Нов Херодот - Виж темата - Случаят Шеин
Случай Шейн
Случай Шейн
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:33
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:36
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:38
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:40
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:42
Митрий Московски » 30 октомври 2006, 14:42
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:46
Още нещо последно.
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 14:59
Митрий Московски » 30 октомври 2006 г., 16:18
Дмитрий Лопаткин » 30 октомври 2006 г., 16:33
shuric » 30 октомври 2006 г., 16:40 ч.
"Как се отнасяте към мнението на много историци, че българските войски, особено местната кавалерия, се отличават със страхливост? Какво, при Петър те рязко стават по-смели?"
Ако се има предвид местната кавалерия, то тя е била разформирована. И така, ето фрагмент от „Историята на войната на Свейн“, който описва „разбора“ след нападението над Орешок: „Недостойните, особено тези, които бягаха от атаката, бяха оклеветени от няколко десетки редници, а именно, те бяха прокарани през редиците и лицата им бяха оплюти, екзекутирани със смърт.“ И достойните бяха наградени: войниците - с пари, офицерите - с имоти. Алексей по едно време не предприе такива мерки по отношение на страхливци по религиозни причини (въпреки че му беше предложено). И така, при Петър българите вероятно наистина са се храбрели драматично.
sasha a » 30 октомври 2006 г., 16:55 ч.
С Шеин и неговото назначение - много странни неща. Силно се съмнявам, че се е ползвал с благоволението на Филарет.
Шеин имаше сериозна мръсотия за патриарха: по време на преговорите през есента-зимата на 1615 г. полските посланици заплашиха да уредят процес срещу Филарет Никитич, „като го осъдиха с патриаршески листове, жив Шеин и много други свидетелства, хора и писма, че той е цялата московска държава ина своя роден истински суверен, Владислав, той извърши лъжа и предателство и под него той търсеше държавата Москва на сина си Михаил чрез лъжа. Заплахата на поляците не беше празна фраза, в Москва се разтревожиха и писаха на Воротински да говори с посланиците „гладко и дума по дума“.
Zdvij » 30 октомври 2006 г., 16:56 ч.
"губернаторите също не се надяваха особено на "полковете на новата система", и старата система, те имаха много малко, от елита - "московски чиновници" - нито един" Срещу 2 хиляди войници в Смоленск (тогава друг малък отряд проби до поляците) можеше да бъде достатъчно.
Смоленската война е изцяло идея на Филарет и той не е много добър стратег. Според мен моментът за започване на войната е избран доста точно ("междукралство" и съюз с шведите). Но не доживява до края на войната.
„Как се отнасяте към мнението на много историци, че българските войски, особено местната кавалерия, са се отличавали със страхливост? Съмнително. Понякога те се отличавали с безразсъдна храброст, която също завършвала зле (например през 1658 г. край Конотоп).
shuric » 30 октомври 2006 г., 17:01 ч.