 350% от БВП на страната и е 14 пъти по-голяма от бюджета на Люксембург.
Какво ще стане, ако еврозоната започне да се разпада? Можем да предположим, че много преди разрушаването да се извърши, мащабът на изтичането на капитал ще се увеличи и дисбалансът в Target2 ще достигне 1,5 трилиона евро. Г-н Buiter казва, че ЕЦБ ще трябва да прекъсне каналите за финансиране на "непоправимо неплатежоспособни" централни банки, за да се защити.
Верижната реакция в този случай би започнала с неизпълнението на задълженията на южните страни към ЕЦБ, които презна свой ред, по това време, тя би имала затруднения да изпълни задълженията на Target2 към страните от Северна Европа, ако тази институция изобщо беше функционирала до този момент. Нито една държава не стои зад ЕЦБ. Тази банка е сирак.
В този случай централните банки на Германия, Холандия и Люксембург ще загубят част от средствата, поставени в пасивите на Target2, но те ще трябва да изпълнят собствените си задължения към банките, работещи в техните страни. Тези задължения са възникнали в резултат на стерилизиране на притока на средства по системата Target2.
С други думи, централната банка на Люксембург може внезапно да се окаже задлъжняла със задължения от 350% от БВП на Люксембург към частни инвеститори. Банката може да се опита да започне да печата люксембургски франкове и да види какво ще се случи.
Агенции Moody's, Standard & Poor's и Fitch са дали на Люксембург суверенен рейтинг ААА, но това само подчертава интелектуалната и идеологическа непълноценност на тези компании.
Най-изненадващо е дори не фактът, че подкрепата на френската Марин льо Пен от Националния фронт скочи до 28% в едно проучване, а фактът, че сега разпределението на гласовете между нея и бившия премиер Франсоа Фийон е 44 към 56 в полза на последния.
Социологическата група Elabe казва, че никога досега не е виждала такива числа от Льо Пен. Около 44% от френските "работници" са заявили, че ще гласуват за нея и това показва колко сериозно е навлязла в територията на социалистическата партия. Стъкленият таван започва да се напуква.
Сега във Франция може да се случи всичко, точно както в Италия, където управляващата Демократическа партия се разпада точно пред очите ни. Партийният лидер Матео Ренци нарече раздора в партиятав редиците на „подаръка на Грило“, чието движение „Пет звезди“ води в италианските социологически проучвания с резултат от 31%.
Четирите италиански партии, които държат половината места в парламента на страната, флиртуват с темата за връщане към лирата и са близо до сключване на съюз.
И всичко това се случва, когато пазарите започват да се притесняват от намаляването на купуването на облигации от ЕЦБ. Колкото по-силна е икономическата статистика, толкова повече се усеща тази нервност и натискът от Германия предвещава края на стимулите.
Дали Италия може да преживее загубата на защитата на ЕЦБ е открит въпрос. Mediobanca казва, че италианската хазна трябва да събере или прехвърли над 200 милиарда евро дълг тази година, като единственият купувач е само Франкфурт.
Франция и Италия заплашват продължаването на експеримента с еврото. Ако системата се обърка, тогава ангажиментите към Target2 ще станат реални, но това няма да свърши дотук. Дългове от трилиони долари ще бъдат поставени под въпрос. И ако това се случи, ще има ли някой, който все още да помни Брекзит?