Николаевка. Естонско село в България
През 1897 г. Николай II разпределя земя на естонските заселници в района на Новосибирск, в волост Кищов, близо до село Пустоваловка. Според легендата съпругите на заселниците, които пристигнали по-късно, не харесали мястото. И нещо друго ми хареса, между две реки. Оттогава там живеят естонци. Все още говорят естонски, добре, вече български. Първите заселници са Ян Серд, Ян Гамер, Адам Кеввай. Сега жителите на Николаевка също наричат Малката Естония.
Първите заселници Кеввай Самуил и Лина
Още първия път, когато дойдох тук след дъждовете, а пътят приличаше на поле с кална каша, в която ако стъпиш, ще паднеш до колене.
При тези първи посещения останах при Олга Брикман, ръководител на клуба, и този път вече възкресих в паметта си маса, отрупана с картофени палачинки, палачинки, домашна сметана и всичко, на което не мога да устоя, докато не се наситя до горе)).
Но този път пристигнахме и минахме през пусто село, докато не срещнахме залитащ естонец с бутилка вино. И както обикновено, забравих къде живее Олга и попитах този селянин.
Оказа се, че Олга вече е заминала за Новосибирск за една година и сега живее там. Почти всички млади хора заминаха да учат в градовете и най-вероятно никой няма да се върне тук. Отчасти защото, когато шофирате тук в дъжда, пътят изглежда като поле с кална каша. Но дори и без дъжд е трудно да се стигне до тук. От Kyshtovka - около 40 км. Градският транспорт или не се движи, или се движи веднъж или два пъти седмично.
Сега в селото има по-малко от 100 души. Тази цифра е трудна за дефиниране, т.к. младите хора учат в градовете, а гимназистите отиват в съседно село за една седмица и живеят там в интернат през всички дни без почивните дни.
Ендла Гамер, 82 години.Ендла има 7 деца, 21 внуци и 7 правнуци.
Тази година е просто невероятна реколта от картофи. Вървяхме през пусто село, докато естонците копаеха картофи в зеленчуковите си градини. И вече в края на селото срещнахме Таня и Витя - те решиха да си починат от копаене. Тъй като нямаше какво да правим, ние предложихме нашата помощ и те бяха много щастливи. Пет от децата им заминаха да учат, а нивата с картофи се оказа около декар. Изкопаха малко повече от половината, но мазето вече беше пълно и картофите бяха поставени в торби направо в двора.
Тези, които обикалят селата и купуват картофи от селяните, вероятно няма да стигнат до Николаевка тази година, защото реколтата е невероятна във всички села - и в по-достъпните. И цената на този картоф тази година е 2 рубли за килограм.
Месото се продава тук за около 80 рубли за кг. Тук всеки градски човек, който купува всичко няколко пъти по-скъпо в градовете, може да вземе кола и да отиде до най-близкото затънтено село (в България има много такива) и да купи всичко необходимо за себе си и приятели и съседи, евтино. И той е добре, и селото също. И препродавачът също не е лош, т.к. все пак му е достатъчно...
На следващия ден бяхме на гости при настоящия мениджър на клуба Лариса Брикман. Тя пази вещите на първите заселници и бях изненадан, че първите заселници дойдоха тук от Естония и донесоха със себе си КАФЕМЕЛАЧКА. И камера. Именно те вървяха с каруци по чача и носеха всичко това ...
Лариса говори за факта, че много николаевци са посетили Естония, но почти всички се връщат. Много малко хора ходят там. А николаевчани се наричат сибирски естонци. А в Естония сибирските естонци не са много очаквани. И техният език е малко по-различен от този, който се говори в Естония.
- Когато ми е трудно, тогава гледам тукв този прозорец - навън, виждате полетата. И ги гледам… през всеки сезон са различни… и става толкова хубаво. - Лариса гледа през прозореца и аз гледам с нея и разбирам, че правя същото нещо у дома в града.
И както в града, работа има всеки ден. От сутрин до вечер. Само тук всичко е по-очевидно. Градската верига на живота е живот - работа - заплата - храна. И тук е просто живот – работа-храна. Общо взето, без да се заблуждавате, че уж правите нещо обществено полезно, а просто работите, за да се изхранвате.
Връщахме се с камион, който превозваше кокошки. Хладилникът му се повреди и той бързаше, за да не се развалят пилетата ... И той караше от Омск до Красноярск - хиляди километри носеше пилета от птицеферма. И той каза, че това са неразбираеми пилета, отглеждани на инжекции и не е ясно какъв вид храна за 48 дни до един и половина кг. И си помислих, че по това време николаевските пилета, израснали в сибирските простори, се разхождат из селото в големи количества и кълват екологично чиста трева ...
Жителите на Николаев казват, че най-естонският, е, един от най-любимите празници тук е Иван Купала.
Голям огън и танци на брега, плетене на венци и наливане на вода на следващия ден - всичко това, разбира се, е задължително.
В Николаевка има много цвят. Отвън и вътре в къщите..
Таня и Витя, с които копахме картофи и с които ни приеха през нощта Не можете да ходите там без тези неща. Дори момичетата ходят на дискотека с галоши*
Фотоапарат от музея на Лариса Брикман. Донесен е със себе си от първите заселници от Естония. Мила Кеввай. Погледнахме тази женаалбуми със стари снимки. Къпане край Николаевка по време на война. Приблизително 1941 г. Песенник на естонски. Черно-бяла снимка - майката и бащата на булката, които са вдясно на цветната снимка :) Първият естонски учител в училището в Николаевка по време на войната. Снимка от 1961 г. Ето как изглежда Чуйският тракт през 1936 г. Долината на река Чулишман през 1936 г. Обърнете внимание на името на републиката.
Други доклади в моя блог:
(в) Олга Салий. Копирането на материала е забранено.
Можете да оцените тази статия: (8 оценки, средно:4,75 от 5)