Но имаше, имаше любов ~ Поезия (Любовни текстове)
На този празник някой друг С вас случайно се случи. Сядаме отсреща на масата И очите ни се срещнаха. Жалби, кавги - всичко е в миналото, Бившата любов между нас вече я няма. Тя си отиде като летен гръм, Остави светла следа в душата си. Любовта премина като сладък сън, Като мимолетно видение. Да се обичаме в унисон Липсваше ни вдъхновение.
Не съм те виждал отдавна, Изглеждаше, че завинаги се сбогувахме А сега сме като във филм Съвсем неочаквано се срещнахме. Нашите чувства няма да пламнат отново, Вратата в сърцето е затворена за тях, Но имаше, имаше любов, Но къде е тя сега? Любовта премина като сладък сън, Като мимолетно видение. Да се обичаме в унисон Липсваше ни вдъхновение.
Не свалям очи от теб, Ти не сваляш очи от мен. Как живееш, няма да питам И ти няма да ме питаш. Сега ти и аз сме непознати, Любовта никога няма да се върне, Но някога нощта и денят бяха неразделни И лицата грееха от любов. Любовта премина като сладък сън, Като мимолетно видение. Да се обичаме в унисон Липсваше ни вдъхновение.
Седим отсреща и мълчим, И споменът ни отвежда в миналото. Искаме или не, Но миналото неволно ще смути душата. Любовта отдавна си отиде, Остават само спомени. Музиката от миналото изпраща поздрави И тези прощални погледи. Любовта премина като сладък сън, Като мимолетно видение. Да се обичаме в унисон Липсваше ни вдъхновение.