Новини "Църковна свещ - символ на човека"

График

  • У дома /
  • Разговори за главното /
  • Църковна свещ - символ на човека

Църковна свещ - символ на човека

Църковната свещ е неизменен аксесоар на православния храм. Купуват го при влизане в храма, поставят го на свещници пред иконите или мощите на светци, държат запалени свещи при кръщене, сватба, панихида. Често, за съжаление, хората имат различни изкривени представи за смисъла и значението на запалването на свещ в храма. Някой държи горяща свещ в ръцете си само защото се предполага, че е така, например по време на погребение или кръщене. Някой го поставя на свещник, надявайки се на късмет, за освобождаване от неприятности, болести или в знак на благодарност за успешното разрешаване на дела, изход от опасна ситуация. Има и такива, които го поставят с желание за зло на конкретни хора.

Защо наистина се нуждаете от свещ в храма? „Ние никога не празнуваме богослужението без светилници“, каза Тертулиан, един от най-старите учители на Църквата, „но ги използваме, за да изобразим Христос чрез тази, нетварната светлина, без която бихме се скитали в тъмнина дори посред бял ден“.

Според думите на светия праведен Йоан Кронщадски: "Добре е да се поставят свещи пред иконите. Но по-добре е да принесете в жертва на Бога огъня на любовта към Него и към ближния. А самата кадилница с горещи въглени и благоуханен тамян ни служи като образ на духовен огън - Светият Дух, слизащ на огнени езици върху апостолите, поглъщайки нашата грешна нечистота, просветлявайки нашите умове и сърца, възпламенявайки душите ни с пламъка на любовта към Бога и един към друг.на приятел: огънят пред светите икони ни напомня за пламенната любов на светиите към Бога, поради която те ненавиждаха света и всичките му прелести, цялата неистина; ни напомня, че трябва да служим на Бога, да се молим на Бога с пламенен дух, който в по-голямата си част нямаме, защото имаме студени сърца. „Така че всичко в храма е поучително и няма нищо празно, ненужно“.

Купувайки свещ, хората внасят своите материални средства в църковната каса. Това служи за спасение на душата, горяща от любов към Бога, към църквата, която се грижи за просперитета на Православието. От древни времена дарителите, филантропите са получавали свещ като символ на тяхната любов. Свещта има същото значение и днес: тя символично отразява основните черти на любящата душа.

Восъкът, от който е направена свещта според литургия от 15 век. Свети Симеон, архиепископ Солунски, означава чистотата и непорочността на хората, които го носят, носи се в знак на нашето покаяние в постоянство и готовност да продължим да се покоряваме на Бога, като мекотата и гъвкавостта на восъка. Както восъкът, произведен от пчелите след събиране на нектар от много цветя и дървета, символично означава принос към Бога, така да се каже, от името на цялото творение, така и изгарянето на восъчна свещ, както превръщането на восък в огън, означава обожение, превръщането на земния човек в ново създание чрез действието на огъня и топлината на Божествената любов и благодат.

Равномерна, права свещ служи като напомняне за това колко неблагородно е да лукавстваш, да прикриваш, да лъжеш. Нейната прямота е символ на честност, омраза към всякакви лъжи. Честността започва с осъзнаването на вината пред Бог, хората, собствената си душа. От припомнянето на кръщелните обети – нашата първа клетва, от ужаса от факта, че забравяйки ги, ние толкова лесно се превръщаме в лъжесвидетелстващи.

Насоченият нагоре пламък на свещ показваТози, Когото трябва да обичаме повече от самия живот, тъй като „чрез Него живеем, движим се и съществуваме...” (Деяния 17:28). Излизащата светлина и топлина от огъня е символ на любов към хората и към цялото Божие творение. Невъзможно е да обичаш Създателя, без да изпитваш любов към поне един човек. Тук се има предвид любов без примес на себелюбие, съответстваща на евангелските знамения:

„Любовта е дълготърпелива, милосърдна, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се възгордява, не се насилва, не търси своето, не се дразни, не мисли зло, не се радва на беззаконието, а се радва на истината; покрива всичко, вярва на всичко, надява се на всичко, търпи всичко.

Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:4-8).

Топенето на горяща свещ ни напомня за преходността на нашия живот, за пагубното безгрижие на тези, които губят време за празни и тленни неща. За това, че основното нещо в живота е да пееш и да славиш своя Създател.

Ароматът на свещта подсказва, че жертвата, угодна на Бога, е жертва на хваление, нашата благодарност, която идва от сърцето. Тази жертва става действаща в божествената литургия, отслужвана от Църквата. Тази жертва е толкова голяма, че спуска Божественото благословение, благодатта на Светия Дух върху всяко семейство, върху целия народ и върху човешкия род. По този начин свещта напомня за Бога и символично представя образа на честен, благодарен човек, винаги стоящ пред Бога, любящ, радостен, хранещ душата с благодатта на Светия Дух в църковните Тайнства. Противоположният тип човек, който не познава Бог, който живее само за себе си, който обича в собствените си интереси, е представен сред Божиите творения от най-ненаситните животни, познати на всички, в чието име първите две букви са същите като тези на свещ. В училищните уроци за деца ние изричаме и двата типа: към думите на весела, радостна свещ - „Давам топлина иПаля свещ на всички, тъжното прасе няма какво да отговори, освен - „но аз винаги искам всичко.“

В заключение предлагаме прекрасно стихотворение на известния отец Николай Гурянов „Восъчна свещ“:

Ти си угодна на Бога, восъчна свещ, Пред Божия образ гориш в храма. В теб се отразява трудовият живот, Сияеш като ясна звезда за верните. Ти си символ на ревностна, непорочна душа, Пред Бога, горящ в полунощен мрак, Ти си избраната светлина за всички християни, Вашата цена е свята жертва за храма. В Гетсиманската градина Юда, предателят С тълпа от злодеи, друг имаше светлина. Беше осветен от древна змия злонамерена И в светлината на Юда няма радост. Твоята трептяща, восъчна свещ Сърцата ни се радват, Божият мир дава, Всемогъщият слуша усърдието на верните, Божествена светлина се излива върху тях чрез теб. Ти си угодна на Бога, восъчна свещо, Пред Божия образ гориш в храма. Трудният живот се отразява във вас, Сияете като ясна звезда за верните.