Няколко думи за предразсъдъците в наказателното производство
Анастасия Саморукова, адвокат на Московската адвокатска колегия "Правен експерт"
НЕПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПРЕДПРЕСЪДЪЦИ
Относно предразсъдъците като възможно основание за прекратяване на наказателно дело в предварителното изслушване
Днес е лесно да излезеш с предложение,
И утрешният ден ще бъде предрешен
Думата "предразсъдък" идва от латински. praejudicio - "предопределяне". В наказателно-процесуалния закон на България под преюдициал се разбира задължението на органите на предварителното разследване, прокурора и съда при образуване на наказателно дело да признаят без допълнителна проверка и доказване обстоятелствата, предварително установени с влязло в сила съдебно решение, постановено в рамките на наказателно, гражданско, арбитражно или административно производство[1].
До 2009 г. чл. 90 от Наказателно-процесуалния кодекс на Република България гласи следното: „Обстоятелствата, установени с влязлата в законна сила присъда, се признават от съда, прокурора, следователя, дознателя без допълнителна проверка, ако тези обстоятелства не будят съмнение у съда. В същото време такава присъда не може да предреши вината на лица, които преди това не са участвали в разглежданото наказателно дело.
Тълкувания на чл.90 от Наказателно-процесуалния кодекс
Същевременно се забелязва известен пропуск в логиката при оценката от органите на предварителното разследване на фактите, установени с окончателните решения на съдилищата: придържайки се към правилото, че влязла в сила присъда по друго наказателно дело създава предубеденост относно наличието или отсъствието на самия факт на деянието (което е разбираемо, тъй като поради обвинителния уклон на нашето наказателно производство, такъв подход значително опростява работата на разследването), установенотосъс съдебно решение по гражданско (арбитражно) дело не отчитат факта.
На практика това означава следното: ако съдебната присъда установи, че (например) не е имало измама, тогава в бъдеще (при липса на нови или новооткрити обстоятелства) наказателно дело за факта на измама по отношение на същия обект на посегателство няма да бъде образувано. Но в същото време, ако решението на арбитражен съд или съд с обща юрисдикция установи факта на законно прехвърляне на собствеността, органите на предварителното разследване са напълно свободни да образуват дело по факта на измама, без да се занимават с процедурата за преодоляване на вредата от такива решения (т.е. без да ги оспорват по начина на глава 42 от Гражданския процесуален кодекс на България или глава 37 от АПК на Руската федерация). Самото изкуство. 90 ГПК България не само не прави разлика между юридическата сила на фактите, установени с влязло в сила решение на наказателен или граждански съд, но и подчертава преюдициалната сила на последното.
В резултат на вземането на решения по граждански дела въз основа на тези фалшиви документи, същите съдии от окръжния съд са имали обща представа, че няма права на граждани върху поземлени дялове, което е довело до формирането на единна съдебна практика в областта и следователно не е необходимо ответниците да фалшифицират доказателства по всяко дело.
Следователно тези решения, въпреки липсата на позоваване на фалшиви документи, не могат, противно на аргументите на защитата, да имат преюдициална стойност.
Разяснения на Конституционния съд
Очевидно е, че разследването, вместо да преодолее предубедеността на решенията на гражданските съдилища по предвидения от закона ред, търси претекст как да избегне това преодоляване по изящен начин или дори наличието на предубеденост.игнорирайте. И това е въпреки факта, че Конституционният съд на България недвусмислено заявява: „...докато в хода на наказателния процес не се установи въз основа на несъмнени обстоятелства фактът на фалшифициране на доказателства и вината на едно лице в това престъпление, решението по делото трябва да се тълкува в полза на собственика на имота, тъй като законността на прехвърлянето на собствеността не може да бъде опровергана само с предположението за фалшифициране на доказателства. И дори потвърждението на факта на фалшифициране на доказателства може да не е достатъчно за преразглеждане на решението по гражданско дело, ако други данни, установени в гражданския процес, позволяват да се признае прехвърлянето на собствеността като законно, въпреки факта на фалшификация ”(клауза 4.2 от Резолюция № 30-P).
И дори повече от това, в отговор на искането на председателя на Следствения комитет на България за разяснение на Постановление № 30-П, Конституционният съд посочи, че „като единствен способ за опровергаване (преодоляване) на предразсъдъците във всички видове съдебни производства следва да се признае проверката на съдебните актове по новооткрити обстоятелства, като основания за това е установяването със съдебна присъда на престъпления против правосъдието, извършени по време на разглеждането. по вече приключило дело, включително фалшифициране на доказателства.“ Съдът допълнително подчертава, че правната позиция, съдържаща се в Решение № 30-P, „че преодоляването на вредоносната сила на съдебно решение, постановено в гражданско производство в хода на наказателното производство, е възможно въз основа на съдебна присъда, постановена в хода на производство по наказателно дело за престъпление срещу правосъдието, засягащо правната сила и значението на доказателствата, използвани при решаването на гражданско дело, само по начина, предвиден от законодателството за гражданското дело.съдебно производство, е изразено съвсем ясно и не се нуждае от допълнително тълкуване на този указ по същество.
От всичко казано по необходимост следва изводът, че, разяснявайки конституционно-правния смисъл на чл. 90 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, Конституционният съд на България установява единствената възможна процедура за преодоляване на вредата от решение, постановено по гражданско дело:
1) съдебна присъда по наказателно дело за престъпление срещу правосъдието установява наличието на обстоятелства, които биха могли да повлияят на приемането от съда на несправедливо решение по гражданско дело за прехвърляне на собственост;
2) въз основа на такава присъда се възобновява гражданското производство поради новооткрити обстоятелства;
3) и само при промяна на решението на съда по гражданско дело в съответствие с глава 42 от НПК или глава 37 от АПК и ако има признаци на престъпление, в бъдеще може да бъде образувано наказателно дело от следствието по обстоятелства, свързани със законността на това прехвърляне на собствеността.
Но до съдебното опровергаване на увреждащия факт, разследването не може и не трябва да се занимава с въпроса, който е бил предмет на доказване в гражданско дело, т.е., например, не може да бъде образувано наказателно дело (и образуваното дело трябва да бъде прекратено) за измамно придобиване на правото на собственост при наличието на факта на законно придобиване на правото върху този имот, установен със съдебно решение. Тъй като с оглед наличието на установения чл. 90 Наказателно-процесуалния кодекс на България засяга решения на съдилища с обща юрисдикция и арбитражни съдилища, в този случай няма състав на престъпление и процедурата за органите на предварителното разследване в този случайрегламентиран от параграф 2 на част 1 на чл. 24 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация.
Като оставим настрана проблема за изпълняемостта на решенията на Конституционния съд на България като цяло, който отдавна е предмет на отделна дискусия[3], следва да се отбележи, че разследващите органи си позволяват произволно тълкуване на чл. 90 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация, както и позицията на Конституционния съд на България по този въпрос, необосновано образуване на наказателни дела или непрекратяване на съществуващи.
В тази връзка един от вариантите за решаване на този проблем е следният. В част 1 на чл. 239 НПК България установява задължението на съда да прекрати наказателно дело или наказателно преследване на лице в предварително заседание. Основанията за такова прекратяване са обективни и безспорни, надлежно установени (федерален закон, резолюция на Държавната дума, окончателни решения на съдилища, актове за гражданско състояние) юридически факти, които не изискват допълнителна съдебна проверка и разглеждане на делото по същество. Ето и основанията:
– изтичане на давността за наказателно преследване;
- смъртта на заподозрения или обвиняемия (с изключение на случаите, когато е необходимо наказателно производство за реабилитация на починалия);
- липсата на изявление от жертвата (ако наказателно дело може да бъде образувано само по негово изявление);
- наличието на влязла в сила присъда по същото обвинение или съдебно определение или решение на съдия за прекратяване на наказателното дело по същото обвинение;
- наличието по отношение на заподозрения или обвиняемия на неотменено решение на органа за разследване, следователя или прокурора за прекратяване на наказателното дело по същото обвинение или за отказ от образуване на наказателно дело;
- липсата на съдебно становище за наличие на признаци на престъпление в действиятаспециални предмети;
- Прокурорски отказ от обвинения.
Този списък е затворен. Очевидно е обаче, че поради задължителното изпълнение на цялата територия на България, влезлите в сила окончателни решения на съдилищата са същите безспорни документи, които надлежно установяват отразените в тях обстоятелства и не изискват допълнителна проверка и разглеждане на делото по същество (чл. 6 от цитирания по-горе Федерален конституционен закон № 1-ФКЗ). Следователно такъв юридически факт като „наличието на съдебно решение с преюдициално значение по това дело“ отговаря на всички признаци, които законодателят е установил като основания за прекратяване на наказателно дело и наказателно преследване на етапа на предварителното изслушване, следователно изглежда логично да се включи такова основание в част 1 на чл. 239 от Наказателно-процесуалния кодекс на Руската федерация.
[2] Пак там. Вижте също: Ryzhakov A.P. Коментар на Наказателно-процесуалния кодекс на България (почлен) / 9-то изд. преработено, изготвено за системата КонсултантПлюс, 2014г.