Новини на деня Крепостта Брест не даде нито едно знаме на врага - Свободна преса - Новини
Защитата на цитаделата се превърна в легенда, която все още предизвиква възхищение днес.
„Отблъсквайки коварното и внезапно нападение на нацистките нашественици срещу Съветския съюз, защитниците на Брестката крепост в изключително трудни условия проявиха изключителна военна доблест, масов героизъм и храброст в борбата срещу нацистките агресори, които станаха символ на безпримерната издръжливост на съветския народ.“
(От Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 08.05.1965 г.).
Германското командване планира да превземе Брестката крепост в първите часове на войната. Към момента на германското нападение над СССР, 7 стрелкови батальона и 1 разузнавателен, 2 артилерийски дивизиона, някои специални сили на стрелкови полкове и дивизии на корпусни части, тренировъчни лагери на 6-ти Орловски червенознаменен и 42-ри стрелкови дивизии на 28-ми стрелкови корпус на 4-та армия, части на 17-ти Червен знаменен Брестски граничен отряд, 33 1-ви отделен инженерен полк, част от 132-ри батальон на войските на НКВД. Тоест от 7 до 8 хиляди съветски войници и 300 семейства военнослужещи.
От първите минути на войната крепостта е подложена на масирани бомбардировки и артилерийски обстрел. Германската 45-та пехотна дивизия (около 17 хиляди войници и офицери) щурмува Брестката крепост, която нанася фронтални и флангови атаки в сътрудничество с част от силите на 31-ва пехотна дивизия. По фланговете на главните сили действаха 34-та пехотна и останалите 31-ви пехотни дивизии от 12-ти армейски корпус на 4-та германска армия, както и 2 танкови дивизии от 2-ра танкова група на Гудериан. В продължение на половин час противникът обстрелва всички входни порти на крепостта, предмостия и мостове,артилерийски и автопарк, складове с боеприпаси, лекарства, храна, казарми, жилища на командния състав. Следват вражеските щурмови групи.
Противникът имаше почти 10-кратно превъзходство в силите. В първия ден на боевете до 9 часа сутринта крепостта е обкръжена. Предните части на 45-та германска дивизия се опитаха да превземат крепостта в движение (според плана на германското командване до 12 часа на обяд). През моста при Тересполските порти вражеските щурмови групи нахлуха в Цитаделата, в центъра й превзеха сградата на полковия клуб, който доминираше над други сгради, където веднага се настаниха наблюдатели на артилерийски огън. В същото време врагът разви офанзива в посока на Холмските и Брестските порти, надявайки се да се свърже там с групи, настъпващи от посоката на укрепленията на Волин и Кобрин. Този план беше осуетен.
При Холмските порти войниците от 3-ти батальон и щабните части на 84-ти пехотен полк влязоха в битка с врага, при Брестските порти войниците от 455-ти пехотен полк, 37-ми отделен комуникационен батальон и 33-ти отделен инженерен полк започнаха контраатака. С щикови атаки врагът е смазан и преобърнат. Отстъпващите нацисти бяха посрещнати с плътен огън от съветските войници при Тересполската порта, която по това време беше превзета от врага. Граничарите на 9-ти граничен пост и щабните части на 3-то гранично комендантство - 132-ри батальон на НКВД, бойците от 333-ти и 44-ти стрелкови полкове, 31-ви отделен автобатальон са окопани тук. Те държаха моста над Западен Буг под насочен огън от пушка и картечница и не позволиха на противника да създаде понтонен преход.
Само няколко от немските картечници, които пробиха до Цитаделата, успяха да се скрият в сградата на клуба и в съседната сграда на столовата. Врагът беше тукунищожени на втория ден. Впоследствие тези сгради многократно преминават от ръка на ръка. Почти едновременно в цялата крепост се разиграха ожесточени битки. От самото начало те придобиха характер на отбрана на отделни нейни укрепления без единен щаб и командване, без комуникация и почти без взаимодействие между защитниците на различните укрепления. Защитниците бяха ръководени от командири и политически работници, в някои случаи от обикновени войници, които поеха командването.
След няколкочасов бой командването на германския 12-ти армейски корпус е принудено да изпрати всички налични резерви към крепостта. Въпреки това, както съобщава командирът на германската 45-та пехотна дивизия, генерал Шлипер, това „също не промени ситуацията. Там, където българите бяха отблъснати или изпушени, след кратко време от мазета, водосточни тръби и други укрития се появиха нови сили, които стреляха толкова отлично, че загубите ни значително се увеличиха. Противникът неуспешно предава призиви за капитулация чрез радио инсталации, изпраща пратеници за примирие. Съпротивата продължи.
До началото на военните действия във Волинското укрепление се помещаваха болниците на 4-та армия и 28-ми стрелкови корпус, 95-ти медицински батальон на 6-та стрелкова дивизия, малка част от полковото училище за младши командири на 84-ти стрелкови полк и отряди на 9-та гранична застава. На земните укрепления при Южната порта дежурният взвод на полковото училище държеше отбраната. От първите минути на вражеското нахлуване отбраната придобива огнищен характер. Врагът се опита да пробие до Холмската порта и след пробив да се присъедини към щурмова група в Цитаделата. Воини от 84-ти пехотен полк идват на помощ от Цитаделата. В пределите на болницата отбраната е организирана от батальонния комисар Н.С. Богатеев, военен лекар от 2-риранг С.С. Бабкин (и двамата починаха). Германските картечници, които нахлуха в болничните сгради, брутално се разправяха с болните и ранените.
До края на седмицата фокусната отбрана на укреплението беше избледняла. Някои бойци се присъединиха към редиците на защитниците на Цитаделата, малцина успяха да пробият от вражеския пръстен.
Останалият малък гарнизон от съветски войски продължи да се бие с изключителна издръжливост и постоянство.
За непоклатимата храброст на бойците говорят надписите по крепостните стени:
Това се доказва и от останките на 132 войници, открити при разкопките на Белия дворец, и надписът, оставен върху тухлите:„Ние умираме без срам“.
От началото на военните действия върху Кобринското укрепление се развиха няколко зони на ожесточена отбрана. Твърдото прикритие на изхода от крепостта през Северозападната порта на войниците от гарнизона, а след това и отбраната на казармите на 125-ти пехотен полк, се ръководи от комисаря на батальона С.В. Дербенев. В района на Западния форт и домовете на командния състав, където проникна противникът, отбраната се ръководи от командира на батальона на 125-ти пехотен полк капитан В.В. Шабловски и секретар на партийното бюро на 333-ти стрелкови полк, старши политически инструктор И.М. Почерников. Защитата в тази зона изчезна до края на третия ден.
Напрегнати бяха боевете в района на Източната порта на укреплението, където бойците от 98-и отделен противотанков артилерийски дивизион се биеха близо две седмици. Врагът, прекосявайки Мухавец, премести танкове и пехота в тази част на крепостта. Бойците на дивизията бяха изправени пред задачата да задържат противника в тази зона, да му попречат да проникне в територията на укреплението и да попречат на излизането на части от крепостта. Отбраната се ръководи от началника на щаба на дивизията лейтенант И.Ф. Акимочкин, през следващите дни, заедно с него и заместник-командира на дивизиятапо политически въпроси, старши политически инструктор Н.В. Нестерчук.
В земните укрепления около крепостта бяха изкопани окопи, на укрепленията и в двора бяха монтирани картечни точки. Фортът става непревземаем за германската пехота.Според свидетелството на врага, „тук беше невъзможно да се приближи само с пехотни средства, тъй като отлично организираният огън с пушки и картечници от дълбоки окопи и подковообразен двор косеше всеки, който се приближаваше. Оставаше само едно решение – с глад и жажда да се принудят българите да се предадат...“
Цяла седмица нацистите систематично атакуват крепостта. Съветските войници трябваше да отбиват 6-8 атаки на ден. До бойците имаше жени и деца. Те помогнаха на ранените, донесоха патрони, участваха във военни действия.
Нацистите задействаха танкове, огнехвъргачки, газове, запалиха и търкаляха варели с горима смес от външните шахти. Казематите изгоряха и се срутиха, нямаше какво да се диша, но когато вражеската пехота премина в атака, отново започнаха ръкопашни битки. В кратки интервали на относително затишие по високоговорителите се чуваха призиви за предаване.
Напълно обкръжен, без вода и храна, с остър недостиг на боеприпаси и лекарства, гарнизонът смело се бори с врага. Само през първите 9 дни на боевете защитниците на крепостта извадиха от бой около 1,5 хиляди вражески войници и офицери.
На тези дни принадлежат надписите, оставени по стените на крепостта от нейните защитници: „Ще умрем, но няма да напуснем крепостта“, „Умирам, но не се предавам. Сбогом, Родино. 20.11.41 г. "