Николай Василиевич Гогол
пет курена пред другите порти, пред другите три курена. Dyadkivsky и Korsunsky хижа за засада! Полковник Тарас с полка за засада! Титаревски и Тимошевски курен за резерва, от дясната страна на конвоя! Щербиновски и Стебликовски горни - от лявата страна! Да, излезте от реда, браво, които са по-зъби с една дума, тормозете врага! Полякът има празноглав характер: той няма да понесе мъмрене; и може би днес всички ще излязат от портата. Kurenye вождове, огледайте всяка ваша колиба: който има недостиг, попълнете го с останките на Pereyaslavskogr. Погледнете го отново! Дайте на всеки питие за чаша и парче хляб за казак! Само че, вярно, всички още са пълни с вчерашния ден, защото няма къде да се сложи истината, всички са яли толкова много, че се чудя как никой не е пръснал през нощта. Да, ето още една заповед: ако някой, кръчмар, жрд, продаде на казак поне един кухол сивуха, тогава ще забия свинско ухо, куче, на самото му чело и ще го обеся с главата надолу! На работа, братя! Захващай се за работа! Това беше заповедта на кошевия и всички му се поклониха до кръста и без да си слагат калпаците, се разотидоха по колите и лагерите си, а когато доста се отдалечиха, нахлузиха само калпаците си. Всички започнаха да се въоръжават: те опитаха саби и широки мечове, изсипаха барут от торби в колби за барут, претърколиха се назад и застанаха на каруците и избраха коне. Тръгвайки към своя полк, Тарас се замисли и не можа да разбере къде е отишъл Андрий: дали не е бил заловен заедно с другите и вързан ли е сънен? Но не, Андрий не е такъв, за да се предаде на живите като затворник. Сред убитите казаци той също не се виждаше. Тарас се замисли и тръгна пред полка, без да чува, че някой го е викал дълго време.име. - Кому трябвам? - каза той, най-накрая се събуди. Пред него стоеше евреинът Янкел. - Пан полковник, пан полковник! - каза евреинът с припрян и прекъснат глас, сякаш искаше да обяви, че нещата не са съвсем допуснати. - Бях в града, полковник! Тарас погледна евреина и се учуди на факта, че вече е успял да посети града. Кой враг те доведе там? — Сега ще ти кажа — каза Янкел. - Щом чух шум призори и казаците започнаха да стрелят, аз грабнах кафтана си и, без да го облека, хукнах натам; По пътя вече го сложих в ръкавите си, защото исках да разбера възможно най-скоро защо е шумът, защо казаците започнаха да стрелят в самата зора. Взех го и изтичах до самите градски порти, в момент, когато последните войски влязоха в града. Гледам - пред мен пан корнет Галяндович. Той е човек, когото познавам: от третата година дължи сто червенички. Последвах го, сякаш за да изправя дълг от него, и влязох в града с тях. - Как: влязохте в града и дори искахте да оправите дълга? - каза Булба. - И не е наредил да ви обесят точно там, като куче? „Честно казано, исках да го обеся“, отговори евреинът, „слугите му вече ме бяха сграбчили напълно и хвърлиха въже на врата ми, но той помоли господаря, каза, че ще изчакам дълга, колкото господарят иска, и обеща да заеме повече, веднага щом ми помогне да събера дългове от други рицари; защото корнетът - ще кажа всичко на господаря - няма дори едно червено в джоба си. Въпреки че има ферми и имения, и четири замъка, и степна земя чак до Шклов, но има стотинки като казак, той няма нищо. И сега, ако бреславските евреи не го бяха въоръжили, нямаше да има за какво да тръгне на война. Затова го нямаше в Сейма. - Какво правихте в града? Виждали ли сте нашите? - Как! Има много от нас там: Ицка, Рахум, Самуйло, Хайвало, евреин наемател.. - Разкарай се, куче! — извика ядосан Тарас. - Защо ме боцкаш с твоето еврейско племе! Питам ви за нашите казаци. - Нашите казаци не видяха. И видях един Пан Андрий. Виждал ли си Андрия? — извика Булба. - Е, къде го видя? в канавка? в дупка? обезчестен? свързан? - Кой би дръзнал да върже пан Андрий? Сега той е толкова важен рицар. Dalibug, не знаех! И пленници в злато, и ръкавици в злато, и огледало в злато, и шапка в злато, и злато около кръста, и злато навсякъде, и всичкото злато. Както слънцето гледа през пролетта, когато всяка птица писука и пее в градината и тревата мирише, така и то грее цялото в злато. И управителят му даде най-добрия кон под върха; двеста червонца струва един кон. Защо е облякъл чуждо облекло? - Защото е по-добре, затова го сложих. И той пътува, и други пътуват; и той учи, и той е научен. Като най-бедния полски тиган! Кой го принуди? - Не казвам, че някой го е карал насила. Тиганът не знае ли, че е отишъл при тях по собствено желание? - Мина на тяхна страна, вече е напълно иний. - Лъжеш, свинско ухо! - Как да лъжа? Глупак ли съм да лъжа? Щях ли да излъжа собствената си глава? Не знам ли, че евреин ще бъде обесен като куче, ако излъже тигана? - Значи излиза, че той според вас е продал родината и вярата си? - Не го казвам, за да продава какво: казах само, че е ходил при тях. - Лъжеш, проклет евреин! Не е имало такова нещо в християнската земя! Объркал си се, куче! - Да никне трева на прага на къщата ми, ако бъркам! Нека всеки плюе на гроба на баща си, майка си,свекъра, и бащата на баща ми, и бащата на майка ми, ако бъркам. Ако тиганът иска, дори ще ви кажа защо отиде при тях. - Губернаторът има красива дъщеря. Господи, каква красота! Тук евреинът се опита, доколкото можеше, да изрази красотата на лицето си, разпери ръце, присви очи и изви уста настрани, сякаш беше вкусил нещо. - Е, какво от това? - Той направи всичко за нея и продължи напред. Ако човек се влюби, той е като подметка, която, ако я накиснеш във вода, огънеш - тя ще се огъне. Булба се замисли усилено. Той си спомни, че силата на слабата жена е голяма, че тя унищожи много силни, че природата на Андрий е податлива от тази страна; и той дълго стоя като вкоренен на едно и също място. — Слушайте, господине, ще разкажа всичко на господина — каза евреинът. - Щом чух шума и видях, че минават през градските порти, грабнах със себе си наниз от перли за всеки случай, защото в града има красавици и знатни жени, а щом има красавици и знатни жени, рекох си, те и да нямат какво да ядат, пак ще купуват бисери. И щом слугата на корнета ме пусна, аз изтичах в двора на губернатора да продавам бисери и поисках всичко от татарския слуга. — Сега ще има сватба, щом прогонят казаците. Пан Андрий обеща да прогони казаците. - И не си го убил на място, проклет сине? — извика Булба. - Защо да убивам? Преместил се е по собствено желание. Защо човекът е виновен? Там му е по-добре и се премести там. - И го видяхте в лицето? - За Бога, в лицето! Такъв славен войн! Всичко най-хубаво. Бог да го благослови, той веднага ме позна; и когато се приближих до него, веднага казах. - Какво каза Ог? - Той каза. първо кимна с пръст, а после каза:— Янкел! И аз: "Пан Андрий!" - Казвам. „Янкел! - Лъжеш, проклет Юда! - извика, изгубил нервите си, Тарас. - Лъжеш, куче! Ти разпна Христос, проклетник! Ще те убия, Сатана! Махай се оттук, иначе ще умреш точно там! - И като каза това, Тарас извади сабята си. Уплашеният евреин веднага се втурна към всичките му плешки, щом тънките му сухи прасци можеха да понесат. Дълго време тичаше, без да се обръща назад, между казашкия лагер и след това далеч през цялото открито поле, въпреки че Тарас изобщо не го преследваше, смятайки, че е неразумно да излее гнева си на първия, който се появи. Сега той си спомни, че предишната вечер беше видял Андрий да върви през лагера с някаква жена и побелялата му глава клюмна, но все още не искаше да повярва, че може да се случи такова странно нещо и собственият му син да продаде вярата и душата си. Казашкото движение се чу в града. Всички се изсипаха на крепостната стена и пред казаците се появи жива картина: полски рицари, един по-красив от друг, стояха на крепостната стена. Медните шапки блестяха като слънца, оперени с бели пера като лебед. Други носеха светли калпаци, розови и сини, с обърнати върхове надолу; кафтани с прегъващи се ръкави, бродирани и златни и просто подплатени с дантели; онези саби и пушки в скъпи рамки, за които тиганите платиха скъпо, - и имаше много други украшения. Отпред стоеше високомерно, в червена шапка, обшита със злато, полковникът Буджаковски. Полковникът беше напълнял, по-висок и по-дебел от всички тях, а широкият скъп кафтан го обличаше със сила. От другата страна, почти до страничната порта, стоеше друг полковник,малък човек, целият изсъхнал; но малки, бдителни очи гледаха оживено изпод гъсто израснали вежди и той бързо се въртеше на всички посоки, сочейки умно с тънката си суха ръка, давайки заповеди; личеше си, че въпреки дребното си тяло познава добре военната наука. Недалеч от него стоеше корнет, дълъг, дълъг, с гъсти мустаци и изглеждаше, че не му липсваше боя по лицето: той обичаше силни медовини и добро угощение. И имаше много зад тях от всяка шляхта, въоръжени кой със своите златни монети, кой с кралската хазна, кой с еврейски пари, залагайки всичко, което не се намираше в замъците на дядо. Имаше и доста сенаторски бездарници, които сенаторите водеха със себе си на вечери за чест, които крадяха сребърни чаши от масата и бюфетите и след днешната чест на другия ден седнаха на козите да карат конете на някой тиган. Имаше много неща там. Понякога нямаше нищо за пиене и всички се обличаха за войната. |