Няма да го съдя
Всичко, което мислим, казваме или правим, има ефект на бумеранг. По този начин, когато изразяваме преценките си под формата на критика, гняв или в друга агресивна форма
Не търсете скрити грешки днес
Налагало ли ви се е да живеете поне един ден, приемайки всичко такова, каквото е и без да съдите нищо?
За много от нас това ще изглежда като много трудна задача, тъй като обикновено правим своите преценки за нещо много често. Няма нужда да говорим за въздържане от това през деня.
Но ако се замислите, тогава мнозина просто ще се страхуват от това как съдим всички и всичко. Може дори да изглежда, че този процес не може да бъде спрян. Това обаче е напълно възможно: всичко, което се изисква, е желанието да се откаже от практиката на осъждане, без да се очаква незабавен ефект на безупречност.
Отърваването от нежеланите навици идва с постоянни упражнения.
Много от нас се придържат към концепцията за „виждане през тунела“. Ние не виждаме околните като цяло, а забелязваме само отделните им черти, които в нашето въображение са боядисани в черно. Вкъщи и в училище ни възпитаваха градивна критика, която всъщност е насочена към намиране на скрити грешки.
Повтаряме една и съща грешка, оценявайки себе си, съпруга, децата, приятелите и другите по разпокъсан, случаен начин. Следният път може да бъде полезен тук: да се успокоим, да подредим собствените си мисли и да осъзнаем, че търсенето на грешки се корени изцяло в минали житейски преживявания.
Навикът да оценяваме (и съответно да бъдем оценявани) идва от миналото. Неговият резултат е в най-добрия случай Любов, ограниченаусловия и в най-лошия случай страх. За да изпитаме неограничена Любов, трябва да се освободим от този навик в себе си.Вместо това е необходимо вътре в нас да звучат думи, адресирани както към нас самите, така и към околните: „Обичам всички и ги възприемам такива, каквито са.“
Когато в нас се засили желанието да станем изключително онези, които придобиват Любовта, става по-лесно да забелязваме положителните черти на другите и да не виждаме техните слабости. Важно е да виждаме по този начин не само другите, но и себе си. Това означава, че човек трябва да види и себе си в светлината на Любовта.
Отказът да съдиш другите е друг начин да се освободиш от страха и да постигнеш Любовта. Научавайки се да не съдим другите и да ги приемаме изцяло такива, каквито са, ние едновременно се научаваме да възприемаме себе си.
Всичко, което мислим, казваме или правим, има ефект на бумеранг. Така, когато изразяваме преценките си под формата на критика, гняв или друга агресивна форма, те се връщат обратно при нас. Но любовта също се връща, ако се въздържаме от преценки.
@ Джералд Джамполски, Уроци по свобода