Обективни причини за конфликти

Субективните причини за конфликтите са свързани главно с онези индивидуални психологически характеристики на опонентите, които водят до факта, че те избират точно конфликта, а не друг начин за разрешаване на обективното противоречие. Твърдото разделяне на обективни и субективни причини за конфликти и още повече тяхното противопоставяне е неоправдано. Привидно чисто субективната причина за конфликта може в крайна сметка да се основава на фактор, който малко зависи от човека, т.е. обективен. И може би няма нито един конфликт, който да е или не е бил по някакъв начин причинен от обективен и субективен фактор.

Обективни причини за конфликти:

- естествен сблъсък на значими материални и духовни интереси на хората в процеса на живот;

-липса на материални и духовни блага, които са значими за нормалния живот на хората;

- начинът на живот на много българи (материално-битова неуреденост, липса на възможности за задоволяване на основните си нужди);

-Достатъчно устойчиви стереотипи на междуличностните и междугруповите отношения на гражданите на България, допринасящи за възникването на конфликти.

Организационни и управленски причини за конфликти

Структурно-организационните причини се крият в несъответствието на структурата на организацията с изискванията на дейността, с която се занимава. Структурата трябва да се определя от задачите, които тази организация ще решава или решава. Въпреки това е почти невъзможно да се постигне идеално съответствие между структурата на организацията и задачите, които трябва да бъдат решени.

Лично-функционалните причини са свързани с непълното съответствие на служителя по отношение на професионалните, моралните и други качества на изискванията на заеманата длъжност.

Ситуационни и управленски причини се дължат на грешки,допускани от ръководители и подчинени в процеса на решаване на управленски и други задачи (вземане на погрешно управленско решение).

В резултат на изследването на индустриалните конфликти беше установено, че 52% от конфликтните ситуации възникват по вина на мениджърите, поради техните погрешни решения, генериращи конфликти, поради несъвместимост - 33%, поради неправилен подбор на персонал - 15%, т.е. горните фактори могат да причинят 67% от конфликтите в трудовите колективи.

Социално-психологически причини за конфликти

Възможна е значителна загуба и изкривяване на информация в процеса на междуличностна комуникация (ограничен речник на човек като цяло и в частност на конкретен човек, липса на време, умишлено задържане на информация, трудности при разбирането поради информационни филтри, невнимание, трудности при бързо разбиране). Това, което човек чува, обикновено не приема вяра, а оценява, като прави изводи, които се различават, а понякога и противоположни, от казаното от събеседника.

Небалансирано ролево поведение при взаимодействието на двама души (кръстосани транзакции Родител-Възрастен-Дете според Е. Берн).

Неразбирането на хората, че при обсъждане на проблем, особено сложен, разминаването на позициите често може да бъде свързано не с реално разминаване на възгледите за едно и също нещо, а с подход към проблема от различни ъгли (както в притчата за петимата слепи мъдреци и слончето).

Различни начини за оценка на представянето и личността на всеки друг (шефът оценява резултатите от работата на подчинения, като взема за основа оценка на това, което той, подчиненият, не успя да направи в сравнение с идеала, нормата, целта, други подчинени вършат тази работа перфектно, докато подчиненият оценява своятаработа за постигане на резултати). В резултат на това една и съща работа се оценява по напълно различни начини. Това води до конфликти.

- присъщият конкурентен характер на човешкото взаимодействие с други хора и групи;

-ограничен човешки капацитет за децентрализация, т.е. промяна на позицията в резултат на сравняването й с позициите на други хора;

-съзнателно или несъзнателно желание да получавате повече от другите, отколкото да им давате;

- желание за власт;

-психологическа несъвместимост на хората и др.