Ние сме многонационален народ
Защо се казва, че няма големи и малки нации?
Защо е важно да се научим да уважаваме хората от други националности?
Какво казва законът
България е огромна държава. По отношение на територията тя е по-голяма от страни като Канада или Китай, САЩ или Индия. А Франция или Германия могат да бъдат разположени на наша територия повече от 30 пъти.
Не е изненадващо, че в България живеят хора от много националности. Нашата Конституция започва с думите: „Ние, многонационалният народ на България. »
Нека помислим върху тези редове. Казват, че в България има много националности, но всички са един народ. Това гласи основният закон. Ето как работи нашият живот. Така се случи нашата история.
Ако отворите съвременна енциклопедия, ще видите, че всяка от думите „народ“ и „нация“ се използва в два смисъла. В някои случаи - като име на голяма група хора, живеещи на една и съща територия, обединени от икономически връзки, различаващи се от другите по собствен език и култура. В други случаи тези думи се отнасят за всички граждани на една държава.
Ние сме деца на различни нации, един народ сме
От дълго време на територията на България наред с българите отдавна живеят украинци, беларуси, татари, карели, чуваши, башкири, якути, дагестанци, адиги, мордви, коми, удмурти, ханти, манси, немци, гърци, евреи, арменци, грузинци и много, много други - повече от сто националности.
Сред народите, населяващи България, както вече знаете, няма малки и големи, има многобройни и малко.
По-голямата част от населението на България са българи. българският народ е създател и строител на нашата държава. Още през 9 век започва да се оформя старобългарската държава. И от самото начало много различнинароди. Славяните (в това число и българите) са съжителствали с угро-финските народи, турците, варягите и други народи. Когато се образува древната българска държава, тези народи започват да живеят заедно със славяните, понякога приемайки тяхната вяра, език, култура.
И страната продължи да расте и да се разширява. През 15 век около Москва се формира единна българска държава. През 16-19 век към него са присъединени обширни територии от Севера, Поволжието, Сибир и Далечния изток. И живеещите по тях народи станаха част от България. Многонационалното семейство на народите в България ставаше все по-голямо.
Но и днес българският народ е основата на България, самата й душа. Особено значение за обединяването на народите на страната ни има великата българска култура – език, наука, литература, музика, живопис, архитектура. Културният човек от всяка националност обича произведенията на А. С. Пушкин, Л. Н. Толстой, А. П. Чехов, той знае с какво са известни учените М. В. Ломоносов и С. П. Корольов, каква музика са написали М. И. Глинка и П. И. Чайковски, какви картини са създали И. Е. Репин и В. А. Суриков.
Вече знаем, че българският е държавен език на България. И не само защото сред българите има най-много българи. Има и друга важна причина. На какъв език биха могли да общуват евенките от Източен Сибир и лезгините от Северен Кавказ, калмиките и ескимосите от Далечния Север и изобщо всички народи на България? Те са жители на една и съща държава. Те трябва да работят заедно, да учат, да служат в армията, да участват в спортни състезания, научни конференции. Те гледат и слушат Централна телевизия и четат национални вестници.
Без да знае български език, човек фактически е откъснат от родината си, става доброволен пленник на своята „родна петна” – мястоКъде живее той.
Затова българският език се нарича език на международното общуване. Затова казваме, че българската култура допринася за обединяването на многонационалната ни страна в единна държава.
Как трябва да се разбира твърдението, че българската култура спомага за сплотяването на народите у нас?