Новини Roofers защо младите екстремни спортисти рискуват живота си и заслужава ли си тази игра
Град от птичи поглед. От тази гледка главата се върти, а сърцето бие по-често. Но за майсторите на покриви една наблюдателна площадка, обществено място, е твърде лесно. Покривите извън зоната за достъп всъщност са изключителни - това е, което е интересно за екстремните хора. Нека цената е висока.
В преследване на адреналина Паша на 17-годишна възраст вече е покорил повече от сто покриви в Минск. Човекът, очевидно, е преброил 9 живота в себе си - той се изкачва по отвесна стена без застраховка. Стръмността на изкачването, така да се каже, потвърждава прохладата на себе си.
Павел Никонович, покривач: Колко неравности запълнихте? Достатъчно.
И въпреки това, някаква мания да стигнем до небето. Той оправдава неоправдания риск с наивността си.
Павел Никонович, покривач: Разбирам какво рискувам. В нощта преди изкачването почти не спите, тревожите се. Но когато започнеш да правиш нещо, адреналинът прелива от страх и просто го правиш, вече се надрусваш.
Интересното е, че покривачите се подготвяха за превземането на 12-етажната сграда в Минск за не повече от три дни. Докато професионалните гимнастички тренират всеки трик в продължение на пет месеца.
Максим Виноградов, въздушен артистБелобългарски държавен цирк: Преди да стигнете до някакъв номер, трябва да се подготвяте всеки ден. Когато готвя фокуси, ги правя по 20-30 пъти на ден.
И в същото време невероятна, абсурдно необичайна увереност.
Владислав Шаламов, покривач: Разумният човек ще прецени всички фактори, ще гледа колко близо до ръба, какви трикове да изпълнява, както правят някои. Така мисля. Къде е тази граница на адекватност? хм
Майк, покривач: Спомням си, че правех неща като стойки на ръце. Знаех, че аконещо се обърка, винаги ще знам какво ще направя.
Този човек очевидно също знаеше какво ще направи. И това също. Но такива сценарии не влизат в плановете на покривачите. Но височината не прощава. Само една грешна стъпка - и срещата с бездната не може да бъде избегната.
Павел Лемак, покривач: Беше на строителна площадка, като деца играехме на догонващи. И подът се срути. Счупи му ръцете, счупи му ребра, челюст, нос.
Павел тълкува този знак на съдбата по свой начин. С падането започва и историята му като покривач. Сега той е на 27. Родителите все още не са наясно с екстремното хоби.
Павел Лемак, покривач: Мама и татко не знаят. Затова няма да им покажа това видео. Не казвам, защото баща ми и майка ми ме посещаваха заедно в реанимацията.
Полина Марчук, психолог: Това е начин да се състезаваш кой е по-готин. Ето, вижте как съм скочил и кой ще се изкачи най-стръмно. Така че те са включени в тази игра. Зад това стои нуждата да покажа какъв възрастен съм.
Единственото нещо е, че тези тийнейджъри може да не пораснат до „възрастни“. Но има много други начини да докажете възможностите си. Брейкданс, паркур, скейтборд, тренировка. Всичко това може да се направи на обекти в равнина не над нивото на земята. Така по случай Деня на града в Минск ще бъде открит парк за екстремни спортове.
Йегор Щрикер, покривач: Не искам да сложа край на живота си, защото ще има някакъв инцидент и ще се измъкна.
Междувременно самият факт, че е на покрива, не противоречи на закона. Това е обществено място и не е забранено да сте тук. Законодателството все още не е запознато с понятието "покрив". Правилата на покрива са абсолютно същите като правилата на земята, съобщава предаването "Неделя" по СТВ.
Виктория Осипова, адвокат: Да бъдеш на покрива трябва да бъде придружено от някакъв виднеспазване на законовите изисквания. Или увреждане на имущество, или нарушение на обществения ред, или ако по принцип е невъзможно да бъдете на този покрив, тъй като това е защитен обект. За такива действия лицата могат да бъдат подведени под административна или дори наказателна отговорност.
Янина, Руфър (България): За да те изпишат и да те глобят, не знам какъв загубеняк трябва да си.
Янина е майстор на покриви от Москва. Момичето смело говори за заобиколни решения и трикове.
Янина, Руфер (България): За да имате проблеми със счупена ключалка, трябва да имате инструментите, с които сте го направили, когато сте постъпили в полицията. Не си счупил ключалката с пръст. Ако внезапно възникне ситуация с полицията, момчетата просто скриват някъде разпръсквачите, болторезачите и останалите. Така и беше. Пристигнахме, беше отворено. Съжаляваме, ние сме по невнимание. Няма да го правим отново. Историята свършва.
Това е щастлив край за покривача. И не става дума само за чист протокол. В преследване на панорамни снимки, тези момчета всъщност си играят на крак със съдбата. Поради възрастта, без да подозирате, че уж равностойният противник всъщност е кукловод, който всеки момент може да се отегчи от тези тагове.