Обичайте това, което великите и известни казват за това Женски външен вид, мъж и жена
Любовта ... тя може да бъде толкова различна и всеки има своето и затова толкова много различни определения, закачливи и сериозни, дават за нея хората. Мъжкият възглед за това чувство, изразено през устните на велики и известни, вече е описан. Продължавайки темата, нека дадем думата на дамите.
Да предположим, че се е събрал определен виртуален кръг, в който се обсъждат едни и същи въпроси: какво е любов, какво означава да обичаш и как времето влияе на любовта. Как биха могли да им отговорят участниците в него? Да вървим по ред.
Какво е любов?
Американската писателка от 20-ти век Дороти Паркър оприличава любовта на живак, защото „можете да я държите в отворена длан, но не и в стисната“. Носителката на наградата „Букър“ Айрис Мърдок философски отбелязва: „Любовта е, когато центърът на вселената внезапно се измести и се премести в някой друг“.
Нинон дьо Ланкло, известната френска куртизанка, писателка и домакиня на литературен салон, прибягва до други сравнения: „Любовта е най-рискованата сделка и затова в любовта толкова често се случва фалит“; „Любовта е предател; тя те драска до кръв като котка, дори ако просто искаш да си играеш с нея.
Добродетелната Майка Тереза вярва, че това е „единственият лек срещу самотата, отчаянието и безнадеждността“ и затова „в света има много хора, които умират от глад, но още повече са тези, които умират, защото им липсва любов“.
Опитната мадам дьо Стал, Ан-Луиз Жермен, не разпознава погледа през розовите очила и говори много прагматично: „Любовта е егоизъм заедно“, но след това добавя: „Същността на любовта е доверието“. Талантливо перифразирайки по женски начин твърдението на Питагор, че любовта е теорема,Нуждаейки се от доказателство всеки ден, нашата съвременна Тамара Клейман го превежда в ранг на аксиоми и променя концепцията за ежедневието на „постоянно“, като по този начин увеличава нейното значение.
Популярната днес афористка Татяна Петраш жизнеутвърждава: „Любовта сама си е лекар, наставник и цел“, а поетесата Емили Дикинсън се изразява в духа на съвременния й 19 век и съвсем женствено: „Любовта е всичко. И това е всичко, което знаем за нея."
Какво означава да обичаш?
Мина Антрим се оплаква: „Разликата между любовта на мъжа и любовта на жената е, че жената обича с цялото си сърце и душа, докато мъжът обича с целия си ум и тяло.“ Решителната Франсоаз Саган говори парадоксално: „За да бъдеш обичана, най-добре е да си красива. Но за да си красива, трябва да бъдеш обичана. А Нинон да Ланкло лукаво отбелязва: „Ние, жените, сме по-склонни да бъдем обичани от мъжете заради очарователни недостатъци, отколкото заради очевидни добродетели.“
Наред с подобни изявления се правят и самопризнания. Актрисата Фани Брис признава: „Никога не съм харесвала мъжете, в които съм била влюбена, и никога не съм била влюбена в мъжете, които съм харесвала“. Агата Кристи споделя откровено наблюдение: „Когато става дума за любов, жените не мислят много за гордостта, ако изобщо мислят. Гордостта е нещо, което не излиза от устните им, но никога не се проявява в дела и дела.
Но накрая се стига до същината на въпроса. Французойката Сидони-Габриел Коле, която е написала петдесет книги, казва: „Когато обичат, те не пишат любовни романи“. Жорж Санд, известна още като Аврора Дюдеван, заявява: „Животът ни се състои от любов, а да не обичаш не означава да живееш“. Психологът Вирджиния Сатир предава текста:
Искам да те обичам, но не и да те прегръщам, искам да те ценя без осъждане, искам Искам да моля, но не изисквам, Искам да помогна, но не те обвинявам за некомпетентност, Ако и двамата го искаме, можем да се срещнем.
И след това Марина Цветаева, влизайки в разговор, казва тайната истина: „Да обичаш означава да видиш човек такъв, какъвто го е предназначил Бог и родителите му не са го осъзнали“.
Как времето влияе на любовта?
Дамите охотно се подиграват на тема „Любов и време“. Полската художничка и писателка Янина Ипохорска не без хумор заявява: „Няма ефективни хапчета за настинка или за любов. И двете обикновено преминават сами, без външна намеса. Дороти Паркър язвително добавя: „Чрез любовта времето минава незабелязано и благодарение на времето любовта минава незабелязано.“ Тамара Клейман задава язвителен въпрос: „Ако старата любов не ръждясва, защо започва да скърца“?
Айрис Мърдок се опитва да пренастрои разговора за бъдещето, но в нейното изпълнение бъдещето не е твърде радостно: „Когато първоначалното прозрение премине, любовта изисква стратегия; не можем да го откажем, въпреки че често означава началото на края. Но мадам дьо Стал уверено поема стола в ръцете си и завършва обсъждането на въпроса с напълно оптимистично изказване: „Любовта е вид вечност. Изтрива спомена за началото и страха от края.”
* * *Любовта е толкова различна и всеки има своя собствена. Всеки е свободен да даде свое определение, важното е това чувство да живее в сърцето.